Лъжата, която убива Гълъбово

След като ТЕЦ „Брикел“ засипа за пореден път града с фини прахови частици от екоинспекцията са заблудила гражданите за състоянието на въздуха, който дишат

Поредният случай на обгазяване и запрашаване на въздуха в гр. Гълъбово от дейността на ТЕЦ „Брикел“, собственост на Христо Ковачки, е прецедент, а не инцидент, както бе представен в някои от медиите, които публикуваха информация за случилото се.

Служител на дружеството обясни пред камера, че причината градът да бъде засипан със сиво-черни облаци от прах е екстремно силен вятър, който разпръснал пепелината от т.нар. “Черно езеро“, където се съхраняват остатъците от производството. А експерт от РИОСВ – Стара Загора обясни, че запрашаването е възникнало „в резултат на неорганизирани емисии от депото“. Затова, че операторът не е уведомило компетентните органи, както изисква комплексното разрешително на фирмата, е започналата

административно-наказателна процедура срещу „Брикел“.

Районната инспекция по околната среда и водите е ползвател на данни от контролните станции на Изпълнителната агенция по околна среда в региона. Така тя работи на базата на информацията, която получава от тях. Оказва се обаче, че в Гълъбово-един от най-критичните от екологична гледна точка градове в страната, нивото на фини прахови частици във въздуха се измерва не автоматично, както емисиите от азотен и серен диоксид, а с вземане на ръчни проби.

Резултатите от тях излизат едва след две седмици. Така на практика се оказва, че

екоинспекцията е заблудила гражданите,

че „всичко е ОК“. Защото всъщност не е и това ще стане ясно, но едва след този срок. Тогава медиите отдавна ще са забравили случая, а гражданите на Гълъбово вече ще са издишали поредната доза пепелина. А въпросът ми защо в най-запрашеният град в страната нивото на фини прахови частици не се измерва автоматично, не получи отговор от компетентните лица.

Десет дни по-рано – на 1 юли

в ТЕЦ-а на Христо Ковачки имаше авария,

която наложи подмяната на горивната инсталация. Така е поне според официалната информация за случилото се. От сдружението „За земята – достъп до правосъдие“ са подали сигнал до РИОСВ-Стара Загора във връзка с констатираното от тях (включително и със снимков материал) изпускане на черен дим от комините на инсталацията.

Членовете на сдружението настояват и за назначаване на проверки. Те трябва да установят работят ли денонощно сероочистващите инсталации в централата, използват ли необходимото количество реагент за пречистване на дима и отговаря ли то на нормативите за производството на 1 MWh eлектроенергия, както и дали се води отчетност в дружеството за закупените количества от реагента. От сдружението искат отговор и дали компанията на Ковачки използва само посоченото в комплексното разрешително гориво – въглища

или изгаря отпадъци и биомаса.

В телефонен разговор изпълнителният директор на „Брикел“ Яни Павлов отрече пред „За истината“, че в централата се изгарят отпадъци, но не и факта, че те се складират на територията й. В същото време отдавна известен факт е, че всички енергийни дружества на Ковачки искат да използват като горива отпадъци, биомаса и шисти, а от сдружението „За земята-достъп до информация“ водят дела срещу тези инвестиционни намерения и решенията на отговорните институции, свързани с тях .

Едно от делата е срещу решение на РИОСВ-Стара Загора за това, че не е необходима Оценка за въздействие върху околната среда за промяна в комплексното разрешително на „Брикел“, която ще регламентира изгарянето на отпадъци и на практика би превърнала „Брикел“ в един инсинератор.

Съдът трябва да установи

има ли дружеството техническа възможност да пречиства емисиите

от изгарянето на този вид горива, в които е много вероятно да има и токсични вещества като диоксини и фурани. Проблем се оказва и изготвянето на експертиза, заради отводите на вещите лица. Според Регина Стоилова – адвокат на сдружението, докато тече процедурата по издаването на комплексното разрешително екоинспекцията е позволила предварително изпълнение. Тя коментира и странния факт, че за „Топлофикация“-Сливен има решение за ОВОС за 67 тона отпадъци дневно, а за поискани 2 години по-късно от „Брикел“ 100 тона същата РИОСВ(старозагорската контролира Сливен и Ямбол) казва, че

няма нужда от Оценка за въздействие върху околната среда.

Второто дело на сдружението „За земята – достъп до правосъдие“ е срещу Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), която в края на 2018 година позволи актуализация на комплексното разрешително на „Брикел“ за изграждането на сероочистващи инсталации на затворените 4-ти, 5-ти и 6-ти котел, след като изтече определения им срок за работа. И въпреки твърдението, че тези блокове ще се използват само като резерв, Меглена Антонова от „Грийнпийс-България“ е категорична, че

дружеството се опитва да заобиколи изискванията

на Европейската директива за големите горивни инсталации, която поставя по-високи норми за пречистване на въздуха. И вместо да мине през процедура за дерогация, предпочита да използва възможностите за промяна в комплексното разрешително, вместо да поиска ново, защото тогава то ще трябва да бъде подложено на обществено обсъждане.

Данита Заричинова от „За земята“ съобщи пред „За истината“, че на два пъти са получили

отказ за достъп до обществена информация

затова дали в ТЕЦ „Бобов дол“ и в ТЕЦ“Брикел“ се изгарят, макар и експериментално, отпадъци и биомаса. С аргумента, че става дума за търговска тайна, която собственикът не иска да разкрие. А за „Брикел“ дори е посочено, че дружеството е част от системата за национална сигурност на България.

И тук възниква въпросът

здравето на хората свързано ли е с националната сигурност

на държавата“? Отговорът е ясен, но на кого му пука.

Още преди повече от 10 години скрининг, извършен по поръчка на Министерството на здравеопазването в селищата от региона на източно-маришкия басейн, доказа ръст на респираторните заболявания и особено на астмата и алергиите. Населението в Гълъбово живее в постоянен здравен риск и от десетилетия търпи вредните последици от дейността на старата бричка “Брикел“. И както знаем, че старите ни автомобили са вредни, но продължаваме да ги използваме, защото нямаме пари за нови, така и работниците в дружеството на Ковачки знаят, че децата им растат в отровена среда, но се молят дружеството им да не бъде затворено, а те да останат на улицата.

Странна логика – да предпочетеш сигурното парче хляб през здравето и конституционното си право на чиста околна среда. Но фактите са такива, а

лъжата често се превръща в норма.

Най-старата горивна инсталация в България – някогашната ТЕЦ „Първа комсомолска“, която сега е част от „Брикел“, по документи отговаря на съвременните екологични изисквания. Но така ли е на практика? Коя е причината за честите режими на аварии и защо в Гълъбово често се регистрират наднормени съдържания на серен диоксид, а въздухът е непрекъснато запрашен? Работят ли без прекъсвания сероочистващите инсталации и ефективно ли е пречистването на серните газове или се спестяват реагенти, както подозират екологичните организации? Отпадъци с какво съдържание ще горят в централата или вече ги горят? Кой ще гарантира, че от това изгаряне няма да се отделят токсични вещества? Защо държавата и местната власт е безсилна да се изправи срещу собственика на „Брикел“? И защо дебатът за бъдещето на централата и на брикетната фабрика се повдига рядко и то само в няколко медии?

Тези въпроси остават без отговори.

Но 2021 година, когато всички въглищни централи в България трябва да изпълнят изискванията на директивата за големите горивни инсталации не е далеч. Дотогава и „Брикел“ трябва да докаже, че спазва най-добрите практики, както твърди ръководството на дружеството. В противен случай държавата трябва да го закрие, колкото и да са дълбоки финансовите мини на Христо Ковачки. И колкото и страшна да е за властта една миньорска стачка.