Критичен доклад на ЕК за върховенството на закона в България

Управляващите го обявиха за позитивен

ЕК представя доклада
Снимка: скрийншот видео на живо

България е сред страните в ЕС, в които има проблем с върховенството на закона, борбата с корупцията и свободата на медиите. Това посочва Европейската комисия в първия си доклад по темата, обхващащ всички 27 страни членки и представлява част от цялостния европейски механизъм за върховенството на закона. Проверката изследва националните съдебни системи, борбата с корупцията, свобода и плурализъм на медиите, разделението и баланс между властите.

Въпреки години на реформи

главният прокурор все още има значителна власт и влияние,

пише в доклада. Комисията отчита, че са предприети реформи за преструктуриране на държавното обвинение, но заявява, че въпреки този напредък, в България съчетанието на правомощията и длъжността на главния прокурор оказва значително влияние, тъй като главният прокурор може да отмени или измени, всяко решение, взето от който и да е прокурор, което не е било разгледано от съдия. Освен това той може да командирова прокурори до 3 месеца без тяхно съгласие и да им дава писмени указания, включително по отделни дела. Властта му не е уникално българско явление, но има притеснения за комбинацията ѝ с позицията му във Висшия съдебен съдет (ВСС), където има значително влияние. Според ЕК обвинител №1 има влияние не само в Прокурорската, но и в пленарния състав и в Съдийската колегия.

Самата структура на ВСС може да ограничи независимостта на съдиите, тъй като не ги защитава достатъчно от натиск от правителството, парламента, магистрати, вкл. главнтия прокурор и самия ВСС. Съдии са обект на атаки и целенасочени публични критики заради свои решения.

От ЕК отбелязват, че в условията на протести премиерът Бойко Борисов обяви проект на нова Конституция, който включва и структурна реформа на Висшия съдебен съвет, като от Брюксел посочват, че е важно при тази реформа да се вземат предвид препоръките на Съвета на Европа и Венецианската комисия, които настояха да се въведе ефективен механизъм за разследване на главния прокурор и намаляване на влиянието му във ВСС.

В доклада се посочва, че

нивото на съдебната независимост у нас остава ниско.

Нивото на доверие към институциите, които би трябвало да се борят с корупцията, остава ниско, се казва още в доклада.

Отбелязано е, че борбата с корупцията е главен приоритет на правителството, направени са реформи, но резултатите още липсват. В същото време, протестите, които стартираха през лятото на 2020 г., показват недоволство в обществото при липсата на напредък в ефикасността при борбата срещу корупцията, отбелязват от комисията. 

В доклада се казва и, че макар МВР и прокуратурата да отбелязват ръст на разследванията за корупция, присъдите са малко.

Според написаното в документа,

достъпът до правосъдие се нуждае от подобрение.

Посочва се, че има искания за намаляване на прага за достъп до правна помощ, за освобождаване на ползвателите ѝ от съдебни такси, за намаляване въобще на съдебните такси и за подобряване на дигитализацията в съдебната власт. „В сегашното състояния на системата за правна помощ в България дори и лице, чиито доходи са на или под прага за бедност на Евростат, няма право на правна помощ“, констатира ЕК. 

Отчетено е положително развитие по отношение на продължителността на делата във ВКС и е подчертано, че ефективността на административните съдилища се подобрява.

Няма прозрачност в собствеността на медиите, констатира доклада. Местните власти използват държавните реклами, за да държат под контрол малки вестници и телевизии; натискът върху независимите и разследващите медии идва чрез заплахи, съдебни дела с цел тормоз и политически и административен натиск.

Националните и местните медии във всички сфери са обект на систематичен политически контрол и мнозинство от водещите вестници в страната имат благосклонна към правителството редакционна политика, пише още в доклада. Много журналисти описват политическата намеса в медиите като честа и широко разпространена.

Често се съобщава за нападения срещу журналисти и клеветнически кампании срещу независими и разследващи репортери, разкрили случаи на корупция. През 2019 г. и 2020 г. е съобщено за осем атаки срещу журналисти и други медийни играчи, както и съдебни дела с цел тормоз в платформата на Съвета на Европа, която следи такива случаи. Докладът цитира съобщения и за заплахи към журналисти заради онлайн дейността им, политически, административен и съдебен натиск, политически мотивирани съдебни дела срещу репортери и собственици на медии.

„Докладът на ЕК е положителен и обективен“ беше обобщеният коментар на доклада, направен от управляващите днес.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам