Снимки: „Отзвук“
Да се самообявиш за „защитник на Родопите“ и да препускаш на кон през затворената граница звучи смело и романтично. Но дали зад това се крие искрена любов към региона или поредният политически трик?
Когато в центъра на събитията стои Тодор Батков (син), човек със силно желание да влезе в Народното събрание, който два пъти бе в смолянската листа на ГЕРБ, и в момента упорито се готви за следващите избори, съвсем основателно се появява съмнението, че целта е да извлече политически дивиденти от една сериозна обществена кауза – отварянето на ГКПП „Рудозем – Ксанти“.
Двете „акции“ на Батков – флекс и коне
През последните седмици Батков разиграва истински спектакли край границата, качен на кон, разрязващ (или по-скоро заплашващ да разреже) гръцките огради на граничния пункт докато отправя груби квалификации срещу гръцките власти.
Нека накратко припомним двата шумни опита на Тодор Батков да „блесне“ около темата за граничния пункт.
В края на март 2025 г. младият политик заедно с общинския съветник от Рудозем Радослав Филизов (ГЕРБ), пристига на затворения граничен пункт с ъглошлайф, решен да реже „незаконната“ ограда, която гръцките власти поставят и свалят периодично. Уверява, че ако до 10 април оградата не бъде махната, той лично ще я среже. „Няма да дам нито крачка назад, зад мен са Родопите!“, зарече се Батков във „Фейсбук“. Прибави и нещо за „нашите и чуждите гробари“, които ни погребвали държавата… Разбира се, медиите наостриха слух, а снимките с флекса се завъртяха из социалните мрежи.
Миналата седмица дойде ред на „конният спектакъл“.
Сред камери и фенове, Тодор Батков и група родопчани преминаха на коне през затворения граничен пункт, за да стигнат до гръцкото село Димарио, което той настойчиво нарича със старото име Демерджик. „Който има кон, магаренце, катър, може да пътува за Гърция. Останалите трябва да заобикалят. Аз не смятам, че родопчани, още повече жителите на Рудозем, Смолян, Чепеларе, Девин, които реално ще са тези, които ще ползват тази граница, са втора категория европейци.“ – каза каченият на кон Батков – младши. Не пропусна и критиката си към депутатите от Смолянско: „Има политици, избрани от тук, има представители. Малко да се размърдат, а не само да седят на топло по офисите, да пият кафета и да обясняват как не трябва да дразним гърците.“
„Беломорският проход ще отвори – с добро или с лошо, давам ви думата си!“
– закани се той пред журналисти, слагайки ударение на твърдението си, че „тук е изконно българска земя“, а оттатък границата живеели българи мюсюлмани, които също копнеят да се видят с „братовчедите от Чепинци“.
Резултатът?
Гръцките полицаи провериха ездачите, поискаха дори „паспортите“ на конете и чиповете им, всичко мина „без глоба“, но шумът беше гарантиран. Батков триумфално се похвали, че в Демерджик ги посрещнали радушно, черпили ги с кафе, говорили си на български – изобщо, мило и трогателно.
Реалните преговори в Ксанти: търпение и дипломатически тон
На този драматичен фон, истинските стъпки към отварянето на граничния пропускателен пункт се случиха успоредно и без много шум. В началото на април в Ксанти се проведе работна среща между областния управител на Източна Македония и Тракия Христодулос Топсидис и български представители начело с областния управител на Смолян Захари Сираков.
„Пътната ос Димарио-Рудозем е пред завършване и се полагат усилия между компетентните министерства, полицията и другите компетентни органи за експлоатацията на пътя.“ – заяви след срещата Топсидис пред гръцки медии. И обяви, че вече са предвидени 6 милиона евро за подобряване на пътната настилка и техническа поддръжка на пътя, най-вече за отсечката от Димарио до Меливия, която не е в добро състояние. Сираков се е запознал на място и с проблема с активизирано свлачище, което забави отварянето на границата. Според него гърците работят усилено за укрепване на терена. „В отличен диалог сме с Христодулос Топсидис, който лично се ангажира отварянето на пътя да стане в най-кратки срокове“, каза Захари Сираков.
Костадинов и Батков в един глас: „Византийски номера“ и „заговор за водите на Арда“
Едновременно с темата за пътя, Тодор Батков постоянно намесва и „скандалната афера“ с водите на река Арда, за да обясни как Гърция „ни цака“ и „не спазва споразуменията“. „В същото време правителството на България води тайни преговори с Гърция за водата от р. Арда – гърците искат да им подаряваме по 200 милиона кубика вода годишно през следващите 60 години! Чудя се – има ли пилот в самолета или държавата е на автопилот?“ – твърди самият Батков във „Фейсбук“.
Въпросът „Защо България продължава да ‘подарява’ вода от река Арда на Гърция?“ влезе и в дневния ред на Народното събрание по настояване на „Възраждане“. И Костадин Костадинов като Батков обвиниха правителството в национално предателство.
Истината се оказа съвсем друга – „безплатна“ вода и подаръци няма.
Премиерът Росен Желязков обясни, че договореностите с Гърция за Арда са далеч от понятието „безплатна вода“ – съществуват механизми „вода срещу ток“. „През зимата задържаме вода в яз. Ивайловград“, а Гърция ни доставя електроенергия в пиковите часове, когато цената е най-висока. „Това е взаимно изгодно – ние печелим от по-евтин внос през най-студените месеци“, коментираха и енергийните експерти. „През лятото“ изпускаме по-големи обеми, произвеждаме ток, а Гърция ползва водата за напояване. Всичко това е обвързано с ясни графици и междудържавни споразумения, които се подновяват.
Креслив патос или реални резултати?
ГКПП „Рудозем – Ксанти“ е почти готов да се превърне в нова връзка между България и Гърция, с огромен потенциал за икономика, туризъм и облекчен транспорт. За целта обаче трябва да върви истинската работа, а не зрелищата с флекс и коне. Парламентарният дебат показа, че около водите на Арда няма такъв мистериозен заговор, както се внушава. Премиерът Росен Желязков и експертите са наясно, че механизмът „вода срещу ток“ е дългогодишна практика, от която двете страни извличат взаимна полза. Същевременно от гръцка страна Христодулос Топсидис и администрацията му гарантират, че се работи усилено за финализиране на пътя и при желание пунктът може да отвори в обозрим срок.
Вместо да помогнат за отварянето на ГКПП-то, флексът и конният преход изглежда само създадоха медийни дразнители и превърнаха проблема в цирково зрелище. Иронията е, че в момент, когато техническите детайли (свлачища, маркировка, бюджетиране) са почти изчистени, подобни буйни акции могат да охладят ентусиазма на гръцките власти за бързо придвижване на документите. Все пак, никой не харесва риториката за „византийски номера“ и „с добро или с лошо“.
ГКПП „Рудозем – Ксанти“ ще отвори, но не благодарение на шумните акции на Батков, а въпреки тях. Преувеличените сцени от родопската „драма“ ще отшумят. А после ще дойде реалността: коли, минаващи свободно, хора, спестили си 100-километрови обиколки. И точно тогава ще стане ясно, че резултатите идват от разумни действия и сътрудничество, а не от политическо шоу, за да те пуснат по новините.
