Борисов може да плати тежка цена за безхаберието и чиновническото отношение на правителството му към проблема с африканската чума по свинете
Африканската чума по свинете върлува и обхваща все повече райони в страната, твърди властта. На този етап управляващите не могат да се справят с болестта. Обаче за безхаберието и чиновническото отношение към проблема този път кабинетът „Борисов 3“ може да плати тежка цена.
Хората са изгубили всякакво доверие към институциите, не им вярват и подозират, че някой иска да унищожи дребните собственици в страната. Затова, както и миналото лято, когато бяха унищожавани цели стада от овце и кози в Странджанско, сега хората отново излязоха на протест срещу действията на властта.
В късния следобед вчера на пътя край Сливенското село Крушаре се събраха няколкостотин души от околните села, за да протестират срещу убиването на прасетата от задните им дворове. Бяха дошли и стопани от ямболските, бургаските и старозагорските села. Нощта те са прекали на шосето и са спали под открито небе на нагорещения от августовската жега асфалт. Блокадата продължава и днес, очаква се да се присъединят нови недоволни от управлението на държавата и отношението й към дребните собственици на животни. Хората се заричат да останат на пътя, докато не бъде отменена заповедта за унищожаване на свинете в 20 км зони около промишлените ферми. А обещанието на премиера Борисов
всеки стопанин да бъде обезщетен с по 300 лева на животно,
посрещнаха с викове „Оставка“ и остри коментари по адрес на властта.
Четиристотин семейства от селото са отглеждали прасета, 90 процента от тях вече са заклани, а месото замразено или сложено в буркани, заяви пред „За истината“ кметът на Крушаре Димо Станков. Според него хората отдавна не вярват на управляващите и е невъзможно да бъдат убедени, че мерките, които предприемат ветеринарните власти за ограничаване на заразата, са правилни. Не уточни откъде идва недоверието, но смята, че е необходимо много време, за да се промени мисленето и манталитета на българина. И за пример посочи факта, че в селото нямало
нито едно стопанство, регистрирано по Закона за ветеринарно-медицинската дейност.
Разговарях часове с хората, дошли на протеста, независимо от това, че вече бяха заклали животните си при 34 градуса температура. Един от селяните ми каза, че хвърлял месо на кучетата, защото какво да прави в такава ситуация с шест 200 кг прасета и без ток цял ден, заради авария в електропреносната система:
„Убих ги, какво да ги правя? В това топло време-кога ще ги охладиш – само ядове“. Разказва неволите си – имал 900 животни, получавал субсидия, но нямал нито един декар пасище. Оплакал се, дали му някакви пустеещи земи, обрасли с тръни, чудел са какво да ги прави. И завърши, видимо превъзбуден с нецензурни думи по адрес на управляващата партия.
Питам селянин от съседното село Гергевец,
какво не направиха властите, за да спрат чумата?
А той ми казва: “Не я знам аз властта какви ги върши, знам, че след прасетата, идва ред на пенсионерите“. И ме пита как ще преживява заедно с баща си, който е на 86 години и има диабет в напреднала форма. “Как ще му осигурявам месо, като стане по 20 лева кг? С 200 лева пенсия какво ще прави?“
“В „белите“ държави е различно, казва Димитър Колев,който живее и работи от 20 години в чужбина. Сравнете пенсиите и заплатите в Европа с нашите, на дъното сме. Ако този човек вземаше добра заплата или пенсия, щеше ли да гледа прасета, като може да си купи месо от всяка ферма или транжорна?“, пита той.
Жена от старозагорското село Пшеничево, дошла на протеста, разказва, че за ден-два съселяните й заклали всичките си прасета. Направили го от безизходица, твърди тя, но не можели да се примирят с отношението на управниците ни към тях.
Само един от всичките стопани, с които разговарях, вярваше, че в България наистина е пламнала чума по свинете. Всички други твърдяха, че
това е конспирация
срещу хората с цел да освободят пазар за собствениците на промишлени ферми и за внос от чужбина. Питаха защо никой не им е показал заповед за унищожаване на животните им и на какво основание е издадена тя, а са получили нареждане по телефона – от секретаря на общината или от полицията. Недоумяваха как така дори в регистрирани стопанства с по 200 животни никой не е отишъл да ги опише – колко са свинете майки, колко са малките прасета, бройка, тегло…, нищо. И припомняха миналогодишната история с козите и овцете, когато по същия начин властите се подиграха с тях и ги накараха да унищожат цели популации с напълно здрави животни.
„Заклахме 10 ярета и ги раздадохме на съседите“,
разказва селянин от Крушаре.
Михаил Дженков от Елхово е собственик на ферма за генофонд, пряк участник и свидетел на миналогодишните събития в Странджанския покрай истерията за измислената чума по дребните преживни животни. Недоумява как при лабораторното изследване не са могли да разберат, че не става дума за вирус, а за ваксина? Пита се как може цялата агенция по безопасност на храните да допусне грешка? Значи става дума за
колективна безотговорност,
казва той. Но къде беше българската ветеринарна наука, защо не допуснаха водещи специалисти да вземат участие в дефинирането и решаването на проблема, чуди се фермерът. Подиграва се с проведената миналата година среща в Болярово за подобряване на комуникацията между животновъдите и властите и не изключва сегашната акция срещу дребните стопани да е за разчистването на пътя за едрите фермери, които пък да се отблагодарят като спонсори на управляващата ГЕРБ по време на избори.
Разбира се нямаше как да се избяга в цялото това многословие и коментари от
темата за предстоящите избори.
Протестиращите обясняваха, че няма да гласуват за ГЕРБ и обвиняваха хората от големите градове, че преизбирали Борисов.
Архивна снимка
Тогава се сетих за февруарския поход на животновъдите и на едрите земеделски производители до София през 2013 година в подкрепа на Бойко Борисов, който беше подал оставка като премиер. Помня шумното бутафорното представление с плакатите
„Бойко – кръстник на свиневъдите“
и „Бойко, ако теб те няма, и нас няма да ни има!“ Днес 6 години по-късно нищо не се е променило. Защото интересите на едрите в сектора са защитени, а го отнасят отново дребните собственици, които гледат животни в задните си дворове – донякъде, за да оцеляват, донякъде заради остатъците от патриархалната земеделска традиция. Някой би добавил: “А какво им остава в държава, която прилича на кочина?“
