BG | EN

Кога джипът вреди в гората и кога не

Снимка: Авторът.

Представете си човек, който влиза в гората с джип. И такъв, който не влиза. Човекът с джипа кара само по прокараните горски пътища. Почиства тях и околните пространства от изхвърлени от други хора боклуци. Премахва съборени клони, избуели храсти. Слага информационни табели, указания, за да могат туристи да не се губят. Зарежда горски аптечки. Храна в заслони. Участва в доброволни акции.

Всъщност, човекът с джипа не влиза в кално време, гледа да не изравя пътищата. Стриктно следи прогнозата, шофира внимателно, по никакъв начин не иска да променя предназначението на трасето. А пътищата в горите, планините, въобще в дивата природа, съществуват и се поддържат, за да служат –

срещу пожари, когато някой трябва да гаси;

при нараняване или изгубване сред гъсталаците на човек, за да бъде спасен; за да се снабдяват хижите; често заради полагане на грижи за животните. Черните пътища са законни – законите позволяват по тях да минават автомобили именно заради тези функции (да не се бъркат с пътеките – различно е).

Нашият човек никога няма за цел да премине с джипа от точка А до точка Б. Точка Б той не достига, а просто с автомобила я доближава. А защо въобще му е нужен той? Отговорът: вози туристи. Прокарва ги до ценни природни или културно-исторически места, които без автомобил те никога не биха посетили – не ги стоварва директно на обекта, а само до финала на съответния път. При пътуването и вървейки нататък, им

разказва за околните цветя, дървета, животински видове, скалите

За историята на мястото. Целенасочено разговаря с тях за природата, опазването ѝ, хармоничната връзка с човешката дейност (историята и културата сами по себе си са такава връзка). За това кой начин на живот е природосъобразен, кой не, къде е балансът… Докато пътуват или вървят, всички кротко се радват, смеят, забавляват – покрай доброто прекарване настава размисъл за важните неща.

В личния си живот той живее на село. Гледа си сам плодове, зеленчуци. Мъчи се да е в помощ на съседите, тих е, смирен.

Може ли да кажем, че същият този човек, очевидно влизащ с джип в гората, вреди на природата? Че не ѝ помага? Че прави нещо лошо? Че не се стреми да допринесе други да ѝ помагат?

А сега да се спрем на човека, който не влиза с джип в гората. Нито шофира, нито е пътник. Живее средностатически живот на гражданин, който знае, че трябва да пази природата, но

реално няма много-много време за дейности по опазването.

Може да бъде спокоен – теоретично или практически не ѝ вреди. Обаче като седне на масата, похапва я рибка, я пържолка, пийва сокче от унищожени за целта растения.

Първият човек също яде месо, пие сок. Но големият въпрос в цялата тази история е: кой от двамата е от по-голяма полза за природата? Кой точно колко ѝ вреди, кой помага? Кой прави нещо лошо, а друг – не чак толкова? Когато всички ние живеем в общество с все по-голяма консумация, настоявайки да потребяваме повече и повече, има ли един от нас, който по някакъв начин не ощетява природата? Но пък злодеи ли сме непременно?

Темата, разбира се, е много дълбока. Категорични отговори в нея няма, нещата са неизмерими. Хората отказват да се замислят. Но като не мислят не значи, че не съществува. Конкретно при нашите примери следва да се каже: влизащият с джипа в гората не е злодей. И другият човек не е. Няма лоши. Просто животът е сложен, нищо не е абсолютно. Важното е да се проумее, че щом човек се е родил, живее, няма как да не ползва природата, да не черпи от нея, понякога да я ощетява. Следва да се търси балансът, минималното въздействие, да се компенсира, да се изграждат общи ценности на умереност. Важното е още човек да съзнава всичко това. И защото

да не го съзнаваш е брутална глупост, и защото глупакът няма как да помогне

на другите да намерят баланса.

Всичко това са азбучни истини, на теория всеки ги знае. Обаче на терен в дискусиите, особено в насърчаващите истерия електронни форуми и социални мрежи – ела та гледай! Хора някакви изпълзяват отвсякъде, проповядвайки в крясък крайности, включително за „опазването на природата“, които сами не спазват, въздигайки ненормалността в норма.

Новото нормално е ненормалното. Нечовешкото. Глупавото.

Разпространява се. Искате примери? Забравихте ли, че животът периодично ни предлага хора, яростно противящи се на избиването на мечки, нападащи други хора, докато сами изтребват комари, хапещи ги тях – без да им мине за миг на ум, че от гледна точка на природата разлика между мечка и комар няма – човек избива едното, а пази другото единствено поради егоистично лицемерие.

44-годишният Красимир Стефанов живее в аксаковското село Орешак. Той е гид, специализирал се в

приключенски туризъм, в пътувания до труднодостъпни културно-исторически и природни обекти (Еxplore BG). Води хора до скалите на Рояк, местността Тъпаните, Петрич кале и т.н. Той е „Човекът с джипа“ в нашия разказ. Убива комари, избягва мечките. Обаче е бил обект на крайности, на екстремизъм при дискусиите във форумите. Получавал е обвинения, че вреди на природата. Боли го. Поради несправедливостта, а и глупостта на обвинителите в крайна сметка, реши да повдигне цялата тази тема през нас.

„Постоянно се говори на едро. Някакви хора, живеейки в свой си свят, в свои облаци, без да отчитат нюансите, подробностите, сложността на живота, сипят обвинения към другите. Не само са далеч от истината, но и не искат да чуят другия човек, заклеймяват. Губи се чувството за общност, за съвместен живот, за смисъл“, казва Красимир. И за да станат нещата още по-сложни, дава примера с домашната котка – знаят ли хората, че домашната котка,

този всеобщ любимец на еко екстремисти

и всякакви други уж взискателни към себе си човеци, избива други животни не само да яде, ами и за удоволствие (птици, насекоми…); поради което в редица страници са наложени рестрикции срещу отглеждане на котки? Нещата, наистина, не са прости.

А има ли хора с джипове, които вредят на гората, природата? Да, естествено. Това са тия, които газят реки, унищожават корита; с бясна скорост изравят коренища, унищожават пътища – заради единия дрифт, удоволствието. При тях джипът е цел, самоцел. При такива като Красимир – средство за работа, за екология, общност. Обаче може ли да заклеймиш и офроудърите като злодеи? Кой, мислите, гаси горските пожари? Кой търси изгубените в планината деца? Кой има техниката, а и уменията да прави тези неща? Те – никой друг.

Сложен е наистина животът, крайностите и клеймата са глупост,

нюансите са важни.

В гората до Орешак Красимир е забелязвал опънато между дърветата стоманено въже. Някой, много ядосан на бесните офроудъри, е искал да им попречи, да се спъват, падат. Красимир е много против този тип офроуд, но винаги маха въжетата. Защото може да убият.

Всеки нормален и умен човек може да си направи извод по темата кое е доброто, лошото, кой, как, доколко.

Тази статия е създадена от „Обществен център за околна среда и устойчиво развитие“ (ОЦОСУР) в рамките на проекта за подкрепа на независими регионални медии на Сдружение с несторанска цел „Про веритас“. Мненията, споделени в него са на ОЦОСУР и не непременно са споделени от „Про веритас“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени: Още за новините

Още от автора

АЕЖ: Прокуратурата да разследва дали Ивелин Михайлов е поръчал на охранител “да се справи” с журналист

Асоциацията на европейските журналисти – България внася сигнал в Главна прокуратура и Окръжна прокуратура Варна по разкритията, че изпълнителният директор на т.нар. “Историческия парк” Ивелин Михайлов е поръчвал на шеф на охранителна фирма “да се справи” с журналиста Йоан Запрянов. 

Президентът Радев връчи втория мандат за съставяне на правителство на ПП-ДБ, те го върнаха неизпълнен

Президентът Румен Радев връчи втория проучвателен мандат за съставяне на правителство на втората по численост парламентарна група в 50-ото Народно събрание - "Продължаваме промяната" - "Демократична България". Втората по численост парламентарна група обаче върна мандата неизпълнен.

Парламентът – менажерия с най-различни фантастични животни

С тази менажерия в 50-тия български парламент, пълен с най-различни фантастични животни, няма да стане, пише Ивайло Нойзи Цветков. Време ли е за сглобка 2.0 и как да се казва тя?

Още за новините

От ДПС-Никола Козлево първи в Шуменско декларираха подкрепа за Ахмед Доган във войната му с Пеевски

Депесарите от най-малката шуменска община Никола Козлево се оказаха двигател на процесите в цялата регионална организация, която дълго се колебаеше каква позиция да заеме в откритата война между почетния председател на ДПС Ахмед Доган и съпредседателя на движението Делян Пеевски, санкциониран за корупция по глобалния закон „Магнитски“.

КОНПИ ще трябва да предостави достъп до всички свои решения за отнемане на имущество, реши окончателно съдът

Това слага край на период от две години, в който КОНПИ прибегна до поредица от процедурни трикове, за да избегне изпълнението на съдебното решение, което я задължава да разкрие информацията.

Трусове в ДПС–Шумен: Областният съвет наложи декларация в подкрепа на близкия до Пеевски Хамид Хамид

След тежко мълчание по повод откритата война между Ахмед Доган и Делян Пеевски, областният съвет на ДПС в Шумен най-после излезе с позиция, която обаче предизвиква нови трусове в местната организация.