„За истината“ препубликува анализ на Веселин Стойнев от „Дойче Веле„.
Предлаганите досега от Борисов кабинети с ярки партийни политически фигури не успяха. А местната власт на ГЕРБ е последният резерв, който Борисов може да хвърли в боя. Но идеята му – кметове за министри – крие и рискове.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че ръководството на ГЕРБ ще обмисли идеята водещи негови кметове да оглавят парламентарни листи и ако партията отново спечели изборите, те да станат не депутати, а министри. Мотивът е ясен: „Хората трябва да знаят, че ще вкараме най-мощните си сили“, обясни Борисов.
Успешните кметове на ГЕРБ като боен резерв за гласове
Макар да е първа политическа сила, ГЕРБ също топи гласове, а и все не може да състави правителство. И местната власт, която е в основата на устойчивостта на ГЕРБ, е последният резерв, който Борисов може да хвърли в боя. Веднъж, за да вдигне избирателната активност в избирателните райони с успешни кметове на ГЕРБ, които сега да поведат парламентарни листи. И втори път, за да даде на избирателите по-отчетлива представа какво управление предлага.
Защото избирателите, които са призовани за седми път в последните три години на парламентарни избори, трябва да бъдат мотивирани да отидат до урните с някаква надежда, че този път ще получат редовно управление – и дори да е само вероятност, тя трябва да бъде поне щрихована. Затова след като ПП-ДБ издига идеята за политически необвързан премиер, икономист или юрист, ГЕРБ отговаря с идеята кметове за министри.
На базата на резултатите от последните парламентарни и местни избори можем да направим обосновано предположение, че в районите с най-успешните си кметове ГЕРБ може да извади електорални резерви за парламентарния вот на 27 октомври. Колкото и условно да е сравнението между местни и парламентарни избори, в данните за партийната подкрепа за народни представители и за общински съветници, има съизмеримост, а при мажоритарния вот традиционно говорим за електорален резервоар, когато популярни личности могат да издърпат нагоре партийната листа.
Четири показателни примера
Ето какво говорят данните за избирателните райони на четирима от най-успешните кметове на ГЕРБ. В общините на област Бургас на местните избори на 29 октомври 2023 г. ГЕРБ спечели 36 400 гласа в пропорционалния вот (за общински съветници). На парламентарните избори на 9 юни 2024 г. в област Бургас партията на Бойко Борисов получи 26 800 гласа, или с ¼ по-малко. В същото време кметът-ветеран на община Бургас Димитър Николов спечели два пъти повече гласове от партийната общинска листа.
На местните избори в старозагорските общини ГЕРБ спечели 24 500 гласа. Осем месеца по-късно, на парламентарния вот в избирателен район Стара Загора партията има 3000 избиратели по-малко. Тук спадът не е драстичен – около 12%, но отново има силен мажоритарен потенциал за растеж. Защото Живко Тодоров стана кмет за четвърти път с резултат цели 2,8 пъти по-висок от този на листата на ГЕРБ за съветници.
На местните избори във врачанските общини ГЕРБ има 23 300 гласа. На парламентарния вот партията спечели в област Враца 17 200 гласа. Т.е. пропорционалният вот отново е с ¼ по-малък. Но кметът на Враца Калин Каменов спечели третия си мандат с два пъти повече гласове от листата на ГЕРБ за общинари.
На местните избори в габровските общини ГЕРБ има 9400 гласа, а на парламентарните – 8800, т.е. спадът е само със 7 на сто. Но и тук се крие мажоритарен потенциал, защото кметът четвърти мандат Таня Христова има в община Габрово на първи тур подкрепа от 50% над общинската листа на ГЕРБ (тя единствена от четиримата изброени спечели от втори тур, но с категоричен резултат).
Хората може да не си дават кмета и да накажат партията
Разбира се, мажоритарният потенциал на тези и други кметове на ГЕРБ не може да бъде екстраполиран директно върху предстоящия парламентарен вот. Множество фактори оказват влияние върху мотивацията на избирателите, а и далеч не е сигурно, че те биха се разделили със своя многократно избиран кмет, за да го пратят министър.
Екстравагантно пък би изглеждало такъв кмет да бъде издигнат за водач на листа в друг град. Най-вероятно е по места да се тестват настроенията и ако хората категорично не си дават кмета, той да се опита да вдигне избирателната активност, като оглави символично партийната листа, но с твърдото обещание, че няма да изостави общината заради какъвто и да било друг пост – иначе ГЕРБ рискува да инкасира наказателен вот.
Какво могат местните авторитети
По-вероятната функция на идеята успешни кметове да станат евентуално министри е да се даде заявка за друг тип партийна ангажираност с управлението, защото предлаганите досега от Борисов кабинети с ярки партийни политически фигури не успяха. Един кмет на ГЕРБ, печелил избори с много над партийната подкрепа, обединява зад себе си много повече хора – той не е непартиен, но е отвъд партиен.
Освен това заявката е, че това е човек, който се е доказал, че може да решава реални проблеми и е близо до тревогите на хората. Във време, в което националните политици са с окаяни рейтинги, местните авторитети биха могли поне отчасти да компенсират дефицита на демократична легитимност на централната власт.
Идеята за кметове-министри обаче е само един ескиз към възможно бъдещо управление, а не завършена формула за властта след 27 октомври. Такава не би могло и да има сега, но колкото повече контури се предлагат на избирателите за нея, толкова по-ангажирано ще бъде колективното политическо въображение, което би увеличило избирателната активност. Това е и начин за сближаване между партиите, осъзнали, че този път някаква – каквато и да е – конструкция на редовно управление е абсолютно задължителна.
