
„За истината“ ви представя историите на някои от участниците в първото издание на Академия „Муза“ на Фондация „Америка за България“, която се проведе в Дряново през м. март.
Академията е за музейни професионалисти със страст към работата си и общуването с посетителите. Чрез практични работилници в едноседмичното обучение те надграждат уменията си да създават незабравими посетителски преживявания. Работата им превръща музея в машина на времето и пространството, с която посетителите пътуват в българската и световна история, разхождат се из света на науката, разкриват загадки.
Древните са на ход: Росица съживява игри от миналото

Илюстрация: Център за неформално образование и културна дейност „АЛОС“
Какъв е бил животът преди 7 000 години? От какво са се вълнували праисторическите обитатели на българските земи? Доскучавало ли им е?
Оказва се, че древните не са били толкова различни от съвременните хора и също като нас, са запълвали свободното си време с игри и забавления.
Ако можехме да поиграем на игрите на нашите далечни прадеди, бихме вникнали по-дълбоко в живота и бита им, защото опитът от първа ръка винаги улеснява разбирането, смята екологът, художник и съосновател на Център за неформално образование и културна дейност „АЛОС“ Росица Маринова.
Затова когато при разкопки археолози от Регионален исторически музей – Кюстендил откриват настолна игра на 6 800 години, Росица работи с тях по нейната възстановка. Посетителите на музея могат да поиграят на място и ако им хареса, да закупят красива версия за вкъщи, изработена от кожа или от дърво.

Вече над 20 години Росица и колегите ѝ от „АЛОС“ правят предмети като историята достъпни за деца и възрастни, като разработват игри, образователно съдържание и програми за музеи, културни институции и училища. Благодарение на „АЛОС“ сложните теми стават не само по-разбираеми, но и по-забавни. Независимо дали сте на седем или на 77 години, забавлението ви е гарантирано. В кърпа са вързани и шестиците на учащите!

Възстановяването на праисторическата игра се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“ и Регионален исторически музей – Кюстендил.
Да преписваш звучи… благородно! Димитър разказва защо.

Производството на книги не било лесна задача преди появата на печатарството и компютрите. Информация се намирала трудно, а още по-трудно се проверяла нейната достоверност. Всяко книжно копие се изработвало индивидуално и отнемало време.
Посетителите на Националния исторически музей (НИМ) в София могат да оценят комплексността на книготворството благодарение на нова интерактивна експозиция, посветена на 300-та годишнина от рождението на Паисий Хилендарски. Преди четвърт хилядолетие, през 1762 година, светогорският монах събира късчетата налична информация и написва първата значима история на българите. Заради делото си Паисий е смятан за основоположник на Българското възраждане.
Етнологът от Националния исторически музей Димитър Василев е част от екипа, изготвил изложбата, и инициатор на идеята за посетителски препис на „История славянобългарска“. С директно ангажиране на посетителите Димитър се надява по-успешно да предаде значимостта – и трудоемкостта – на Паисиевия труд.
Инициативата е толкова популярна, че от откриването на експозицията на 1 ноември 2022 до края годината книгата е преписана напълно. В момента се подготвя втори препис.

Всеки, посетил изложбата, може да участва в преписа, без значение дали говори български или не. Любопитно е, че международните посетители до момента се включват в задачата с особена охота.
А вие ще опитате ли?
През пролетта и лятото Националният исторически музей е отворен всеки ден от 9:30 до 19 ч., освен на национални празници. Изложбата „Духът на Паисиевата история“ може да бъде видяна в НИМ – София до 1 ноември 2023 година.

Стела тръгва по следите на потопени села, забравени истории

Големите инфраструктурни проекти създават работни места и носят напредък, но историята им има и тъмна страна – често са предшествани от изселвания и разрушаването на традиционни общности. Изграждането на най-големите язовири в България в средата на ХХ век например заличава от картата цели села.
В едно от тези села е роден и израсъл дядото на Стела Каменова – Станко Тодоров. Докато един ден не му съобщават, че трябва да събере покъщнината си и да напусне своя дом. Той урежда живота си другаде, но никога не спира да копнее за изгубения дом. Нито пък връзката му с родното място се изчерпва само с копнеж. Приживе той събира внушителна колекция от снимки и документи, а в дневника си споделя намерения да създаде музей, посветен на родното си село Живовци.

Въпреки че никога не реализира идеята си, тя е в основата на започналия в Инстаграм проект „Изгубени под водата“ на неговите внучки Стела и Ралица Каменови.
В хода на собствените си проучвания сестрите откриват, че тяхното семейство не е единственото, изселено в името на прогреса. Така техният Инстаграм проект скоро прераства в пълнокръвна онлайн изложба и хроника на потопени български села и техните жители.

Изложбата изобилства от снимки, колажи, изрезки от вестници и лични спомени, но не цели да натъжава. В историята на потопените села има и щастливи развръзки: околностите на някои от тях днес са се превърнали в любимо място за фотографи и любители на историята, изселванията са вдъхновили литературни творби, а бивши съседи все още поддържат общностния дух чрез ежегодни срещи.
Намерението на Стела и Ралица е да надградят онлайн изложбата с добавяне на още села и лични истории, а до края на годината се надяват да направят и физическа експозиция в София.

Проектът „Изгубени под водата“ е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, програма „Творчески стипендии“.
Анимационните герои Поли и Техно в помощ на STEM ученето

Редки модели коли, причудливи съоръжения, рояли, антични фотоапарати, телефони и радиостанции. Националният политехнически музей в София е истинска технологична съкровищница и няма дете – малко или пораснало – което с удоволствие не би се изгубило сред стотиците причудливи творения в музея.
За да са по-ползотворни за младите посетители „изгубванията“, екипът на Политехническия музей работи с големия илюстратор Ивайло Нинов по създаването на двама анимационни изследователи със страст към старите технологии и техните необикновени истории.
Поли и Техно ги бива и с модерните технологични средства – често пишат в блога да музея, разказвайки на своите последователи как работят музикалните инструменти, как се произвежда електричество, как са създадени компютрите, колко важни за науката са експериментите.
Този месец Поли и Техно ще дебютират и във физическия свят. Те са главните герои на печатен пътеводител, създаден от специалиста по концептуален дизайн Кристина Стефанова и екип от Политехническия музей с Мадлен Янева, координатор „Връзки с обществеността“ в музея.

Освен ориентир в богатата музейна колекция пътеводителят ще е и верен помощник в учебните часове по природни науки и технологии. Включени са линкове към блога на музея, където читателите ще намерят допълнителна информация по любими теми, а в музейния YouTube канал са публикувани научни експерименти, подходящи за приложение и в домашна среда.

Текстовете и снимките са част от редакционното съдържание на бюлетина на Фондация „Америка за България“.