„За истината“ препубликува анализ на Веселин Стойнев от „Дойче Веле„.
Прокуратурата е на върха на институционалната вакханалия, която се разиграва покрай повторното преброяване на гласове от изборите. Каква може да е целта на тази брутална намеса?
Ако досега изборите се опорочаваха от партиите, вече го правят и институциите, от които зависи законността им. Финалът на преизчисляването на резултатите от последните парламентарни избори се оказа блокиран от Конституционния съд (КС), Централната избирателна комисия (ЦИК), „Информационно обслужване“ и Софийската градска прокуратура (СГП). Всяка от тези институции, навярно в тази възходяща линия, даде своя принос доверието на гражданите в изборите да бъде окончателно сринато.
След като Конституционният съд действаше при пълна непрозрачност и забрани на ЦИК да оповести данните от приключилата проверка, за пръв път в историята си председателят му направи обръщение по националната телевизия, а на другия ден даде и интервю по националното радио. Павлина Панова обяви, че съдът е саботиран някъде по горепосочената институционална верига и не може да се произнесе по вота, на което единствен има право.
ЦИК за всяко нещо пита КС и не поема никаква отговорност, а накрая прехвърля топката на „Информационно обслужване“, че ѝ е предала всички протоколи от проверката на вещите лица на КС, за да преизчисли вота. От държавната фирма пък подават сигнал до прокуратурата и първо казват, че са ѝ предали всички материали, а на следващата сутрин – че не са.
Прокуратурата – на върха на вакханалията
Намесата на прокуратурата е най-фрапантното действие в тази институционална вакханалия. Председателката на КС Павлина Панова заяви, че не е работа на „Информационно обслужване“ да сезира прокуратурата, нито прокуратурата може да иска каквото и да било от КС, докато той не се произнесе по делото. А правозащитници заговориха за преврат от страна на прокуратурата и насрочиха граждански протести. Оказа се дори, че прокуратурата със свое писмо е поискала от КС всички книжа по висящото конституционно дело, включително кои съдии и експерти са определили кои изборни книжа да се представят при изготвяне на оценката. Безпрецедентно: Прокуратурата се опитва да разследва самия Конституционен съд.
Всъщност схемата за брутална институционална намеса е вече отработена. Връзката прокуратура – „Информационно обслужване“ на местните избори през 2023 беше във вида ДАНС – ЦИК, когато машинното гласуване бе отменено два дни преди вота и възстановено от Върховния административен съд за втория тур, когато от него вече нямаше особена нужда. Нито тогава, нито на последващите парламентарни избори ДАНС и прокуратурата адекватно се намесиха срещу купуването на гласове, а държавното обвинение остана пасивно за видеозаписите от изборните секции за фалшифициране на вота.
Каква може да е целта на бруталната намеса?
Първо, да се повлияе на изборната бариера – тя може да се окаже такава, че „Величие“ не влиза в парламента, въпреки че не ѝ достигаха шепа гласове, а от видеонаблюдение в някои секции бе доказано, че е ощетена. Вещи лица, наети от ЦИК за повторното броене, обаче обявиха публично, че е имало и надписани за „Величие“ гласове. Но при създалото се недоверие в ревизията на вота истината, каквато и да е тя, ще си остане съмнителна.
Второ, може да се повлияе на разместването на депутати – в някоя парламентарна група може да се наложи един депутат да бъде заменен с друг, а това да не е изгодно.
Трето, може да се търси вариант да се скрие, ако една партия с близка до нея прокуратура е получила при проверените секции най-много надписани гласове.
Четвърто, може просто да се протака и без това проточилото се решение за частична ревизия на вота, а това е изгодно, когато управляващото мнозинство се клати отвътре. Най-малкото, има да се приема и бюджет и крехкото парламентарно мнозиство от 126 души може да се стопи на критичните 121, ако в НС влезе девета парламентарна група.
Пето, може да се търси път за бързи избори. Да се внуши, че този парламент е напълно нелегитимен, след като и поправката на броенето на вота е манипулирана. А при спешен нов вот, с още повече отвратени от изборите граждани, които ще си останат вкъщи, и при същите правила за гласуване, едно ново партийно начало може да излезе още по-напред.
Шесто, може пък и ударът по доверието в изборния процес и неговото отчитане да стопира всякакво желание за нови избори. Щом като и повторното преброяване е опорочено, трудно ще може да се разчита както на гражданска, така и на партийна енергия – било сред опозиция, било сред управляващи, за искане на предсрочни парламентарни избори в близко бъдеще. И да се стабилизира крехкото статукво.
Седмо, това може да е просто демонстрация, че пред прокурорската бухалка няма спирачка, тя може „да опраска“ и Конституционния съд, така че всеки, на какъвто и висок пост да се намира, здраво да си „наляга парцалите“.
Може ли да има и положителен ефект от дефекта?
Безпрецедентната акция срещу основите на демокрацията – изборите, обаче може да се окаже и много добър стимул за решителни действия срещу задкулисието, овладяло ключови държавни институции. Както заяви президентът Радев: „Залогът вече не е само честността на изборите, а функционирането ни като демокрация. Залогът е дали задкулисието ще погълне цялата държава или ще намерим сили да го отхвърлим“. Сега е моментът да се консолидира политическа воля в парламента, президента, и гражданското общество по няколко санитарни ключови стъпки.
Първо, тази гражданско-политическа воля да демонстрира подкрепа и натиск за бързо и справедливо решаване на висящото конституционно изборно дело. Второ, да се постигне широко парламентарно разбиране за прозрачен избор на независими членове на Висшия съдебен съвет, омбудсман и регулатори. Трето, да се промени Изборният кодекс с въвеждането на преброителни центрове и доказателствено валидно видеонаблюдение в секциите.
Крайно време е този път, когато гръм удари, ехото да не заглъхва.
