Илюстративна снимка: Pixabay
Мечка с мечетата й е най-новият, но едва ли най-желан жител на балканското село Кръвеник в община Севлиево. Заселила се преди време в необитаема от години къща и там родила мечетата си.
Мечешката майка не е единствената от своя вид, която предпочита човешката компания за ужас на малкото останали хора в селото. Мечките в севлиевския балкан вече не се плашат от хора, защото гладът е по-силен от страха. Слизат все по-ниско и все по-често в селата, влизат в дворете на хората, събарят огради, пчелини и разравят сгради.
Тази година в гората няма да има храна за мечките
След вълна от обществено недоволство, родена от страховете на живеещите в планинските села на община Севлиево, кметът на общината инициира среща между кметовете на селата, Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) във Велико Търново, Държавното горско стопанство „Росица“ и Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). Срещата не роди решения, само осветли проблема, който тепърва ще става все по-сериозен. Защото тази година, заради измръзването на плодните дървета, мечките няма да имат храна и това ще ги принуждава все повече да я търсят при хората, смята директорът на горското стопанство „Росица“ инж. Иван Степанов.
Като дългогодишен ловец и специалист по дивеча, Степанов смята, че едно от решенията е мечките да започнат да се подхранват така, както се подхранва дивеча. От ИАОС и РИОСВ обаче не са съгласни.
От МОСВ взеха „спешни“ мерки – ще броят изпражненията им
Какво е решението, попита „За истината“ преди дни в РИОСВ – Велико Търново. На 23 май т.г. оттам изпратиха линк към възможното „решение“ – той е от страницата на МОСВ (Министерство на околната среда и водите) и съобщава за проект, по който министерството и агенцията по околна среда започва мониторинг на мечките в България.
Броенето на мечките ще става по проект, който се изпълнявал за първи път у нас. От информацията, публикувана на сайта на институцията, се разбира, че броенето на мечешките екскременти е стъпка към ефективното опазване и управление на кафявата мечка, тъй като то ще даде конкретни данни за размера на популацията й.
Проектът е за ДНК мониторинг на кафява мечка и ще се изпълнява съвместно с Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), горските предприятия и националните паркове.
Самите ДНК изследвания няма да стават у нас, а в Словения, „в една от най-добрите лаборатории за подобен род изследвания“, уточняват от еко ведомството. Пробите ще бъдат събирани от екскременти в рамките на две години и в момента служители на МОСВ и ИАОС са на обучение в Словения.
Там те трябва да се научат как точно се събират пробите, как се съхраняват и как се подават данните. Работата ще започне още тази година върху цялата територия на България.
Не минава ден без среща с мечка
Почти не минава ден, без някой да се обади, че е срещнал мечка или, че мечка е съборила кошерите му, казва кметът на с. Стоките Георги Александров. Селото е в полите на Балкана, къщите са пръснати. В някои стопаните идват само през почивните дни и когато си дойдат виждат опустошен двор, пръснати пчелни кошери.
Които имаха козички, се отказаха да ги гледат, споделя и кметът на с. Кръвеник Цветан Власеев. Като отиде дядото да си пасе козичката, а се появи мечката, той за кого да мисли. И градинки вече не работят, страх ги е хората да стоят навън, казва още Власеев.
Че мечките стават все по-социални потвърждава и кметският наместник на с. Млечево Владимир Тодоров. Той на два пъти се натъкнал на мечок при вечерната си обиколка на селото с мотор. И двата пъти било по тъмно, а мечокът ровел в контейнер в една от махалите. „Нито от фаровете се стресна, нито от бръмченето на мотора, само ме погледна и продължи да рови в контейнера“, разказва Тодоров.
Никой не мрази мечките, хората просто ги е страх
Не знам какво би могло да се случи през лятото, когато децата идват на село за ваканцията. Те карат колелета, не се оглеждат, не внимават, шумни са и това би могло да провокира мечка да нападне, казва инж. Степанов. Прави уговорката че не иска да е лош пророк, но всичко, което се случва и многото мечки в региона, изложени на глад, го водят към тази прогноза.
В същото време „МОСВ призовава да се взимат охранителни мерки при отглеждане на домашни животни и кошери в териториите на кафявата мечка“. Кой трябва да вземе мерките, кой поема отговорността и как трябва да се случи, от министерството не уточняват, но продължават с напътствията. „Сметищата като източник на “лесна храна” създават потенциална опасност за пряк контакт на мечките с човека и нежелани инциденти. Мечка, която е свикнала да яде остатъци от човешка храна, не може да бъде отучена от това. Сметището трябва да бъде оградено така, че да не позволява достъп на животни и храненето им с отпадъци. Най-ефикасният метод е ограждането с електрическа ограда (електропастир)“. И още: не хранете малките мечета, защото „свикват с човека, престават да се боят от него и да го избягват и започват да свързват неговата миризма с лесната храна. Така неволно създавате проблемни мечки“.
Така докато от МОСВ се обучат как да броят мечешките изпражнения, за да излязат с данни за мечешката популация, в балканските села на община Севлиево хората ще стоят в къщите си, в които вече нито пчелини са останали, нито огради.
