„За истината“ препубликува анализ на Веселин Стойнев от „Дойче Веле„.
„Величие“ излиза от риалити шоуто „Исторически парк“ и отива на големия публичен екран. Там се бори за ексклузивни права – без корекции, забележки и критики. А това се постига само с открита война с медиите.
Лидерът на партия „Величие“, т.нар. полковник Николай Марков, обяви война на медиите – също както „Атака“ и „Възраждане“ преди това. Целта е ясна – да си завоюва и той безкритичен ефир като Волен Сидеров и Костадин Костадинов. „Полковникът“ прокле в социалните мрежи Би Ти Ви, подразнен от репортажа в неделя за т.нар. Исторически парк – люпилнята на формацията, а в интервю за БНР размаха заплашителен пръст и на другите две големи национални телевизии, като за самото радио се омилостиви с оценка за праведност „50:50“.
От исторически възстановки до супер риалити
Новата популистка формация е медиен продукт като сродните ѝ, но от ново качество. Платформата ѝ бяха социалните медии и подкастове, но на терен разполагаше с истинско риалити, каквото и големите комерсиални медии не могат да произведат. В т.нар. Исторически парк, който строят и в който живеят стотици хора – къде постоянно, къде отвреме навреме – е риалити, надхвърлящо „Сървайвър“, „Игри на волята“, „Ергенът“, „Биг брадър“ и други касови формати. То не само не е на запис, а стъпва върху една нова, изконно българска мания по историческите възстановки. Да, има ги по цял свят, но в България напоследък те се превърнаха почти в епидемия. Все повече хора обличат възрожденски дрехи, размахват пушки и гърмят с черешови топчета, носят най-дългите знамена и ги качват на най-високите пилони, месят най-големите баници, играят мъжки хора в ледени води с татуирани Ботев и Левски по прасци и плещи.
Разбира се, в режисираното риалити не трябва да се вижда режисурата, иначе се разваля магията. Защото ако прозира, че не само реплики, но и цели сюжетни линии са по сценарий – с кого да се скараш, кого да харесаш, кога да напуснеш, зрителското разочарование е гарантирано. Не заради това, че никой не се сеща, че има драматургия (риалити, риалити, ама реално като на кино), а в това, че се похабява мечтата на публиката. И в т.нар. Исторически парк сигурно много хора (нали много от тях са интелигентни и образовани) знаят, че играят във филм, но искат и да живеят в този филм.
На крачка от патриотичния социализъм
И не само от репортажа на Би Ти Ви, а и от разследването на „Капитал“ преди него, и от други публикации стана ясно каква е драматургията в това супер риалити. Че в Историческия парк живее „племе“, което не иска да се трови от чуждите хипермаркети, а да яде собственоръчно произведена храна, не вярва на съвременната медицина, а се лекува с билки и баене, бленува по историческото ни величие и си организира военизирани игри, има си вожд – Ивелин Михайлов, който гради култ към себе си, като сече монети с лика си и разпространява биографична книга за великото дело, докато върти бизнес с десетки фирми. На „племето“ се внушава освен носталгия по далечното, но също и по близкото, социалистическо минало. Отхвърля се Западният свят, но се симпатизира на руския мир. Само още не се е стигнало до идеята за „патриотичния социализъм“, лансирана наскоро от руския министър за развитието на Далечния изток и Арктика Алексей Чекунков.
Няма нужда дори да се доказва дали тази риалити секта, от която се пръкна най-новата парламентарна партия, е продукт на кремълско политинженерство. Показателни са думите на Костадин Костадинов, че се виждало от космоса, че тя е американски проект, защото изкопирала „Възраждане“. Как да признаеш, че Москва може да има два проекта? И как да забравиш, че преди Костадинов фронтменът беше Сидеров?
Въпросът е, че новата политическа партия излиза от риалитито на големия публичен екран. Там тя трябва да се бори за ексклузивни права върху излъчването на формата си – без никакви корекции, забележки и критики. И непременно в прайм тайм. А това се постига само с открита война с медиите, докато станат смирени, водещите не смеят да зададат остър въпрос или да репликират, а продуцентите канят редовно новите партийни величия далеч отвъд тежестта на парламентарната им сила. Точно с това успяваше Костадинов, преди него и Сидеров – той даже нахлуваше в телевизиите.
Отпор срещу узурпацията на демократичната публичност
Ако медиите наистина са власт, макар и четвърта, крайно време е да пресекат това безспирно насилие над демократичната публичност. Когато дават дума на представители на политически сили, които хронично сеят лъжи и манипулации, които неглижират всеки факт като мнение, който може да бъде обезсилен с обратното „мнение“, водещите трябва да имат смелостта да пресичат, прекъсват и оборват гостите си. Но за целта журналистите трябва да са много добре подготвени, иначе сами превръщат ефира в пропагандна фуния. И да търсят по-често формати, в които лъжците и манипулаторите могат да бъдат оборени от други участници с аргументи. Срещу надвикването е редно дори да се прилага заглушаване на микрофон – и това не е посегателство над свободата на словото. Защото тя се заглушава от викачи, които правят невъзможен диалога, който е смисълът на демократичната публичност.
