BG | EN

Малкият зъл демон на популизма

Срещу какво сте против? Ами, срещу всичко. Е как можете да сте срещу всичко? Айде сега, въпроси… Снимка: Pixabay.

„За истината“ препубликува анализ на Ивайло Нойзи Цветков от „Дойче Веле“.

Прогресът на „Величие“ – неподражаем миш-маш от патриотично, проруско, про-силна ръка, про-ще стане по-хубаво – отваря и у нас вид портал, през който се шмугва малкото зло демонче на популизма, пише Ивайло Нойзи Цветков.

„И те ни питат откъде са ви парите – а къде са парите от магистралите и за умрелите български деца?“. Това е част от клипче на партия „Величие“ – този нечовешки медиен хит и отчасти психодиагноза, публикувано в изборния ден. Двамата нейни най-видни представители с неподражаем акцент правят нещо, за което големите партии на практика не са се светнали – да сведат дискурса буквално до селската кръчма. Kачвай здраво в ЮТуб и Фейсбук и гледай какво става.

Национални медии? Кампания? Програма? Конкретни идеи как да вдигнем доходите? Стига глупости! Ние тука си говорим „медийно“ с вас, както си говорим и на маса, а програмата ни е да няма програма. Единственото условие за участие е да сте отвратени и изправени икономически до стената, после ще му мислим какво искаме да правим в политиката. Освен разбира се, първородното – да си оправим живота.

Уронване на престижа на демокрацията

Дребният популизъм нито сме го измислили ние, нито го практикуваме достатъчно професионално. Имаше вече през годините „Атака“, НФСБ, дори в някаква степен ИТН. В Германия има „Алтернатива за Германия“, националистическо образувание с нацистки залитания, във Франция има дъщерята Льо Пен, в Англия все още има Фараж.

И сега гледам, че има „ох“ и „ах“ по медиите – как стана така, че още една шайка синове на лейтенант Шмидт от тукашния тучен Бобруйск влязоха в парламента. Ами как – под радара на официалното. Утре, на неизбежните седми избори, ще има и чист инфлуенсър като в Кипър, където 24-годишна тикток звезда стана евродепутат. Което застрашава особената и в някакъв смисъл двулична професия социолог, 5-6 години преди и там да се намеси изкуственият интелект.

Какъв всъщност е проблемът с малките популистки партийки? За големите риби, с чиято благословия все пак те се случват, такъв няма. Проблемът е с уронването на генералния престиж на демокрацията – че вече всеки сангвиник или холерик може да прекрачи в политическото чрез дигиталното, стига да поства като бесен, без значение дали това, което има поства, има смисъл. И специално у нас, винаги ще се намерят сто хиляди разомагьосани санкюлоти, които да гласуват за него. А на въпроса „какво ще правите“ или „за какво се борите“, отговорът е „ще видим“. Т.е. конкретният прогрес на „Величие“ – неподражаем миш-маш от патриотично, проруско, про-силна ръка, про-ще стане по-хубаво, про и те не знаят какво – отваря и у нас вид портал в българския политически континуум, през който, като в евтин хорър, се шмугва малкото и априорно зло демонче на популизма. Тук се изкушавам да цитирам един познат от Ловеч: Гледайте как оригиналният наш популист ще ги сготви и тия.

Те по презумпция са си против

Веднага и важно философско наблюдение: жертвите на популизма не знаят, че са жертви, камо ли на популизма. Т.е. „популизъм“ е наш и относително нов термин, академичен някак, докато те не само не мислят себе си за жертви, а напротив – за агенти на „анти“-то .

Ние сме против. Или не сме. Не сме сигурни. Помните главата „Бай Ганьо журналист“ от великата книга. И ако позволите една парабола – днес Гуньо Адвокатина пак спечели изборите за своя Ганьо, разливайте мастиката. Той, Гуньо, винаги знае как според ситуацията. И това – съвсем сериозно – е отделен талант.

Срещу какво сте против? Ами, срещу всичко. Е как можете да сте срещу всичко, когато това включва и самите вас? Айде сега, въпроси… Ми срещу всичко сме и точка.

Ерго, жертвите на популизма трябва да бъдат разбрани от културно-антропологическа гледна точка – те са против собствената липса на излаз от вид креещо битие, подчинено на оцеляването. И не можем да ги съдим, че не кълват на „съдбата е в собствените ти ръце“, а на чисти глупости, изказани на маса: ония горе откраднаха парите и, тук се крие злото демонче, държавата не се грижи за нас.

Хайде и по-сериозно. Още Уилям Джеймс се занимава с това – и казва, че популизмът базово работи с очакването и копнежите на широки маси. Съответно, обещава невероятното, за да може след това да продаде малкото и мислимото и да се добере до власт. Това е макро-контекстуалният елемент: неговата цел е да създаде „латентно търсене“ сред дезиориентираните или негласуващи. Джеймс му вика positive social identity (съзнанието за позитивно мислене като част от малката общност).

Кои хора гласуват за популистите?

Съответно, популизмът в класическия вариант търси групово разделение, така че хората, които са на ръба между класи или промени, са най-податливи на есенцията. А есенциите са две – Недоволството и Несигурността. Затова и популизмът във всичките си форми намира почва сред прекариата.

Но популизмът е опасен чрез своята инструментализация – пренесено на наш терен, ако Борисов, Пеевски или Радев дрънкат популистки глупости, което се равнява сякаш на 90% от общия им наратив, все повече хора им вярват, че това е политика. И това за мен е сякаш философски провал – това не е политика, никой не е обяснил на никого по места защо би живял по-добре при други условия. Вече писах за това – либералните лидери не просто трябва да подават оставки, а да си направят сепуко. 

Но понеже темата беше популизмът – чисто психологически, той се храни с хора, които мислят себе си за жертви, съвсем лично. И затова у нас той по принцип успява – чрез самите преживяващи се като жертви на системата. Накратко, определени хора би трябвало да си дават сметка, че „моят проблем“ всъщност е общ проблем, но у нас няма такова разбиране.

За финал ще ви подскажа, че популизмът е в състояние да обедини напълно различни като светоглед и всичко групи. Той не е нищо друго, освен компенсаторна идеология, както я определя Лакан.

Популизмът има много лица. Но защо е опасен? Много просто – защото опростява възгледи и мнения, които при други обстоятелства биха били свързани с философско съмнение. Или поне моментно замисляне.

Имаме и казус със 100 хиляди гласоподаватели. Много съм уплашен, че и тия 100, формално погледнато, са българи. Много се страхувам… икономически и културно.

Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки. Не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „За истината“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени анализи

Още от автора

АЕЖ: Прокуратурата да разследва дали Ивелин Михайлов е поръчал на охранител “да се справи” с журналист

Асоциацията на европейските журналисти – България внася сигнал в Главна прокуратура и Окръжна прокуратура Варна по разкритията, че изпълнителният директор на т.нар. “Историческия парк” Ивелин Михайлов е поръчвал на шеф на охранителна фирма “да се справи” с журналиста Йоан Запрянов. 

Президентът Радев връчи втория мандат за съставяне на правителство на ПП-ДБ, те го върнаха неизпълнен

Президентът Румен Радев връчи втория проучвателен мандат за съставяне на правителство на втората по численост парламентарна група в 50-ото Народно събрание - "Продължаваме промяната" - "Демократична България". Втората по численост парламентарна група обаче върна мандата неизпълнен.

Парламентът – менажерия с най-различни фантастични животни

С тази менажерия в 50-тия български парламент, пълен с най-различни фантастични животни, няма да стане, пише Ивайло Нойзи Цветков. Време ли е за сглобка 2.0 и как да се казва тя?

Още анализи

Кои са хората на Доган в ДПС, които Пеевски нарича „деребеи“

„Деребеи“, забогатели „на гърба на Доган“. Така Пеевски и поддръжниците му наричат няколко знакови лица на ДПС, с които се карат. Пеевски твърди, че самият Доган изобщо не е част от конфликта, проблемът му е с „деребеите“. Кои хора има предвид?

За честта на хората: случаят с „ПИК“ и съдия Цариградска

Владислава Цapигpaдcĸa беше обект на злостни клеветнически кампании в "ПИК". Собствениците бяха осъдени да платят обезщетение. Но клеветническото съдържание не бе свалено. Защо съдът не пази честта на хората?

Как диктаторите се опитват да се скрият зад заклинания

Всяко поколение рано или късно изпада в изкушението да мисли, че диктатурата с нейната афиширана дисциплина е по-ефективна подредба на обществените отношения от демокрацията с нейния всекидневно видим хаос. Затова на всяко поколение е необходимо да се напомнят следните три аксиоми.