„За истината“ препубликува анализ на Ивайло Нойзи Цветков от „Дойче Веле„.
Безоблачното време в Европа продължи доста дълго – до степен, че забравихме големите нещастия и голямата беднотия. Но с руската инвазия в Украйна свърши хубавото време за Европа. Големият въпрос е защо вечно има войни?
„Вече свърши хубавото време – и във нас боли, и във нас болиии“: имам блед спомен от детството, че имаше подобна естрадна песен. Тя, въпреки че се разправя за есен и дъжд, ми се вижда като някакъв малък мета-химн за края на „щастливата Европа“. Защото с руската квази-имперска инвазия в Украйна свърши хубавото време за Европа, която цели 80 години не беше виждала военен конфликт освен югославските войни.
Хората свикват с хубавия живот и не го ценят особено
Между другото, както знаем още от Епикур, когато културологичното време е относително безоблачно (както в началото на елинистичната епоха, когато е времето на чудовищната експанзия на Александър Велики, но в гръцкия тил се живее относително добре), хората бързо свикват с него и не го ценят особено. Разбира се, самият Епикур се противи на Епиктетовия стоицизъм и дори фатализъм (рано или късно, ще страдаме), ходи напред-назад като някаква свадлива бабичка и вика „подгответе се“, докато в същото време със злорадо удоволствие предупреждава, че всичко това е вид затишие и няма да продължи много дълго. Самият той леко несправедливо е останал в човешката памет като човек на удоволствията, докато всъщност е произвел учение, според което просто трябва да избягваме страданията – ако можем да развием в себе си вид менталност, която да не бъде разтърсвана от епитюхиите, т.е. от съдбовните нещастия.
Специално в Европа тази полу-епикурейска линия продължи доста дълго – до степен, в която поколенчески и всякак забравихме и загърбихме големите нещастия, както и голямата беднотия. И уж бяха научени уроците от двете световни войни, но ето че сме изправени пред съвсем нов световен наратив, според който Европа трябва да се въоръжи, т.е. някак да стане най-новият играч във военната надпревара – защото една от тръмпотиите на Тръмп е сякаш да свали натовския щит от Франция и Германия. (Ние в България по начало топуркаме след събитията. И сме най-късметлийската нация изобщо, защото нямаме убит войник, ако не броим героите от Кербала.)
Но по-големият въпрос е: защо вечни войни и военен комплекс? Защото войната е marketable (пазарно оправдана). Тя отдавна вече е продукт на две неща – икономически (самата военна индустрия не може без горещи войни) и политически (основание за съществуването както на авторитарни режими като при Путин, така и на уж либерални – като военния износ на привидна демокрация от САЩ). Упс, има и трето, комуникационно – войната, обявена или не, е най-добрият политически PR на местна почва. Вижте Турция на Ердоган, въпреки сегашните протести – единият голям темел там винаги (поне от 50 години) е бил необявената война срещу кюрдите.
Войната е най-големият възможен бизнес след наркотиците
Всичко това, разбира се, не съм го измислил аз, а може да се проследи (в случая със САЩ) до Томас Шелинг, нобелист по икономика. Той пръв, още през 1960-те каза, че войната е най-големият възможен бизнес след наркотиците. И го обясни просто, чрез икономическата конкуренция – днес сякаш всички анализатори са негови „деца“. Двете му най-важни книги, които аз съм прочел – “Strategy And Arms Control” и “Strategy Of Conflict” – са ни донесли нещо великолепно, а именно ядреното удържане. Тоест, негласната уговорка, че двете основни (а вече 6, май) ядрени сили добре знаят, че самото ядрено понечване ще затрие живота на Земята.
Но тук е и голямото „но“: никога никой не се е разбирал и няма да се разбере, че няма да има конвенционални войни като тази в Украйна. И че истинският им смисъл е експандиране, т.е. разширение не само на влиянието, но най-вече и на бизнеса. Самият Шелинг, след чудесното си наблюдение, се посрами като съветник на Линдън Джонсън за Виетнам, защото не предвиди невъзможността за добър излаз конкретно от тази война. (Която впрочем роди и най-великия ироничен слоган – „върнете Виетнам на ирландците“.)
Би било глупаво да ви обяснявам защо самият изгрев на човечеството е белязан най-вече от войни. На най-рудиментарно ниво това започва веднага след първичното разделение на труда, при което ловците разбират, че не са събирачи, и им хрумва да отвлекат кравите и да изнасилят жените на съседното човешко гнездо (или обратното).
Компромисът като важен инструмент
Аз съм чел дори „Rationalist Explanation For War“ на Джеймс Фийрън. Това е човекът, който се пита защо компромисът е залязъл като инструмент; и оттам, на какъв икономически компромис е готов Путин, защото не е идиот и разбира, че новата имперска експанзия трябва някак да бъде финансирана. Да се притесняваме ли? Не. Никой в Русия и за миг не мисли за нас, нито реално финансира партии. Днешна Русия не финансира никакви партии – за тях България не е повече от Латвия. Но приключи лежането, при което не заемаме позиция срещу руската инвазия.
Ще напомня само, че при най-страшните конфликти – Първата световна повече или по-малко предизвиква Втората. А сегашното крехко статукво всъщност е огромна икономическа война, по-важната. Заради това самите войни – Украйна, Газа, Мали – се превърнаха в “bargaining model of war”, т.е. това де факто е международната политика.
А понеже споменах Епикур, който различава динамичното от статичното удоволствие – Третата световна наближава, следователно: динамично удоволствие, колкото можете! Да, вече свърши хубавото време, и поетът и великолепен текстописец Богомил Гудев даже не е предвидил колко е прав.
