
Колаж: „Свободна точка“.
Двама души си говорят за шоу. Единият има предвид Бърнард Шоу, а друг – шоу по телевизията. Дочува ги трети и прави заключение: ахаа, говорят за едно и също. Ето на това прилича една теза на „Прогресивна България“, която засяга външната политика на Румен Радев.
Много от водещите лидери в Европа днес вече казват нещо, което Румен Радев говори от години, твърди Петър Витанов, председател на парламентарната група на „Прогресивна България“, пише Татяна Ваксберг в анализ за „Свободна точка“, който „За истината“ препубликува.
Става дума за войната в Украйна. Витанов казва, че войната не може да се разреши с военни средства, а с дипломация – това, добавя той, е теза на Румен Радев от самото начало на войната, към която сега вече се присъединяват и други западноевропейски лидери.
Витанов изброи кого има предвид:
- Педро Санчес, премиер на Испания,
- Джорджа Мелони, премиер на Италия,
- Еманюел Макрон, президент на Франция,
- Барт Де Вевер, премиер на Белгия,
- Фридрих Мерц, канцлер на Германия.
Проверка на думите му показва, че между тезите на Румен Радев и на изброените политици няма съвпадение.
Изявленията идват на фона на противоречиви очаквания от Радев, чиято формация „Прогресивна България“ спечели абсолютно мнозинство на 19 април – от неговото управление се очакват реформи и борба с олигархията, но също и завой към Москва. Радев е традиционен привърженик на схващането, че Русия е военно непобедима. Той многократно е казвал, че Украйна не трябва да бъде въоръжавана, с което е предизвиквал критики, че апелира Киев да се предаде пред военна агресия, вече отнела около 20% от територията на страната.
Радев смята, че войната може да приключи само по дипломатичен път.
За 4 дни Петър Витанов на два пъти каза, че има прилики между тази традиционна позиция на Радев и скорошни позиции на западни лидери. Той каза това веднъж в интервю за БНТ в събота и втори път по време на консултациите при президентката Илияна Йотова.
Ето какво точно каза той:
- Събота, 2 май 2026, „Денят започва“, БНТ:
„Мнението на президента от 4 години е непроменено. Той беше упрекнат, че [мнението му] е антиевропейско в самото начало. Само че вие виждате, че неговото становище в момента олицетворява виждането на всички големи европейски лидери. Като започнете през Педро Санчес, минете през Мелони, включително Еманюел Макрон, включително и белгийския министър-председател, включително и канцлера Мерц. Все повече са гласовете, които търсят дипломатическо решение“.
- Вторник, 5 май 2026, при консултациите с президентката Илияна Йотова:
„Във външнополитически план искам да успокоя онези критици, които очакват радикален завой. Нищо подобно. [От] 9 години имаме много ясни позиции на президента Радев. Позиции, към които се доближават почти всички – вече [се доближават] – европейски лидери“.
Какво значи „дипломатическо решение“
ЕС, заедно с целия демократичен свят, включително и САЩ от времето на Джо Байдън, постави Русия в международна изолация още в първия ден на войната – 24 февруари 2022. Телефонните разговори спряха, контактите също. Това продължи три години.
Вашингтон без предупреждение прекрати това поведение веднага щом Доналд Тръмп се закле като президент на 21 януари 2025 г. Само 20 дни по-късно Вашингтон едновременно обърна гръб на Европа и едностранно извади Русия от международна изолация, като организира двустранни преговори с нея. Кулминацията им беше лична среща между Путин и Тръмп на американска земя – в щата Аляска – през август 2025 г.
Преговорите не дадоха резултат.
Но те принудиха ЕС да заговори за това, че европейската и украинска сигурност не могат да се договарят без Брюксел и Киев. От февруари 2025 г. под думата „преговори“ или „дипломация“, отнесена към Москва, се има предвид непоисканата активност на Тръмп да се договаря с Москва за нещо, което засяга Европа, но без участието на ЕС.
В България тезата, че с Москва трябва да се преговаря, не е провокирана от промяна в американската политика. Радев казваше, че трябва не да се дават оръжия, а да се говори с Москва, още в разгара на мандата на Байдън.
Има и второ уточнение. Европейските лидери, изброени от Витанов, никога не са предлагали да се замести въоръжаването на Украйна с дипломация с Москва. Белгийският премиер в прав текст казва, че дипломацията е инструмент, който трябва да се добави към другите механизми за натиск над Москва.
Лидерите никога не са казвали и това, че украинското въоръжаване „удължава кръвопролитията“, както казва Радев. Те не са избягвали думата „агресор“ по отношение на Кремъл, нито „жертва“ по отношение на Украйна. Не са казвали, че хората, предоставящи оръжие на нападната страна, са „войнолюбци“, както казва Радев.
Педро Санчес
Испанският премиер Педро Санчес поддържа пета година една от най-силните критики по адрес на Русия и не е спирал да предоставя военна помощ за Киев.
Той не е призовавал ЕС за преговори с Москва, а за непременно участие на ЕС в каквито и да било преговори, засягащи европейската сигурност.
През януари 2026 той каза, че Испания е готова да участва в мироопазващи сили в Украйна (както и в Палестина).
През април 2026 той обяви, че Испания предоставя нови 1,2 млрд. евро на Украйна за военна помощ за текущата година.
Досега Испания е дала на Украйна 4 млрд. и 600 хил. евро помощ, танкове „Леопард“ и 200 млн. евро за реконструкция.
Джорджа Мелони
Джорджа Мелони в последните месеци твърди, че е „дошло време ЕС да участва в преговори“ с Русия. През януари тя уточни, че това не може да стане без ЕС да има излъчен представител, който да говори от името на съюза. „Ако започнете преговори [с Русия] от една страна, а от друга страна не сте организирани в тях, ще направите голяма услуга на Путин. А последното, което искам, е да направим услуга на Путин“.
Досега Италия е предоставила на Украйна над 3 млрд. за военни нужди, както и 320 млн. помощ за бюджета на страната плюс 570 млн. за хуманитарна помощ.
Еманюел Макрон
Френският президент Еманюел Макрон е първият, който заговори за преговори с Русия. Това стана през декември 2025, когато той каза, че „Европа трябва да има своето място на масата за преговори“.
Думите му бяха посрещнати одобрително от Кремъл и Франция изпрати свой представител в Москва – за първи път от четири години. „И какво получих?“ – попита Макрон реторично. – „Потвърждение, че точно сега Русия не иска мир“. Той добави: „Но ние все пак технически възобновихме канал за комуникации“.
До този момент Франция е предоставила на Украйна близо 9 млрд евро финансова и военна помощ. През февруари тя се ангажира да я увеличи.
Барт Де Вевер
Премиерът на Белгия Барт Де Вевер е един от западните политици с най-силни изказвания срещу руската инвазия. В първите години на войната, когато е кмет на Антверпен, той сравнява Путин с Хитлер. В края на март 2026 той каза, че към парите, оръжието, политическата и хуманитарна подкрепа за Украйна, ЕС трябва да добави и дипломатическия натиск, „като поиска място на масата за преговори“. Той има предвид двустранните преговори, които Доналд Тръмп вече е започнал с Москва.
До този момент Белгия е предоставила 4 и половина млрд. евро на Украйна. Киев очаква и 30 изтребителя F-16 до 2028 г. Страната подпомага финансово и собствената военна продукция на Украйна.
Фридрих Мерц
Мерц не е говорил за нужда да се преговаря с Москва, вместо да се въоръжава жертвата Украйна. Но той много пъти е изпращал послание към Вашингтон да остане свързан с Европа.
През февруари той отново обвърза израза „преговори с Москва“ с действията на Вашингтон – „Ние винаги сме готови да преговаряме с Русия“, каза той и веднага добави: „но само ако можем да помогнем от европейска страна [на този процес] и само в координация с Украйна и САЩ (…) Ще продължим и да подпомагаме Украйна“.
Германия е най-големият донор за Украйна в Европа. До този момент тя е предоставила на Киев над 55 млрд. за военни цели и 41 млрд. за граждански цели.













