Лятото е време за политически наглости

„За истината“ публикува текст от страницата на Мария Касимова – Моасе във Фейсбук. Заглавието е на редакцията.

Снимка: Фейсбук профил

Скандалите, които ни затрупват един след друг, отнемат от и без това оскъдната ни гражданска енергия. Предпочитаме да сме на плаж и да си снимаме краката и коктейлите на фона на морските вълни – кой не го предпочита?!

Неслучайно стана така –

големият скандал с Апартаментгейт

се разми във воплите на разни публични пионки за забрана на абортите и за масово правене на българчета (не, че това не са скандали, но някак много удобно им се получи да „съвпаднат“ двете неща). Прибавете към това и наводнението от вчера и недоволството на хората от това, че се налага да се движат с пояси и плавници из ремонтираната столица, и ето ти го социалното напрежение, разпръснато на малки атоми. Така да се каже, видяхме наистина как вече и времето е тяхно – и то удобно им се получи.
Много медии пишат за узаконените тераси, за

покритите с бял прашец на невинност Цачева и Цветанов,

ама народът си псува под мустак и си прави селфи на някоя маса, събор с носии или морски пейзаж. После го публикува три минути след възмутения си граждански статус.
Така няма да стане и всички го виждаме. Въпросът ми е къде са партиите в опозиция. Сега е тяхна задачата да си организират масите и да направят нещо – митинг, хепънинг, палатков лагер, куклено шоу, панаир – НЕЩО!

ТЕ сега трябва да крещят най-много. ТЕ трябва да са на предна линия, да се надпреварват в това! Пък после, като тръгнат те, ще тръгнат и другите – просто на хората им писна да се разхождат по паветата и нищо да не става. И тия с апартаментите си го знаят – както ни припомни Полина Паунова,

Цветанов ни каза, че него няма кой да го накаже.

Е верно няма, прав е човекът! Та те на това разчитат – познават манталитета, тук Прага не се случва лесно.
Партиите от опозицията обаче ги няма. За БСП не съм се и надявала – затихнаха мигновено след изборите – то нали и те са малко като БЗНС по време на социализма – за пунта мара двупартиен модел. Ама останалите?!

Говорихме си тука с едни приятели, дето сме се пръснали – кой по селата, кой по чужбина. Та си викаме „аре да си вземем по един билет и да отидем на площада!“. И после си дадохме сметка, че ще сме десет човека на кръст. Като Босия, дето беше на гладна стачка – и той знае, че само

отчаяни самотни опити

на последни мохикани могат нещичко някого да трогнат. Не и да променят статуквото – то няма сетива за трогване, то трябва да се събори. Това става с масовост, не с пас.

Та, аре, бе, партии в опозиция, бе! „Горе ръцете всички да ви видя!“, както ни карат по дискотеките. Действайте! Или и вие с крачета в пясъка и коктейл в ръката – лятото не е време за протести. За политически наглости е.