BG | EN

Историята на...

Младото поколение към предишното: Вземаме нещата в свои ръце

Като всяко момиче на 18 години, Карина Йонкова от София обожава да излиза с приятели. Освен новини от обкръжението им, тя и приятелите ѝ понякога обменят торби с органичен отпадък – които Карина и семейството ѝ компостират на вилата.

Карина се грижи за природата и като прави подаръци за многократна употреба.

Освен на компостирането и на щадящите природата дарове, Филип Фролошки от Варна е фен и на пестенето на енергия. Затова по собствените му думи той „побърква“ всички около себе си, като загася светлини, които не се ползват.

Александра Василева от Русе и Татяна Петкова от София всячески избягват найлоновите торбички и други предмети за еднократна употреба.

Александър Георгиев от София споделя, че винаги са го учили, че трябва „да оставим средата около себе си или в същото положение, или по-добра, отколкото сме я заварили“. Александър рециклира от малък, придружава родителите си на почиствания в природата, поправя беседки в квартала и в природен парк Витоша.

Все повече млади хора в България са загрижени за природата и устройват живота си така, че да ѝ вредят минимално. Нараства и броят на младежите като Карина, Филип, Александра, Татяна и Александър, които не се задоволяват само с промени в ежедневието, а търсят начини активно да допринасят за опазването на околната среда.

Петимата се срещат покрай участието си в младежката програма за зелено предприемачество Panda Labs на природозащитната организация WWF България. Panda Labs стартира през 2017 година в Австралия, а от 2021 година има и българско издание, което се провежда с подкрепата на Фондация „Америка за България“ и социално отговорни компании.

Отворена за младежи на 15 – 25 години с интерес към науката, технологиите, предприемачеството, социалната отговорност и опазването на околната среда, програмата предизвиква участниците да създават бизнес решения на наболели проблеми като замърсяването с пластмаса, разхищението на енергия, изчерпването на изкопаемите горива и много други. По своите проекти младежите работят съвместно с ментори от света на науката, гражданския сектор и бизнеса като Кремена Дервенкова, изпълнителен директор на Асоциацията на българските лидери и предприемачи – ABLE и радетел за по-устойчиво производство на храна.

„Все повече млади хора се ангажират с темите за опазване на околната среда и как да живеем по-устойчив начин на живот и са супер наясно с глобалните проблеми, с които се сблъскваме, и с това че всъщност те са поколението, което ще живее с последиците от тези проблеми и ще трябва да се справят“, казва Кремена. Важен акцент според Кремена е фокусът на програмата върху справянето с проблемите – върху търсенето на конкретни решения. Това е обнадеждаващ подход и обяснява популярността на програмата.

Ключова е и практическата насоченост на Panda Labs. „Това позволява и на дори не толкова проактивните младежи да им се запали искрата“, споделя Лилия Аракчиева, която ръководи младежките програми на WWF България.

Над 650 младежи от 55 населени места в цялата страна са се включили в 11 издания на Panda Labs до момента, десетки са решенията, по които работят сформираните в програмата екипи, а седем – прототипите, създадени с финансиране от WWF България. Сред тях са екопелети от утайка от кафе, пестицид от естествени материали, биоразградими опаковки за яйца от водорасли, високопротеинов сладолед от остатъчни продукти от тиквени и слънчогледови семки, и мобилно приложение, което помага да намалим консумацията на вода вкъщи.

Филип и Карина работят в екип в две поредни издания на Panda Labs и въпреки че прекратяват работа по своите разработки след края на програмата, идеите им за охладителна хидросистема за покривни пространства, която същевременно подгрява вода за битови нужди, както и за направата на хранителни опаковки от гъбен мицел вместо от пластмаса привличат интереса на журито.

Освен че подобрява уменията на младежите за работа в екип, научните им познания и способността им да създават реални бизнес продукти, Panda Labs повишава чувствителността им към предизвикателствата, свързани с изменението на климата. Неслучайно много от участниците в програмата се ангажират трайно с търсенето на решения за по-устойчиво развитие.

През 2022 година участници в Panda Labs и други активни млади хора основават младежката екологична организация „ПанГея“, работеща с подкрепата на WWF България и днес надхвърляща 80 активни членове; 400 са последователите на групата „ПанГея“ в Дискорд. Татяна е председател на организацията, Карина и Александра са част от комуникационния ѝ екип, а Филип – един от най-активните нейни членове.

Днес, вече като част от екипа на WWF България, Александър помага с ориентацията на нови участници в Panda Labs и отговаря за комуникацията с общността на „ПанГея“. „За мен е интересно как повече хора могат да бъдат въвлечени в темата [за екологията] и да има как да им се покаже, че това е нещо важно за всички, че не можеш просто да обърнеш глава в другата посока и да се правиш, че тези проблеми няма да те засягат в някакъв момент, понеже те най-вероятно ще засягат или теб, или хората, които остават след теб“, споделя той.

„ПанГея“ идва от „панда“ – символът на WWF и Panda Labs – както и от името на суперконтинента Пангея, някога обединявал земната суша в едно, и подчертава необходимостта от обединени усилия в противодействието на климатичните промени. Това схващане е основополагащо за дейността на „ПанГея“. За целта членовете ѝ организират събития и акции за почистване и повишаване на осведомеността в цялата страна, а членството в организацията и в общността на „ПанГея“ в Дискорд е отворено за всеки, независимо от това къде се намира.

За усилията си да насърчава по-природосъобразен живот и опазване на околната среда сред младите хора, през 2023 година „ПанГея“ е номинирана за награда от Българска фондация Биоразнообразие в категорията „Най-успешна кампания, акция или инициатива, свързана с опазване на биоразнообразието и климата“.

Не номинации и награди мотивират младежите от „ПанГея“ обаче, а тревожните промени в климата, потърпевши от които сме всички.

„Всяка вечер, като седна да гледам новините с нашите, казват нещо за някакъв пожар в България или за наводнение някъде по света… Да видя нагледно как климатът се изменя и може да съсипе животите на супер много хора и го прави вече – мен лично това ме мотивира да продължавам да се интересувам и да се занимавам с екологично насочени неща“, споделя Карина.

Други участници в Panda Labs обвързват и професионалните си планове с екологичната тема.

Александра е студентка по архитектура и идеите ѝ за специализация са все по-тясно свързани с устойчивото развитие на планетата. „Първоначално исках да се занимавам с реставрация, да реставрирам всички красиви сгради в градовете. Културното ни наследство е много важно, но бъдещето ни е също толкова важно и затова се спрях на това да работя върху бъдещата архитектура, а не да се възстановявам миналата“, споделя тя. Бъдещият архитект мечтае за строителство, в което се използват по-екологични материали, както и за зелени спирки на градския транспорт.

Филип от своя страна планира да се посвети на науката и от тази есен ще е студент със специалност молекулярна биология.

Когато се присъединява към екипа на WWF България през 2022 година, Александър има пет предприемачески проекта зад гърба си и успех с набирането на финансиране за тяхната реализация. Въпреки своя интерес към предриемачеството и убеждение, че бизнесът е способен да предлага трайни решения, той е решил да се фокусира върху образованието – защото само така усилията биха стигнали до възможно най-много хора.

„Искам да променям средата тук, да мога да мобилизирам ресурс – материален и човешки – в посока на подобряване на средата, в която живеем“, споделя Александър. „Надявам се бъдещето да е вдъхновено от природата, а не от краткосрочни печалби.“

Активни младежи като Александър, Карина, Филип, Александра и Татяна ни напомнят, че промяната започва с малки стъпки – с компостиране, пестене на енергия или намиране на нестандартни решения на големи проблеми. Те също така ни показват, че заедно можем да оставим света по-добър, отколкото сме го заварили.

Присъединете се към тях днес!

Фондация „Америка за България“ разработи лидерската програма Leadership Education in America Program (LEAP) в партньорство с колежа „Бабсън“ в САЩ, за да подпомогне работата на професионалисти от гражданския, публичен и частен сектор в подкрепа на българското общество. Въоръжени с нови знания, идеи и съмишленици от цяла България и света, възпитаниците на програмата променят България, като подобряват своите общности. Независимо дали овластяват семейства, предотвратяват разхищението на храна или предават умения, които ще служат на децата ни в професиите на бъдещето, общото помежду им е работата в полза на цялото общество.


Този текст и снимките към него са част от съдържанието на месечния бюлетин на фондация „Америка за България“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени: Историята на...

Още от „Историята на...“