Снимка: Валентина Иванова – Минчева
На две заседания на общинския съвет в Никола Козлево бяха обсъждани финансовите отчети на 11-те селски читалища в общината.
Преди два месеца съветниците бяха недоволни от дейността, приходната и разходната част на читалищните бюджети, пропуските в състава на настоятелствата, отразената дейност в културния календар на някои от тях. Доста председатели и секретари на читалища не можаха да обяснят през месец май как точно е формиран счетоводния им баланс.
Съветници коментираха тогава, че миналата година читалищата често са били затворени и активността им е била слаба, а отчитаните събития от празничния календар не винаги са повод за чествания и приобщаване на местното население. В по-големите села има групи за автентичен фолклор, които участват в народни събори и фестивали. Ще припомним, че общинските средства за издръжка на читалищата през 2024 г. са 286 000 лв., освен средствата по проекти.
Общинският съветник Венета Съръбеева подчерта, че не се прави разлика между държавна и общинска субсидия, не е ясно как се определят наемите за читалищните зали, не е отразено конкретно какви средства са изразходвани за външни услуги и канцеларски материали. В много от отчетите е написано „други възнаграждения” или „други материали” без обяснение. Защо получената през ноември 2023 г. субсидия от 1000 лв. за читалищата не е отразена в отчетите за читалищата, попита съветничката.
Снимка: Валентина Иванова – Минчева
При старта на новия мандат на общинския съвет имаше критиката към читалищните ръководства. По този повод през април беше организирана работна среща с представители на всички 11 читалища в община Никола Козлево по инициатива на председателя на местния общински съвет Турхан Каракаш. Тогава разбрахме, че читалище „Христо Ботев – 1928” в село Каравелово се управлява от трима души, двама от които са съпрузи. За формално обявено събрание на читалище „Петър Берон – 1928” в село Църквица съобщиха местни жители. Оказа се, че има човек, който не знае, че е записан за член на настоятелството. А във Вълнари, най-голямото село на общината, отказват да приемат нови членове в читалище „Пробуда – 1929”, за да се запази мнозинството на сегашния актив.
Най-активно е читалище „Пробуда – 1906” в село Никола Козлево, което работи с децата от детската градина и училището, има танцов състав, организира изложби, реализира проекти с финансиране от Националния фонд „Култура”. Трансперанти с чествания по повод кръгли годишнини дават живот на административния център, който е до административната сграда на общината. При изровения площад, липсата на проект за асфалтиране и озеленяване на площите в съвременен стил, читалището е визитката за духовно присъствие в общината.
След шест месеца дебати и проверка на документи на читалищата в община Никола Козлево остава да видим как ще продължат дейността си през летния сезон. Дали ще има работа с децата през ваканцията или библиотеките ще бъдат единственото място за културен отдих. Ако са отворени през целия работен ден.
Този текст е създаден в рамките на проекта „Разкриване на злоупотреби в местното самоуправление в периферните и селските общини на Североизточна България“ на сдружение „Про веритас“, финансиран от German Marshall Fund.
