„За истината“ публикува нализ на Димитър Бечев за „Свободна Европа“
Бечев е старши сътрудник към Атлантическия съвет (САЩ) и преподавател в Университета на Северна Каролина (Чапъл Хил). Специализирал е в Института по икономика в Лондон и в университета „Харвард“, САЩ. Работил е като директор на софийското бюро на Европейския съвет за външна политика, професор в токийския университет „Хитоцубаши“ и преподавател в „Оксфорд“.
Сигурно вече сте разбрали, че либералната идея е отживелица. Не за друго, а понеже ви го каза самият Путин. Той не пропусна и да поясни какво има предвид. Според него либерализмът се крепи на ужасяващите постулати, че от децата се очаква да избират “пет или шест джендър роли” или че мигрантите могат “да убиват, грабят и изнасилват безнаказано, понеже техните права като мигранти трябва да бъдат защитени.” Ако сте си мислели, че либералите вярват в принципи като върховенството на правото, личната свобода, равенството и човешкото достойнство, лъгали сте се. Според Кремъл изборът е поставен по друг начин: или Содом и Гомор, или консерватизмът по кремълска рецепта.
Тезите бяха развити в интервю на Путин за британския всекидневник „Файненшъл Таймс“, но те нямат с какво да ни изненадат. Твърденията за моралния упадък на Запада и за спасителната мисия на Русия циркулират от години.
Кога започна всичко
По-паметливите може би ще си спомнят как Волен Сидеров поведе кампанията на „Атака“ именно от Москва през пролетта на 2014 г. и че това стана под мотото “Не щем гей бракове, кръвосмешения и Европейски съюз”.
Тезата, че руската мисия е в това да противостои на подривното влияние на Запада набра сила още когато Путин се завърна в президентството за третия си мандат през 2012 г. В началото този наратив беше предназначен предимно за вътрешна употреба. Както показва наскоро излязлото изследване на политолозите Самуел Грийн и Греъм Робъртсън “Путин срещу народа”, целта беше да се разцепи протестното движение в Русия, което обхващаше широк спектър групи и активисти – националисти, либерали, левичари. А покрай кризата в Украйна Кремъл и подопечните му медийни и политически агенти започнаха да излъчват подобни послания и към западните общества – като част от стратегията за отслабване на противника отвътре.
Каква е целта зад тази риторика
Вероятно Путин се чувства уютно в ролята на идеолог, чиито разсъждения вдъхновяват милиони последователи от Ванкувър до Калкута и от Владивосток до Дар ес Салам. Под думите му могат да се подпишат не един и двама западни консерватори. Истината обаче е, че Кремъл не се ръководи от някаква стройна и добре очертана идеология.
Управляващият елит, бил той с граждански профил или с пагони, има една-едничка цел – да остане на власт и да запази богатствата и привилегиите си. Путин е гарант, че нещата ще продължават по обичайному. Ако се окаже, че либерализмът (каквото и да значи това понятие) спомага за тази цел, то над Кремъл още утре може да се развеят знамена с цветовете на дъгата. Да си припомним какво обясняваше през 2016 г. Дмитрий Песков, всемогъщият прессекретар на президентската администрация: “Путин е по-голям либерал от така наречените либерали.”
Консерваторите в Русия, измерени с числа
Самата Русия не е точно убедителен пример за успеха на консервативните ценности. Въпреки че над 70% от гражданите на Руската федерация определят себе си като православни, едва 6% ходят на църква поне веднъж седмично – същият процент като преди десет години. За сравнение: по данни на Галъп в САЩ 45% от протестантите и 39% от католиците се черкуват редовно. Процентите са по-високи и в Западна Европа, където секуларистичните тенденции са силно изразени: Франция (12%), Германия (10%), Великобритания (8%).
Друго мерило е широката разпространеност на абортите, които са обичайно явление в постсъветските страни. Наистина, в Русия тенденцията е към спад. Според местни социолози обаче това се дължи по-скоро на повишаването на сексуалната култура и на достъпа до контрацептиви, отколкото на отрицателно отношение в обществото към абортите или пък на държавна политика за ограничаването им.
Тролът в международната дипломация
Риториката на Путин е поредното доказателство, че руската стратегия включва активно “тролене” на Запада. Сещате се за така наречените тролове в интернет. Е, има ги и в международната дипломация.
САЩ и Европа имат претенцията за морално надмощие над Русия? “Ооо, я се погледнете по-добре в огледалото!”, отсича Путин. “Ние може да не сме цвете за мирисане, но пък я вижте вие докъде сте я докарали”.
Релативизмът, разбирането, че всички сме в един кюп и затова няма добри и лоши, е веруюто на руския елит. Оттам следва и призивът, че вместо да се бием в гърдите и да твърдим как западната демокрация е най-напредничавата система, е най-добре да седнем и да се разберем – по мъжки – кой кое парче да вземе от баницата, образно казано.
Американският президент Доналд Тръмп със сигурност разбира за какво става дума, разсъждават в Москва. Затова и Путин се изказва ласкаво за своя американски колега в интервюто пред Файненшъл Таймс.
Подобна логика има своите предимства. Путин е убеден, че Западът не му мисли доброто и че стратегическата цел си остава осъществяването на цветна революция и смяна на режима в Русия. Но параноята не е пречка да проявява гъвкавост и да търси сделки тук и там.
Странното ръкостискане с британския премиер Тереза Мей, година след аферата “Скрипал”, е нагледен пример. Мей знае, че Русия може да се накаже със санкции, но няма как да се игнорира напълно. Нищо чудно Москва да компенсира семействата на жертвите от самолета на Малайзийските авиолинии, свален над Източна Украйна през юли 2014 г. Въпросът е какво ще предложи Холандия – а и ЕС като цяло – в замяна. Както става ясно от неотдавнашното посещение на Путин в Рим, приоритет за Русия е облекчаването или дори отпадането на санкциите, наложени от Евросъюза преди пет години.
„Царят добър, болярите – лоши“
Проблемът на Путин е не в това, че някой на Запад е решил да налага на Русия ценности, които са й културно чужди. Проблемът е, че в руското общество цари все по-голямо разочарование и социално недоволство, което води до ерозията на системата на управление. И в тази среда еретични идеи, че всички са равни пред закона и властимащите трябва да носят отговорност за кражбите и злоупотребите, набират сила.
Протестите по повод задържането на журналиста от сайта “Медуза” Иван Голунов показаха нагледно за какво става дума. Наказателното дело срещу него, опит за спиране на публикация относно корупцията в погребалния бизнес, беше прекратено. Вероятно след като Кремъл се е намесил и е дръпнал юздите на корумпираните полицаи и магистрати, свързани с инсценировката срещу Голунов, в чиято кола бяха открити наркотици. Покрай случая Путин уволни и двама генерали от МВР.
Засега постановката “царят добър, болярите – лоши” върши работа. Руският президент поддържа рейтинг (колко е реален е отделен въпрос). Но стабилността може и да се окаже привидна.
