BG | EN

Историята на...

„Музеи, не мавзолеи“ – Истории за хора, променящи средата в музеите

„За истината“ ви представя историите на някои от участниците в първото издание на Академия „Муза“ на Фондация „Америка за България“, която се проведе в Дряново през м. март.

Академията е за музейни професионалисти със страст към работата си и общуването с посетителите. Чрез практични работилници в едноседмичното обучение те надграждат уменията си да създават незабравими посетителски преживявания. Работата им превръща музея в машина на времето и пространството, с която посетителите пътуват в българската и световна история, разхождат се из света на науката, разкриват загадки. 

Древните са на ход: Росица съживява игри от миналото

Праисторически обитатели на България играят настолна игра.
Илюстрация: Център за неформално образование и културна дейност „АЛОС“

Какъв е бил животът преди 7 000 години? От какво са се вълнували праисторическите обитатели на българските земи? Доскучавало ли им е?

Оказва се, че древните не са били толкова различни от съвременните хора и също като нас, са запълвали свободното си време с игри и забавления.

Ако можехме да поиграем на игрите на нашите далечни прадеди, бихме вникнали по-дълбоко в живота и бита им, защото опитът от първа ръка винаги улеснява разбирането, смята екологът, художник и съосновател на Център за неформално образование и културна дейност „АЛОС“ Росица Маринова.

Затова когато при разкопки археолози от Регионален исторически музей – Кюстендил откриват настолна игра на 6 800 години, Росица работи с тях по нейната възстановка. Посетителите на музея могат да поиграят на място и ако им хареса, да закупят красива версия за вкъщи, изработена от кожа или от дърво.

Модерна възстановка на праисторическа игра на 6 800 години по идея на Росица и „АЛОС“. В другата версия на играта игралната дъска е направена от акациево дърво.

Вече над 20 години Росица и колегите ѝ от „АЛОС“ правят предмети като историята достъпни за деца и възрастни, като разработват игри, образователно съдържание и програми за музеи, културни институции и училища. Благодарение на „АЛОС“ сложните теми стават не само по-разбираеми, но и по-забавни. Независимо дали сте на седем или на 77 години, забавлението ви е гарантирано. В кърпа са вързани и шестиците на учащите!

Росица споделя идеи за популяризиране на Дряново и региона като участник в първото издание на Академия „Муза“ в Дряново през март.

Възстановяването на праисторическата игра се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“ и Регионален исторически музей – Кюстендил.

Да преписваш звучи… благородно! Димитър разказва защо.

Препис на „История славянобългарска“ от 20-те – 30-те години на XIX век

Производството на книги не било лесна задача преди появата на печатарството и компютрите. Информация се намирала трудно, а още по-трудно се проверяла нейната достоверност. Всяко книжно копие се изработвало индивидуално и отнемало време.

Посетителите на Националния исторически музей (НИМ) в София могат да оценят комплексността на книготворството благодарение на нова интерактивна експозиция, посветена на 300-та годишнина от рождението на Паисий Хилендарски. Преди четвърт хилядолетие, през 1762 година, светогорският монах събира късчетата налична информация и написва първата значима история на българите. Заради делото си Паисий е смятан за основоположник на Българското възраждане.

Етнологът от Националния исторически музей Димитър Василев е част от екипа, изготвил изложбата, и инициатор на идеята за посетителски препис на „История славянобългарска“. С директно ангажиране на посетителите Димитър се надява по-успешно да предаде значимостта – и трудоемкостта – на Паисиевия труд.

Инициативата е толкова популярна, че от откриването на експозицията на 1 ноември 2022 до края годината книгата е преписана напълно. В момента се подготвя втори препис.

Облечен като средновековен монах, Димитър наблюдава работата на посетител.

Всеки, посетил изложбата, може да участва в преписа, без значение дали говори български или не. Любопитно е, че международните посетители до момента се включват в задачата с особена охота.

А вие ще опитате ли?

През пролетта и лятото Националният исторически музей е отворен всеки ден от 9:30 до 19 ч., освен на национални празници. Изложбата „Духът на Паисиевата история“ може да бъде видяна в НИМ – София до 1 ноември 2023 година.

Преписът на „История славянобългарска“ е по инициатива на Димитър Василев, участник в първото издание на Академия „Муза“ в Дряново през март. Оформлението на изложбата е дело на художничката и също участник в Академията Ралица Кацова.

Стела тръгва по следите на потопени села, забравени истории

Спомен за отминал начин на живот

Големите инфраструктурни проекти създават работни места и носят напредък, но историята им има и тъмна страна – често са предшествани от изселвания и разрушаването на традиционни общности. Изграждането на най-големите язовири в България в средата на ХХ век например заличава от картата цели села.

В едно от тези села е роден и израсъл дядото на Стела Каменова – Станко Тодоров. Докато един ден не му съобщават, че трябва да събере покъщнината си и да напусне своя дом. Той урежда живота си другаде, но никога не спира да копнее за изгубения дом. Нито пък връзката му с родното място се изчерпва само с копнеж. Приживе той събира внушителна колекция от снимки и документи, а в дневника си споделя намерения да създаде музей, посветен на родното си село Живовци.

Снимки от построяването на язовир „Искър“ от 50-те години на XX век

Въпреки че никога не реализира идеята си, тя е в основата на започналия в Инстаграм проект Изгубени под водата на неговите внучки Стела и Ралица Каменови.

В хода на собствените си проучвания сестрите откриват, че тяхното семейство не е единственото, изселено в името на прогреса. Така техният Инстаграм проект скоро прераства в пълнокръвна онлайн изложба и хроника на потопени български села и техните жители.

Дядото на Стела и Ралица (вторият отляво) и младото му семейство в края на 60-те години

Изложбата изобилства от снимки, колажи, изрезки от вестници и лични спомени, но не цели да натъжава. В историята на потопените села има и щастливи развръзки: околностите на някои от тях днес са се превърнали в любимо място за фотографи и любители на историята, изселванията са вдъхновили литературни творби, а бивши съседи все още поддържат общностния дух чрез ежегодни срещи.

Намерението на Стела и Ралица е да надградят онлайн изложбата с добавяне на още села и лични истории, а до края на годината се надяват да направят и физическа експозиция в София.

Като мениджър на културни и арт проекти, Стела (трета отляво) не спира да търси начини да ангажира публиката. На снимката: Стела и други участници в Академия „Муза“ изготвят прототип на музеен експонат.

Проектът „Изгубени под водата“ е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, програма „Творчески стипендии“.

Анимационните герои Поли и Техно в помощ на STEM ученето

Техно и Поли са дело на изтъкнатия български карикатурист Ивайло Нинов.

Редки модели коли, причудливи съоръжения, рояли, антични фотоапарати, телефони и радиостанции. Националният политехнически музей в София е истинска технологична съкровищница и няма дете – малко или пораснало – което с удоволствие не би се изгубило сред стотиците причудливи творения в музея.

За да са по-ползотворни за младите посетители „изгубванията“, екипът на Политехническия музей работи с големия илюстратор Ивайло Нинов по създаването на двама анимационни изследователи със страст към старите технологии и техните необикновени истории.

Поли и Техно ги бива и с модерните технологични средства – често пишат в блога да музея, разказвайки на своите последователи как работят музикалните инструменти, как се произвежда електричество, как са създадени компютрите, колко важни за науката са експериментите.

Този месец Поли и Техно ще дебютират и във физическия свят. Те са главните герои на печатен пътеводител, създаден от специалиста по концептуален дизайн Кристина Стефанова и екип от Политехническия музей с Мадлен Янева, координатор „Връзки с обществеността“ в музея.

Пътеводителят подчертава приноса на България в областта на технологиите и науката.

Освен ориентир в богатата музейна колекция пътеводителят ще е и верен помощник в учебните часове по природни науки и технологии. Включени са линкове към блога на музея, където читателите ще намерят допълнителна информация по любими теми, а в музейния YouTube канал са публикувани научни експерименти, подходящи за приложение и в домашна среда.

Мадлен Янева от Националния политехнически музей и концептуалният дизайнер Кристина Стефанова вече работят по нови проекти. На снимката: Двете пораснали момичета бяха част от обучението за музейни експерти на Фондация „Америка за България“ в Дряново.

Текстовете и снимките са част от редакционното съдържание на бюлетина на Фондация „Америка за България“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени: Историята на...

Още от „Историята на...“