Туристите, решили да посетят Природен парк „Златни пясъци“ през есенната ваканция на учениците се натъкнаха на безразборно изхвърлени отпадъци и нерегламентирани сметища, както и на липса на добре организирана транспортна и туристическа среда. За това съобщава електронното издание „Еко Варна“. Еден от подалите сигнали – д-р Гавраил Гавраилов, преподавател в “Жан Моне“ център в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, сподели пред ЕкоВарна впечатленията си от туристическата обиколка в парка.
Първото, което му прави лошо впечатление, е
неудобният транспорт до Аладжа манастир
Номер 29 тръгва от жп гарата сутринта в 8 ч, към 8,40 ч е на последната спирка, и се връща в късния следобед, вече по тъмно.
„Пристигайки в Деня на будителите на Аладжа манастир, това, което ме изненада неприятно е, че обектът беше с променено работно време и туристите можеха да влязат там в 10 ч, въпреки че автобусът пристига в 8,40 ч по разписание“, започва разказа си Гавраил. За да уплътни времето, той променя предварителния си план за деня и се разхожда, заедно със сина си, в парк „Златни пясъци“. „Направи ми впечатление, че в подстъпите към парка има страшно много боклуци. Вътре, покрай основните пътеки няма кой-знае колко, но встрани от тях на няколко места видяхме нерегламентирани сметища. Някой целенасочено е стигнал до там с автомобил или пеша и е изхвърлил доста еднороден отпадък“, разочарован е мъжът. Това прави голямо впечатление на 11-годишния му син Христо, който въпреки възрастта си, вече участва в организирани почиствания като доброволец. „Има сетива на човек, който види ли боклук в природата, се навежда и го вдига. Но
толкова много боклуци видяхме
в парк „Златни пясъци“, че нямаше как да ги вземем с нас“, казва Гавраилов.
Кулминацията в разходката все пак е положителна и това е новата музейна сбирка в Аладжа манастир. Тя включва и мултимедиен спектакъл, който е много въздействащ за децата. В самия комплекс пътеките са в прекрасно състояние. „На сина ми му направи впечатление, че имаше много хвърлени монети, предимно румънски леи, в едно параклисче на втория етаж на комплекса от скални ниши. Явно хората го приемат и като свещено място, а не само като музеен обект. Има и кутия, но там се пускат не дарения, а бележките с желания от туристите“, разказва Гавраил.
Десетки дървета изгоряха „случайно“ на варненската ул. „Зеленика“, за да разчистят строителен терен
След посещението на музея, той и синът му тръгват по основната пътека в природния парк, за да слязат до плажа в курорта. „Трасето е много удобно дори за малки деца, има страхотни гледки към целия залив и нос Калиакра, но местата за почивка не са в добро състояние. Чешмите са пресъхнали. На много места
видяхме следи от огън
въпреки че е забранено в природен парк“, споделя гостът. На парковата територия има много указателни табели. Въпреки това на едно място Гавраил и синът му се подвеждат по маркировката (разместeни посоки на табелите), и тръгват по друга пътека. „От последните 7-8 години не виждам промяна по отношение местата, предвидени информират туристите. Туристическият информационен център на входа на парка очевидно не е работил от много време. Вътре имаше брошури, които съм виждал на туристически борси преди 2010 г. Прашни прозорци, откачени климатици, липсващи осветителни тела, безстопанственост…“, заключава преподавателят от Пловдивския университет. Той с ирония отбелязва, че парковата дирекция явно няма интерес от прекалено много туристи, защото е по-добре да стоят на „ол инклузив“ в хотелите и да слизат само до плажа, а не да се качват към гората.
„Рак“ с изкуствен интелект може да изчисти Варненското езеро
„Природен парк „Златни пясъци“ е изключителен ресурс не само за Варна и туризма на България, но и за нас като граждани. Това е вторият по хронология природен парк. Той е на изключително важно и удобно място. До него се стига с градски транспорт. Природата е изключителна и предлага
място за туризъм през всички сезони
Много голям потенциал крие мястото“, убеден е Гавраилов. Въпреки това през почивния за учениците ден, по време на разходката си, той не среща други туристи в парка. Според него Българският туристически съюз е голям длъжник на обществото, не само заради дезертирането от подобен тип обекти, но и заради поддържането на маркировката на места, където има възможност за планински туризъм. „Близостта до Варна, до курортите, възможността това място да се посещава целогодишно, комбинацията море – планина, която съществува на много малко места по света… Освен всичко това, има и минерални води, сакрално място за поклонение, чудесни възможности за кулинарен туризъм. Но всичко това остава разпокъсано“, завършва Гавраил Гавраилов.