BG | EN

„Надявам се просто да искат да крадат, а не да правят завой“. Какво разбрахме за три години непрекъснати избори

Снимка: За истината.

„За истината“ препубликува анализ на Павела Костова от „Свободна Европа„.

Това, което става в България, е процес, който минава и през Европа. Навсякъде страните се делят на две части – демократична и диктаторска. Така и ще остане, докато Путин изглежда силен, а Западът – слаб, казва Евгений Дайнов. Как изглежда една страна, ако ѝ се налагат 6 избора за 3 години?

След толкова много избори, вече виждаме накъде вървят нещата в България:

  • ГЕРБ печели изборите, но е загубила близо половината си избиратели между април 2021 г. и юни 2024 г.;
  • Повечето нови партии казват, че се борят срещу статуквото, но бързо изчезват или губят голяма част от подкрепата си. Така стана с „Изправи се! Мутри вън!“ на Мая Манолова и Николай Хаджигенов, продължи с „Български възход“ на Стефан Янев, с „Има такъв народ“ (ИТН) и „Продължаваме промяната“ (ПП);
  • Само ДПС не се променя. Тя има почти еднакъв брой избиратели в целия 3-годишен период.

Ето къде сме днес: ГЕРБ отново е първа политическа сила, следвана от ДПС. ПП-ДБ е трета, но е загубила голяма част от избирателите си.

„Процесите в България са същите, които минават през европейската и световната общност, леко видоизменени. Вече не сме гето, вече сме част от големия свят“, казва за Свободна Европа политологът проф. Евгений Дайнов.

Според него в момента Европа, както и България, се разделят на две части – демократична и диктаторска, пропутинска част. „Докато Путин изглежда силен, а Западът слаб, така ще бъде“, казва той. На изборите за Европейски парламент (ЕП) евроскептичните партии и тези, близки до Кремъл, отбелязаха възход.

В поредицата от парламентарни избори социологът от „Галъп“ Кънчо Стойчев вижда „опит за промяна на политическия модел и промяна на основните политически играчи“.

„Всички тези опити се оказват неуспешни, както виждаме“, казва той.

Смяна на партиите

През април 2021 г. ГЕРБ организира редовни избори за парламент. Те дойдоха след масовите протести от 2020 г. срещу корупцията и управлението на ГЕРБ.

Макар партията на Бойко Борисов да спечели, тя остана изолирана и неспособна да сформира правителство. Това даде началото на поредица от избори през следващите години с различни резултати.

Само през 2021 г. българите гласуваха три пъти за парламент, а резултатите от тях бяха коренно различни:

  • На 4 април – ГЕРБ-СДС спечели първото място, а ИТН – второто;
  • На 11 юли – ИТН спечели първото място, а ГЕРБ се нареди след тях;
  • На 14 ноември – ПП спечели първото място, ГЕРБ остана втора политическа сила, а ИТН – пета.

Същевременно в парламента влязоха и други нови партии -„Изправи се! Мутри вън!“ на Мая Манолова и Николай Хаджигенов, която беше смятана за партия на протеста. На изборите през октомври 2022 г. в парламента влезе и партия „Български възход“ на бившия служебен министър на отбраната Стефан Янев. На следващите избори обаче партията не успя да прескочи четирипроцентовата бариера.

„Времената на ясните неща свършиха, дойде времето, в което на все повече хора им е все по-малко ясно какво се случва и накъде трябва да вървят“ – така проф. Дайнов обяснява динамичната смяна на избирателя от една партия към друга.

Кънчо Стойчев определя този процес по смяна на партиите в парламента като „търсене на избирателя“.

„В желанието си да види промяна, да смени омръзнали, остарели фигури от политическия живот прибягва до наивни решения, гласува за играчи, които най-често нито са сериозни, нито имат капацитета, нито познанията, нито честността за онзи напредък, който е необходим за България“, казва той.

Възход на националистическите партии?

Макар преди изборите някои социологически агенции да предвиждаха второто място за проруската „Възраждане“, това не се осъществи. При 99.31% преброени бюлетини от ЦИК партията е четвърта политическа сила с 293 хиляди гласа – това е спад от предходните избори, когато „Възраждане“ получи 358 хиляди гласа и беше трета сила в парламента.

Партията за първи път влезе в парламента през ноември 2021 г. със 127 хиляди гласа като седмата сила в Народното събрание. До изборите от 9 юни тази подкрепа само се увеличаваше.

За сметка на по-ниския резултат на „Възраждане“ в парламента влезе нова партия – „Величие“. Според временното преброяване на ЦИК тя има близо 99 хиляди гласа. Според „Галъп Интернешънъл“ обаче само една четвърт от тези гласове са дошли от гласували преди това за „Възраждане“.

Партията често заема радикални позиции.

Проф. Дайнов не е притеснен от включването на „Величие“ в парламента. „Не бива да бъдат подценявани, но от друга страна, ако имаше малко по-висока избирателна активност, те нямаше да влязат“, казва той.

Избирателната активност на изборите от юни 2024 г. по данни от екзитпола на „Галъп“ към 19 часа беше 29%. За същото време на изборите през април 2023 г. избирателната активност е 35,1%.

Според Кънчо Стойчев „радикализацията на българското общество е неизбежна“, а това личи именно по гласуването за партии като „Възраждане“ и „Величие“.

Проф. Дайнов е на противоположното мнение – според него „българите бягат от истински радикални, насилствени неща“.

Крайна спирка: ГЕРБ и ДПС

За последните три години ГЕРБ нито веднъж не реализира мандата си, макар да победи на три от изборите за парламент.

След постигане на „джентълменско споразумение“ ГЕРБ подкрепи ПП-ДБ в създаването на ротационния кабинет „Денков-Габриел“. Той обаче се разпадна през март, след като бившият премиер Николай Денков подаде оставка, а Мария Габриел, която трябваше да заеме мястото му, не го направи заради разногласия между двете партии.

Кабинетът беше подкрепян от ДПС – единствената партия, която запазва броя на гласоподавателите си относително стабилен по време на изборите през последните три години.

„Беше ясно, че ГЕРБ и ДПС искат да се докопат до властта, надявам се просто да искат да крадат, а не да искат да правят завой към Путин“, казва проф. Дайнов.

Макар преди поредицата от избори Борисов да казваше, че не иска да управлява с ДПС, изглежда това се е променило и той вече определя партията като свой партньор. Борисов обаче засега казва, че не иска да управлява само с ДПС.

Кънчо Стойчев обаче не мисли, че това е краят. Той смята, че страната е „обратно в изходната точка“ от 2021 г., когато започна поредицата от избори.

„Истината е, че дълбоко в недрата на българското общество тлее много голям пожар“, казва той. Заради това според него е възможно скоро отново да се стигне до избори.

Крах на изборната система

„Изборите са единственото лекарство. Това, че се случват често, води до известна нестабилност, но начинът системата да се прочиства, да прогресира, е именно през избори“, казва Кънчо Стойчев.

Според него следващи предсрочни избори са наложителни, а след тези от 9 юни той предвижда съставянето на правителство с широка подкрепа и определен срок.

„Ако българската политическа класа продължава да злоупотребява с правата и задълженията на българските граждани да излъчат управление на страната, много близо сме до момента, когато тази политически система ще рухне“, каза доц. Огнян Минчев в изборното студио на БНТ.

Според проф. Дайнов постоянните избори и ниската избирателна активност крият риск пред избирателната система. Той казва, че това дава възможност на „всякакви добре организирани престъпни, фашистки групички да наводнят властта и да я упражняват за свои цели“.

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки. Не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „За истината“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени анализи

Още от автора

Антикорупционната комисия уличи кмета на Горна Оряховица Николай Рашков в конфликт на интереси

Антикорупционната комисия уличи кмета на Горна Оряховица Николай Рашков в конфликт на интереси, заради това, че е подписал договор за продажбата на общински имот с фирмата на майка си.

Ива Лазарова, ИРПС: Нужно е будно гражданско общество

Ива Лазарова е изпълнителен директор на Института за развитие на публичната среда, чиито усилия са насочени към разработване и прилагане на механизми за отчетност на публичните институции. Ива е от тези, които почти не спят по време на избори и които влагат сърцето си, енергията и интелекта си в името на едно по-здраво, подредено и осъзнато общество.

Рая Назарян бе избрана за председател на НС с гласовете на ГЕРБ, ДПС и „Има такъв народ“

Кандидатурата на Рая Назарян(ГЕРБ-СДС) бе представена от народния представител от ГЕРБ-СДС Теменужка Петкова и приета с гласовете на ГЕРБ, ДПС и "Има такъв народ".

Още анализи

Малкият зъл демон на популизма

Прогресът на "Величие" - неподражаем миш-маш от патриотично, проруско, про-силна ръка, про-ще стане по-хубаво - отваря и у нас вид портал, през който се шмугва малкото зло демонче на популизма, пише Ивайло Нойзи Цветков.

Гневът може да докара нов „спасител“ – например Радев?

Заради огромния гняв от повтарящи се избори, един нов "спасител", като президентска партия на Радев, има потенциал да измести дори ГЕРБ от първото място и да помете малките формации. Има ли шанс за стабилно управление?

Лъжи и манипулации: как „Величие“ иска да подчини медиите

"Величие" излиза от риалити шоуто "Исторически парк" и отива на големия публичен екран. Там се бори за ексклузивни права - без корекции, забележки и критики. А това се постига само с открита война с медиите.