BG | EN

Колко рошава да е гаргата: неизбежна ли е власт на ГЕРБ-ДПС?

Бойко Борисов.Снимка: Фейсбук

„За истината“ препубликува анализ на Даниел Смилов от „Дойче Веле„.

Към момента нещата изглеждат така: ГЕРБ-ДПС имат възможност да преминат границата от 121 места в следващия парламент – било сами, било с помощта на ИТН. Неизбежно ли е управление на ГЕРБ-ДПС и има ли алтернатива?

Балансът на политическите сили в момента започва да се изяснява: ГЕРБ и ДПС са на ръба на самостоятелно мнозинство на предстоящите избори. Дали двете партии ще преминат 121 места в следващия парламент или ще трябва да разчитат на патерица, зависи основно от това дали ще има или няма такъв народ. И в двата случая политическото мнозинство ще е ясно – ГЕРБ-ДПС.

Оставащите за изясняване въпроси са два: неизбежен ли е този сценарий и има ли той смислена, съдържателна алтернатива.

Неизбежно ли е управление на ГЕРБ-ДПС?

Демокрацията е игра на числа – тези, които имат мнозинство, трябва да управляват. По последните проучвания на Алфа Рисърч и Маркет Линкс излиза, че разликата между ГЕРБ и ПП-ДБ е около 7-8%, което дава възможност на ГЕРБ-ДПС да преминат границата от 121 места в следващия парламент – било сами, било с помощта на ИТН.

Единственият начин този сценарий да не се реализира е дистанцията между ГЕРБ и ПП-ДБ да се скъси или компенсира по време на кампанията. Това не е невъзможно, но политически би било трудна задача. Възможността идва от факта, че сред негласуващите и тези, които не са съвсем сигурни, че ще гласуват, ПП-ДБ има повече потенциални избиратели, докато ГЕРБ в момента са на предела на мобилизацията си. Също така разочарованите, но гласували за ПП-ДБ на предните избори едва ли ще дадат гласа си за ГЕРБ или присъдружни организации. Тоест, има групи избиратели, които с добра кампания могат да бъдат убедени да подкрепят отново ПП-ДБ.

Трудността на задачата идва обаче от следните факти:

– Сериозното оттегляне на гласове от ПП-ДБ се случи всъщност през лятото на 2023 г. при съставяне на „сглобката“ с ГЕРБ. Скорошните импровизирани кампании с митниците и НПО-то на Кирил Петков изглежда бяха разпознати от хората като това, което са – театрални постановки на услужливи към определени партии служби и магистрати. Тези „скандали“ са всъщност още една демонстрация на дълбоките структурни проблеми точно в сферата на съдебната власт и сигурността. Реалното разочарование от ПП-ДБ идва обаче от друга посока. ГЕРБ и ДПС не можаха да бъдат отстранени от управлението и тази ключова задача на ПП-ДБ изглежда се отлага за неопределено бъдеще. След започването на войната в Украйна и позицията на БСП по този въпрос, стана ясно, че ПП-ДБ нямат потенциални партньори вляво на антикорупционна основа. Накратко: основната част от загубените от ПП-ДБ около 7% гласове спрямо изборите от 2023 г. са такива, които не могат да се примирят с участие на ГЕРБ-ДПС във властта.

– Втора група разочаровани пък смятат, че самото управление в сглобка с ГЕРБ-ДПС се използва от тези партии за макар и непълно, но все пак поизпиране на репутациите на Борисов, Пеевски и цялата компания „Магнитски“. Ако смяташ, че определени хора отдавна не трябва да са в политиката, трудно можеш да обясниш взаимодействие с тях, дори и когато то се налага с оглед на интересите на страната. ПП-ДБ всъщност бяха прави да влязат в „сглобката“, за да се спре вредното безвремие на служебните президентски правителства и да се възстанови парламентаризмът. Но цената за това беше висока като гласове.

Проблемът е, че и двете групи разочаровани може да предпочетат да оставят ПП-ДБ в опозиция в следващия парламент. Те може да си кажат – ако ще е ГЕРБ-ДПС-гарга, да е поне рошава и да си управлява самостоятелно, за да се види цялата ѝ прелест. Този аргумент не е политически мъдър, но е разбираем. В крайна сметка, ако ГЕРБ-ДПС наистина имат мнозинство в следващия парламент, би било напълно безотговорно да не управляват „евроатлантически“, каквото и да влагат в това словосъчетание.

Има ли смислена управленска алтернатива на ГЕРБ-ДПС?

Дали стари или нови избиратели ще изберат ПП-ДБ и ще им позволят да догонят ГЕРБ, зависи най-вече от способността да се формулира атрактивна управленска алтернатива на ГЕРБ-ДПС. Ако това не стане, много избиратели на ПП-ДБ вероятно ще искат те да останат в опозиция – и то остра опозиция на тандема Борисов-Пеевски.

Това, което в момента се предлага от страна на ПП-ДБ, е объркващо и нелогично. Идеята, че те ще говорят след изборите с ГЕРБ, но не и с ДПС (тоест, с Борисов, но не и с Пеевски), не е атрактивна, а още по-малко е възможна. И Кирил Петков, и други лидери многократно са заявявали, че когато са отивали да преговарят с Борисов, там вече е бил Пеевски, а понякога – само той. Истината е, че ГЕРБ-ДПС са една политическа сила, която е споена най-вече през лидерската връзка Борисов-Пеевски. Борисов е имал възможност да се дистанцира от Пеевски и през 2013-2014 г., но въпреки конфронтацията между тях спойката беше възстановена при решаването на съдбата на КТБ. И партньорството стигна до нови, големи (макар и прикрити) висоти в периода 2017-2020 година. Тази спойка е проверена от времето, тествана е многократно (включително с „Магнитски“) и няма да бъде нарушена заради хатъра на ПП-ДБ.

Тоест, каквото и да предлагат ПП-ДБ като алтернативно управленско решение за страната, то трябва да изхожда от тезата, че ГЕРБ-ДПС са неделими и ще останат такива и в следващия парламент. Това означава, че единствената реалистична алтернатива на управление ГЕРБ-ДПС, която ПП-ДБ могат да предложат, е управление, в което те имат паритет и право на вето спрямо ГЕРБ-ДПС. Това всъщност беше и смисълът на споразумението с ГЕРБ, което не беше подписано преди падането на правителството „Денков“. Ако това не се случи, разумно би било ПП-ДБ да останат в опозиция.

Вярно е, че предложението не е радикална алтернатива на управление ГЕРБ-ДПС: тези партии ще участват и ще имат глас. Но ПП-ДБ поне биха имали вето върху важните кадрови и управленски решения. И тук далеч не става дума само за регулатори и органи на съдебната власт.

Това ще е честно предложение и към избирателите на ПП-ДБ – те не бива да очакват скорошно радикално изхвърляне от властта на опонентите, но могат да очакват вето и взаимен контрол. Това решение вероятно ще изглежда половинчато, но в крайна сметка конституционализмът и демокрацията предполагат някаква степен на компромиси.

Най-важното е, че по този начин България би получила сравнително стабилно управление, което да ѝ гарантира продължаване на интеграцията в Шенген и еврозоната. А и безспорно добрите икономически резултати на новата фискална политика в периода 2020-2023 г. като ръст на БВП и доходи биха получили шанс да се запазят.

Избирателите на ПП-ДБ в крайна сметка трябва да решат. Дали да „накажат“ своите избраници, че не са успели да отстранят ГЕРБ-ДПС, като ги пратят в опозиция в следващия парламент и дадат възможност на ГЕРБ-ДПС да управляват самостоятелно. Или пък да създадат възможност за управление, в което ПП-ДБ и ГЕРБ-ДПС взаимно се контролират – чрез вето и споделена отговорност за назначения и политики. Второто е по-рационално и отговорно към страната решение, но първото е емоционално по-привлекателно. А в политиката емоцията е изключително важна.

По последни данни на Евростат българите живеят с почти година повече през 2023 г. спрямо 2019 г. (и то въпреки огромната свръхсмъртност от Ковид-19). Макар че със средна възраст 75,8 години сме на последно място в ЕС (средно 81,5 години), на практика сме наравно с Латвия и много близко до Унгария и Румъния. Ако тенденциите на наваксване спрямо останалите се запазят, ситуацията в България и в това отношение ще се нормализира.

От тази гледна точка не бива в никакъв случай да се подценява постигнатото от реформаторски сили дори и в почти невъзможна управленска ситуация в периода 2021-2024 година. А почти невъзможна беше и „сглобката“ с ГЕРБ при кабинета „Денков“, и странната коалиция при кабинета „Петков“. Въпреки всичко България действа разумно и отговорно по отношение на Украйна и зависимостта от руски газ, постигна значим напредък за Шенген и е на прага на еврозоната. Доходите в страната растат, наваксването спрямо Централна Европа набира скорост.

Една много рошава гарга би могла да обърне тези тенденции и да ни върне в 2020 година.

Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки. Не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „За истината“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени анализи

monsterid
Даниел Смилов
Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Той е програмен директор на Центъра за либерални стратегии, София, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет, Будапеща и преподавател по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Кл. Охридски”. Даниел Смилов има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.

Още от автора

На изчакване: ще направят ли Борисов и Пеевски завой

България в момента е на изчакване дали Борисов и Пеевски ще вземат популисткия завой, ако той е нужен за оставането на власт. Добре е българите да помислят каква може да бъде цената на едно не съвсем отговорно гласуване.

Предсрочните избори и кривите сметки на ГЕРБ и ДПС

Тънките сметки в политиката често излизат криви. А някои сметки, дори и да излязат верни, са просто загуба на ценно време. Даниел Смилов обяснява какво ни доведе до шестите предсрочни избори в рамките на три години.

Как истеричният шум около мигрантите замете „пътната карта“

На фона на истеричната шумотевица около мигрантите, които "вилнеели" по улиците на София, някак не остана време за обсъждане на инцидентно намерената "пътна карта" за "Турски поток". А от нея възникват поне три проблема.

Още анализи

Нагледахме се на сериали за опазване на статуквото от епохата „Цацаров – Гешев“

Зpитeли cмe нa гpaндиoзeн ĸpими cepиaл, cyпep пpoдyĸция, c yчacтиeтo нa знaĸoви фигypи нa бългapcĸaтa пoлитичecĸa cцeнa, c пoддъpжaщaтa poля нa пpoĸypopи, пoлицeйcĸи шeфoвe и нa oxpaнитeлнитe cлyжби.

Колко проруски депутати ще изпрати България в Брюксел

Предстоящите избори за Европейски парламент са белязани от опасения за увеличаващата се подкрепа към крайното дясно. Често пъти това са и формации, които открито подкрепят Русия. Колко проруски евродепутати ще изпрати България?

Такива са нравите и правилата в милиционерска република България

Запис след запис - разкриващ вътрешните диалози на една политическа партия - ПП. Като граждани ние отдавна нямаме илюзии, но слава Богу, все още не сме си загубили акъла напълно, та да бъдем управлявани от оперативните мероприятия на знайни и незнайни милиционери.