„За истината“ препубликува анализ на Веселина Седларска от „Редута“.
Всуе си прегризваме глътките заради новия закон, забраняващ гей пропагандата в училище. Той няма да проработи. Ще бъде по-безславен дори и от закона, който обяви комунизма за престъпен. Защото е написан толкова некадърно и с такива еластични понятия, че всеки адвокат може да го направи смешен в съда. Да не говорим, че е ненужен – никаква гей пропаганда няма в училище.
Виж, насилие над различните деца има. И този т.н. закон ще увеличи насилието. Защото как учител би посмял да защити нападано заради своята различност дете? Ако обясни на останалите деца, че състоянието му е нормално – това е пропаганда. Следва наказание за учителя, който се е превърнал в престъпник според този закон. Затова учителите ще си мълчат, побойниците ще вилнеят, а чувствителните деца кучета ги яли.
Защо тогава беше приет този жалък, ненужен и вреден закон? Ами заради все същото – да се харесат политиците на ошашавения с лъжи български народ в навечерието на изборите. Да си изрепетират партньорствата. Да продължават да плашат народа, защото застрашено стадо най-лесно се води.
Сега ви моля да си спомните филма „Козият рог“. Главният герой в него положи нечовешки усилия да направи от момичето си момче, за да не го сполети женската съдба на майката, която беше изнасилена. Пред нищо не се спря бащата, всичко, което беше възможно направи. Само че дори най-мотивираният човек не може да победи природата, тя винаги има голямата и последната дума. И така бащата загуби детето си. Ако някой можеше да превърне някого от мъж в жена или обратно, той би бил този силен и упорит баща. Но не може, никой не може.
Няколко мита трябва да бъдат развенчани, за да спре българинът да се страхува от невъзможното.
Първо: митът, че можеш да превърнеш някого в гей. Не можеш – нито с гледане, нито с насилие, нито с пропаганда. Хомосексуалността е житейски факт, лотария на гените. Затова по своята природа е равностойна на хетеросексуалността.
Второ: митът, че броят на гей хората се увеличава, защото било модно. Не, не се увеличава – във всички времена гей хората са били 10 процента от населението. Ако по-рано са ни изглеждали по-малко, то е защото хората се криеха, женеха се, за да опазят тайната, преструваха се. И не, не е модно. Сега най-после има някаква свобода да се заявиш. Просто някогашното безсилие сега някои се опитват да компенсират със свръхценностно кичово поведение. Реакция, която за съжаление дава обратен ефект.
Трето: митът, че против гей хората са големите мъжкари. Напротив, големите мъжкари пет пари не дават кой какъв е. Против гей хората са най-често латентните гей мъже и жени и това ще ви го каже всеки психиатър и психолог. Против гей хората са онези, които се ужасяват, че и те са такива и пищят, за да маскират страха си.
Четвърто: митът, че гей хората са такива или онакива. Нищо по-различно от останалите не са. Всички сме такива или онакива. Сексуалната ориентация няма нищо общо с политическата, с човешките качества и с каквото и да било друго. Хора като всички останали хора – едни добри, други лоши. Или по-точно – всички сме добри в някои моменти и лоши в други.
С това митовете не свършват. Но и тези са достатъчни, за да ни дадат основание да не вярваме, когато се опитват да ни плашат. Децата са застрашени от съвсем различни неща, само че не си даваме сметка. Точно това искат политиците: да сме до такава степен замръзнали от страх и мразещи се един друг, че да не си дадем сметка какво всъщност прави живота ни труден и лош. Ние сме бащата от „Козият рог“ – въобразяваме си, че животът може да се моделира с убеждения, а не с факти. Затова първо ни отнеха фактите с фалшиви новини. И сега къщата ни гори като в оня филм, а ние катерим хълма на общия ни живот – всеки с непоносим товар, но мразещ съседния човек, защото неговият товар е друг.
