Ниви от слънчоглед, вятърни перки, лавандула, и пак вятърни перки, и натежали класове пшеница… Докъдето ти стига погледа. Пътуваме на север от Варна. Минаваме през живописни села. Усещайки вкуса на морето от изток. И колкото по на север отиваме, толкова чувството за мистерия и приключение се засилва. Да, близо сме до „Игри на волята“ на Дуранкулашкия плаж, но не отиваме на арената. Защото само на 6 км от българо-румънската граница има друга игра, в която искаме да се потопим. Един древен воден свят, където времето сякаш е спряло. Дуранкулашкото езеро – място, където водите пазят тайни на отминали цивилизации и уникална природа дори и в настоящето.
В буквален превод Дуранкулак означава „стоящо ухо“ или „стои на ухо“. А някои го тълкуват като „застоявала вода под формата на ухо“. Наблюдавано отгоре, езерото наистина има формата на ухо.
Едни от най-старите имена на едноименното село до него са Ракари и Блатница. Било е и Дуранкулак по време на османското робство. След Освобождението става пак Блатница и към 60-70 години на миналия век отново си връща името Дуранкулак, разказва кметът на селото Веселин Йорданов. Има сведения, че първоначално се намира до самото езеро, но поради малария се мести по-далеч. В сегашния си вид селото е на над 300 години.
Магията на природата тук привлича хората хилядолетия наред. За това свидетелства и намерено най-старото обработено злато в света само преди година. (С няколко столетия по-старо от Варненския халколитен некропол.)
Именно тук преди около 7-8 хиляди години възниква една изключителна култура, наречена Хаманджия. Смята се, че това е първата европейска прото-цивилизация. До част от нея може да се докоснем в археологическия комплекс „Дуранкулак – Хаманджия“ на Големия Остров. Той се намира в самата защитена местност „Дуранкулашко езеро“* и от него се откриват прекрасни гледки към водното огледало. Именно на това място са открити най-големия праисторически некропол, както и най-старата каменна архитектура в Европа от V-то хилядолетие преди Христа. Една от залите в Зеления образователен център в Шабла е посветена на археологическия обект. Тук могат са се видят автентични предмети от бита на Хаманджия.
От хиляди години до наши дни Дуранкулашкото езеро остава и едно от най-значимите природи местообитания и влажни зони в региона. Заедно с Шабленско-Езерецкото езеро, то е единственият запазен естествен крайбрежен лиман по българското Черноморие. Около южните му брегове се намират останки от някогашни първични степи – един от най-редките типове екосистеми в България.
Като езеро от лиманен тип, то представлява удавена речна долина. Някога там е имало река, която е свършва в морето. То е един от големите естествени резервоари – източник на прясна сладка вода в региона, място, в което се концентрират много подземни водоизточници, разказва Ивайло Иванов от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие.
Тук може да отключите всичките си сетива. За да слушате стотиците видове птици, които намират убежище край Дуранкулак. За да видите растения, които са типични само за този регион. Да се запознаете с пчелари, които, като малки деца, се радват на пчелояд. Изключително красивото му оперение няма как да остане скрито в ронливи брегове на езерото. А единствено тези води в цяла България са доказано находище на див шаран. Във водите на езерото се стрелкат и различни видове редки и застрашени от изчезване попчета.
По време на миграция тук спират за почивка и храна на практика всички видове птици, които се срещат по крайбрежието. През двата миграционни периода над езерните води прелитат над 260 вида птици.
Дуранкулашкото езеро е с международно значение за опазването на малкия воден бик, както и от особена важност за гнезденето на белооката потапница, немия лебед, тръстиковия блатар, индийското шаварче. До преди няколко години тук се концентрира 90% от световната популация на червеногушата гъска. В момента обаче се виждат само няколко десетки индивида по време на зимуване. Видът трайно се премества по-насевер от България. Една от причините е промяната в климата, намаляването на студените дни и тежките зими, коментира Ивайло Иванов. Друга причина, според него, е голямата ловна преса, на която е подложен района преди години. От езерото изчезва и голямата белочела гъска.
Между 1944 и 1989 г. има неуспешни опити за управление на езерото с цел повишаване на водното му ниво. Има изградена бетонна дига откъм дюните, която силно повлиява процеса на естественото му оттичане. Това влошава качеството на водата и води до обраствания заради нарушената естествената динамика на езерото, обяснява екологът. Друг проблем е дига, изградена по средата на водния басейн, която го разделя на южна и северна част. Тя е частично прекъсната, а сега има планове и изцяло да бъде премахната. Това би трябвало до голяма степен да подобри хидродинамиката, смята Ивайло Иванов. Рибарниците в северозапданата му част също влияят негативно, като фрагментират езерното легло и отнемат част от езерните брегове по нетипичен начин.
В плановете за управление на защитената местност е заложено изпускане на езерото в морето. Изградените преливни стени, обаче нямат голям ефект, тъй като то трябва да е по-пълноводно, за да мине нивото на преливната стена, казва кметът на Дуранкулак Веселин Йорданов.
В момента езерото не са използва по най-пълноценния начин, защото е обрасло с тръстика, която отнема кислорода и затлачва водите му. „Не можем да влезем с лодки вътре, да направим туристическа обиколка. Това ни е мечта“, споделя Даниела Тодорова от Зеления образователен център в Шабла.
И според наблюденията на кмета на Дуранкулак, тръстиката изключително много се е увеличила през последните години. Въпреки че започва почистването й, процесът е бавен. Василев се надява ефектът да стане видим, макар и след години, за да се отварят водните огледала и да не се заблатява езерото.
Когато едно нещо е било счупено, единственият начин да продължи да съществува е да има драстична намеса в него – да бъде залепено, да бъде възстановено състоянието на езерната чаша, да бъдат почистени отлаганията на дъното, които запушват част от изворите, заявява Ивайло Иванов. По думите му, всичко това е възможно да се възстанови, но трябва воля и фокусът да е върху него.
От край време поминъкът на хората, които живеят около езерото е земеделие, риболов и туризъм. В едноименното село днес живеят постоянно около 250 души. Хората винаги са имали връзка с езерото, тъй като то влиза в самото село, разказва кметът. Освен като основен поминък на рибарите, то е използвано и за напояване на зеленчукови култури, и за водопой на животните. През последните години обаче тази практики са преустановени. Затова в момента водата застоява.
Кметът е убеден, че езерото трябва да се отвори за напояване, за да се обнови. Този регион от край време се слави със зеленчукопроизводството, а шабленската капия е запазена марка и нарицателно за качествен роден зеленчук.
Земеделският производител Петър Петров отглежда 60 дка пипер до самото езеро. „Земята е ценна, плодородна е. Водата е до нас. Всичко вирее. Тук всичко е било пипер на времето“, сочи полето Петър. На самия бряг на езерото се намира семеен хотел – ресторант, „Кибела“ в който ястията се приготвят от зеленчуците на Петър. Според един от собствениците – Ина Петрова, мястото се посещава от хора с различен социален статус и националност. Най-многобройни, освен българските и румънски туристи, са германските и полските.
Заедно с традиционния поминък, започват да се развиват и нови дейности, които едновременно създават прехрана и опазват ресурсите на региона. През миналата година земеделската кооперация в съседното село Граничар стартира иновативно за страната ни производство на екобрикети от слама. Това е едновременно устойчив начин да се справиш с отпадък от земеделското производство и същевременно да създадеш заетост в неактивния за селското стопанство период. Земеделската кооперация отглежда пшеница, слънчоглед и царевица на 11 500 дка земеделска земя. Заради сушата преустановява производството на рапицата.
Спокойствието в района е това, което задържа хората в активна възраст в селцето с малко над 100 души постоянни жители, категоричен е председателят на кооперацията в Граничар, Веселин Василев. „Няма никакво сравнение с големия град. Доста чужди хора проявяват интерес към нашия район. От няколко години много поляци си накупиха къщи в селото. Може би вече има около 15-ина. Местното население няма възможност да развива туризъм, но хората, които си купиха имоти, го правят“, разказва Василев.
Ведно с новите технологии и новите заселници, има и не един и двама местни, които се опитват да възстановяват старите занаяти, като Доротея Атанасова, която изработва художествени тъкани и сувенири чрез сухо пластене на вълна и провежда занаятчийски работилници за деца. Защо го прави тук, а не в големия град, където възможностите са много повече, Доротея има логичен отговор: „Имам и свободата, и въздуха… Да можеш да отидеш до морето или до езерото извън туристическия сезон – това ме прави щастлива.“
Младата жена силно се надява да съумеят да предпазят природата от бетона. И… местните, и заселниците да започнат да ценят повече това, което имат.
Щастието – това е думата, която обединява хората по тези земи. Независимо от трудностите, на границата между сушата и морето, е скрито разковничето на това усещане. Дуранкулашкото езеро – когато се вгледаш във водите му, времето забавя своя ход. То е магията, която дава живот на целия регион хилядолетия наред. Трябва да се докоснеш до него, за да го почувстваш, обикнеш и запазиш.
*Защитена местност ,Дуранкулашко езеро“ е обявена по смисъла на Закона за защитените територии, като „природна забележителност“ през 1980 г. Прекатегоризирана в „защитена местност” през 2002 със заповед на министъра на околната среда и водите. Територията попада в землищата на селата Ваклино, Дуранкулак, Крапец, община Шабла.
Като защитена зона за опазване на дивите птици „Дуранкулашко езеро” е определена съгласно Закона за биологичното разнообразие през март 2010 г., изменена и допълнена със заповед на министъра на околната среда и водите от август 2020 г.
Статията е създадена по проект „Непознатият рай“ на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие. Настоящият проект се осъществи, благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Български дарителски форум.
