С 47 гласа „за“, 31 „против“ и 4 „въздържал се“ депутатите от Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните към Европейския парламент одобриха свободния режим отглеждане и пускане на пазара на генномодифицирани организми (ГМО), получени чрез т.нар. нови геномни техники (НГТ). Единственият постоянен член на комисията от България – Петър Витанов (Прогресивен алинс на социалистите и демократите) е гласувал „против“.
Комисията по околна среда направи предложението на Главна дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ още по-лошо, коментира инж. д-р Светла Николова от сдружение „Агролинк“. В първоначалния си вариант предложението премахваше всички проверки за безопасност за около 94 % от новите ГМ растения, които все още са в процес на лабораторни разработки за патенти, според германската BfN. Но изменението въведе нов и неодобрен подход, който ще превръща проверките за безопасност в рядко изключение.
„Консервативните и най-либералните депутати от ЕС не зачитат правото на потребителите и земеделските стопани да знаят какво ядат и какво се отглежда в техните полета. Днешното гласуване е сериозен сигнал за неправомерното влияние на големия агробизнес като Bayer, който харчи 6 млн. евро за лобиране годишно, опитвайки се да разшири контрола си върху хранителния сектор“, коментира Светла Николова.
Десните, крайно десните и либералите – членовете на ЕП от групата на консерваторите, народната партия и много от Обновяване на Европа гласуваха в подкрепа на новите ГМО.
Днешният резултат е шамар за фермерите и потребителите, но не е окончателен. Европейският парламент се очаква да гласува проекта за регламент по време на пленарна сесия от 5 до 8 февруари.
Съветът на министрите на държавите членки ще трябва да намери общо решение след като през декември не успя да посгигне съгласие.
Министърът на земеделието на Полша Секиерски заяви: „не искаме да позволим патентоването на растенията от НГТ. Страхуваме се, че патентоването допълнително ще ограничи наличието на семена и достъпа до тях, особено за по- малките земеделски производители“.
Настояваме българското правителство също да постави в своя дневен на първо място правата и икономическите интереси на българските земеделски производители, за да знаят какви семена ползват, както и развитието на българските традиционни сортове земеделски култури и традиционната храна, доказала пред целия свят своето качество, се посочва в позицията на „Агролинк“.
НГТ са техники, които променят генетичния материал на даден организъм. Понастоящем всички растения, получени чрез НГТ, подлежат на същите правила, като ГМО, които са сред най-строгите в света. Пропагандираната цел на НГТ е разработване на подобрени сортове растения, които са устойчиви на климатични промени, на вредители, дават по-високи добиви или изискват по-малко торове и пестициди.
Няколко продукта на НГТ вече са на пазара извън ЕС или са в процес на предлагане (например банани във Филипините, които не покафеняват).
Редица екологични и земеделски организации у нас и на европейско ниво изразиха силно безпокойство по повод въвеждането на новите ГМО-техники в Европейския съюз. Основното притеснение е, че промените в регламента отменят регулациите на новите генно-модифицирани организми. Отпада и задължението на етикетите на продуктите да бъде отбелязано, че са получени чрез НГТ.
Над 170 000 души са се разписали в общоевропейска електронна петиция, която призовава за запазване на регулациите и етикетирането на новите ГМО. У нас над 4000 души са се подписали в електронна петиция „Не“ на новите ГМО.
Тази статия е създадена от „Обществен център за околна среда и устойчиво развитие“ (ОЦОСУР) в рамките на проекта за подкрепа на независими регионални медии на Сдружение с несторанска цел „Про веритас“. Мненията, споделени в него са на ОЦОСУР и не непременно са споделени от „Про веритас“.
