BG | EN

„НАПгейт“ срещу „Апартаментгейт“, или властта срещу разследващата журналистика

Ударът срещу „Биволъ“ трябваше да напомни на журналистите „под чужд флаг“, че връзките им извън България с нищо не ги защитават вътре в страната. Показа и още нещо – свързано лично с Борисов.

Снимка: Alejandro vergara от Pixabay

„За истината“ публикува текст на Георги Лозанов за „Дойче веле“. Заглавието е на редакцията.

С „Апартаментгейт“ българската разследваща журналистика сякаш се измъкна от буферната зона на хипотезите и  навлезе в нов период – на ефективна санкция срещу хората с власт. Не че преди не се е занимавала с този контингент, макар и рядко да е стигала до най-високите му етажи. И не че сега сагата за апартаменти и тераси води до ядрото на корупцията – там, където се разпределят милиони и милиарди от европейските фондове и от обществени поръчки. Но, така или иначе, „Апартаментгейт“ превърна втория човек на управляващата партия в неин редови член. Видя се, че и у нас разследващата журналистика има власт да сваля от власт.

Впрочем, тъкмо в това се състои Четвъртата власт. Тя не е власт на медиите над хората, както изглежда на пръв поглед, а власт на хората над политическата власт, осъществявана чрез медиите. Затова и хората масово преживяха „Апартаментгейт“ и последвалите оставки като собствена победа. Така че, каквито и обвинения да си отправят политиците помежду си, те никога не могат да се сравняват по сила и ефект с онези, които повдигнат медиите.

Разбира се, медиите стават Четвърта власт, само ако са достатъчно независими от другите три власти, за да могат да упражняват контролната си функция над тях. И ако другите три власти са достатъчно зависими от медиите, за да се влияят от критиките им – т.е. ако не обитават сараите на недосегаемостта и не са надянали скафандрите на гьонсуратлъка.

Формула за лично оцеляване

Традиционно разследващата журналистика е в най-пряко взаимодействие с Третата власт – с органите на правораздаването. Тези органи подхващат нейните сюжети и ги продължават с институционални средства. У нас обаче, особено когато става дума за държавни мъже, не е така. Наказанието на осветените от медиите високопоставени грешници се изпълнява от изпълнителната власт и лично от върховния ѝ представител – министър-председателя на страната. Той е „слабото звено” в дежурната кръгова отбрана на властите срещу разследващата журналистика.

Премиерът демонстрира, че под медийно давление умее да жертва дори най-близките си съратници и от това да трупа, а не да губи, политически дивиденти. Тези публични жертвоприношения са станали устойчив елемент от формулата на собственото му оцеляване. „Апартаментгейт“ дефинитивно показа, че от Борисов не става съюзник в борбата с разследващата журналистика. Така че трябваше решително да бъде ударена самата разследваща журналистика, за да няма нужда той повече да се съобразява с разкритията ѝ. Стана ясно, че след „Апартаментгейт“ жертви ще падат и от „другата страна”.

Очаквано, в центъра на удара – за пореден път и за назидание на останалите – попадна сайтът за журналистически разследвания „Биволъ”. Едно, защото е най-радикален в атаките си към властта с цялото ѝ сложно балансирано политико-корпоративно статукво. И второ, защото без да е докрай чужда медия, се ползва със статут, който я поставя извън въпросното статукво и ѝ дава свободата с всички сили да играе срещу него. Ненапразно първите разкрития за „Апартаментгейт“ излязоха в друга  чужда медия – възстановилата българския си клон „Свободна Европа”. И сега на журналистите „под чужд флаг” трябваше да им се напомни, че връзките им навън с нищо не ги защитават вътре в страната. И че дори чисто физически могат набързо да бъдат прибрани с „европейска заповед”, издадена от съответната местна институция.

Удар срещу Биволъ

Част от „ударната сила” на следващия голям скандал в държавата – „НАП гейт“ – бе отклонена към „Биволъ”. Публично се появиха „доказателства”, че лично главният му редактор е замесен в незаконното изтичане „в особено големи размери” на лични данни, че той е съучастник или най-малкото бенефициент на хакера, така че може да лежи в затвора за кибер тероризъм. Всъщност „доказателствата“ срещу него могат да се превърнат в такива, едва когато бъдат приети от съда. А съдебен процес не само не е започнал, но няма и обвинителен акт, нито дори убедителна за обществото версия кой е престъпникът, коя е жертвата му, какъв е мотивът му и какво е оръжието му.

В такава ситуация изпреварващото уличаване на „Биволъ“ служи не на криминалното разследване, а на разправата с разследващите журналисти, работещите за сайта. Публичното внушение, че те носят вина за престъпление, засягащо милиони българи, негласно им казва: ето с какви измами тези прехвалени борци за справедливост си вадят хляба на ваш гръб, ето какво те наричат разследваща журналистика – разследващата журналистика всъщност не е нищо повече от хакерство, не ѝ вярвайте и се пазете от нея! Разправата с „Биволъ“ се усети от журналистическата колегия като разправа с разследващата журналистика, поради което най-активната в момента у нас журналистическа организация – АЕЖ – се почувства длъжна да излезе с декларация в нейна защита.

„Биволъ“ може би няма най-безупречната професионална репутация – разследванията му повдигат въпроса как се стига да публично недостъпна информация и дали медията не облагодетелства определени среди, докато се бори с някои прояви на социалното зло. Това обаче е дълъг професионален разговор, който няма нищо общо с нетърпеливото желание на властта да срине репутацията му, а оттам и на разследващата журналистика като цяло. И малкият аванс, който свободата на словото получи с „Апартаментгейт“, да бъде заличен с „НАП гейт“.

Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки. Не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „За истината“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени анализи

Още от автора

Как ПП-ДБ попаднаха в политическия клинч на ГЕРБ

С каквито и резултати да завърши преговорният процес между двете коалиции, той ще е в полза на ГЕРБ-СДС, пише Георги Лозанов. Но на ПП-ДБ е отредена изключително важна мисия.

Интервюто с Путин: защо е пропаганда, а не журналистика

Максимален медиен комфорт за Путин и един интервюиращ, който изглеждаше като "спаринг партньор" на диктатора: Георги Лозанов посочва шест причини защо интервюто, взето от Путин, е чиста пропаганда, а не журналистика.

Какво я чака България, ако Путин победи в Украйна

Според руската пропаганда, ако Москва победи Киев, тя ще изнесе властта си извън своите територии, за да изгради "по-хармоничен световен ред". Тежко на държавите, които отново попаднат под нея, пише Георги Лозанов.

Още анализи

„И в двата варианта е неправилно“. Защо тайната среща между Коцев и Сарафов е проблем

Главен секретар на МВР говори с главен прокурор. Какъв е проблемът? Проблемът настъпва, когато първият може да се окаже потенциален обвиняем, но вторият му съдейства да остане само свидетел. Престъплението е хипотетично, но ситуацията е реална. И тя не изглежда добре, откъдето и да я погледне човек.

В това служебно правителство няма почти нищо служебно

В новия служебен кабинет няма почти нищо служебно. Той е поредното доказателство колко фалшив е този формат в България. А задаващите се избори ще са може би най-трудните. Защото не предлагат ново бъдеще.

„Бухалката“ на ДАНС и въпросът с часовника на Живко Коцев

ДАНС избра кога да нанесе удар по ръководството на митниците. Такива акции са "бухалки". Но избирателните действия на ДАНС са само едната страна на медала. Главният секретар на МВР със сигурност дължи публични обяснения.