
Представете си човек, който влиза в гората с джип. И такъв, който не влиза. Човекът с джипа кара само по прокараните горски пътища. Почиства тях и околните пространства от изхвърлени от други хора боклуци. Премахва съборени клони, избуели храсти. Слага информационни табели, указания, за да могат туристи да не се губят. Зарежда горски аптечки. Храна в заслони. Участва в доброволни акции.
Всъщност, човекът с джипа не влиза в кално време, гледа да не изравя пътищата. Стриктно следи прогнозата, шофира внимателно, по никакъв начин не иска да променя предназначението на трасето. А пътищата в горите, планините, въобще в дивата природа, съществуват и се поддържат, за да служат –
срещу пожари, когато някой трябва да гаси;
при нараняване или изгубване сред гъсталаците на човек, за да бъде спасен; за да се снабдяват хижите; често заради полагане на грижи за животните. Черните пътища са законни – законите позволяват по тях да минават автомобили именно заради тези функции (да не се бъркат с пътеките – различно е).
Нашият човек никога няма за цел да премине с джипа от точка А до точка Б. Точка Б той не достига, а просто с автомобила я доближава. А защо въобще му е нужен той? Отговорът: вози туристи. Прокарва ги до ценни природни или културно-исторически места, които без автомобил те никога не биха посетили – не ги стоварва директно на обекта, а само до финала на съответния път. При пътуването и вървейки нататък, им
разказва за околните цветя, дървета, животински видове, скалите
За историята на мястото. Целенасочено разговаря с тях за природата, опазването ѝ, хармоничната връзка с човешката дейност (историята и културата сами по себе си са такава връзка). За това кой начин на живот е природосъобразен, кой не, къде е балансът… Докато пътуват или вървят, всички кротко се радват, смеят, забавляват – покрай доброто прекарване настава размисъл за важните неща.
В личния си живот той живее на село. Гледа си сам плодове, зеленчуци. Мъчи се да е в помощ на съседите, тих е, смирен.
Може ли да кажем, че същият този човек, очевидно влизащ с джип в гората, вреди на природата? Че не ѝ помага? Че прави нещо лошо? Че не се стреми да допринесе други да ѝ помагат?
А сега да се спрем на човека, който не влиза с джип в гората. Нито шофира, нито е пътник. Живее средностатически живот на гражданин, който знае, че трябва да пази природата, но
реално няма много-много време за дейности по опазването.
Може да бъде спокоен – теоретично или практически не ѝ вреди. Обаче като седне на масата, похапва я рибка, я пържолка, пийва сокче от унищожени за целта растения.
Първият човек също яде месо, пие сок. Но големият въпрос в цялата тази история е: кой от двамата е от по-голяма полза за природата? Кой точно колко ѝ вреди, кой помага? Кой прави нещо лошо, а друг – не чак толкова? Когато всички ние живеем в общество с все по-голяма консумация, настоявайки да потребяваме повече и повече, има ли един от нас, който по някакъв начин не ощетява природата? Но пък злодеи ли сме непременно?
Темата, разбира се, е много дълбока. Категорични отговори в нея няма, нещата са неизмерими. Хората отказват да се замислят. Но като не мислят не значи, че не съществува. Конкретно при нашите примери следва да се каже: влизащият с джипа в гората не е злодей. И другият човек не е. Няма лоши. Просто животът е сложен, нищо не е абсолютно. Важното е да се проумее, че щом човек се е родил, живее, няма как да не ползва природата, да не черпи от нея, понякога да я ощетява. Следва да се търси балансът, минималното въздействие, да се компенсира, да се изграждат общи ценности на умереност. Важното е още човек да съзнава всичко това. И защото
да не го съзнаваш е брутална глупост, и защото глупакът няма как да помогне
на другите да намерят баланса.
Всичко това са азбучни истини, на теория всеки ги знае. Обаче на терен в дискусиите, особено в насърчаващите истерия електронни форуми и социални мрежи – ела та гледай! Хора някакви изпълзяват отвсякъде, проповядвайки в крясък крайности, включително за „опазването на природата“, които сами не спазват, въздигайки ненормалността в норма.
Новото нормално е ненормалното. Нечовешкото. Глупавото.
Разпространява се. Искате примери? Забравихте ли, че животът периодично ни предлага хора, яростно противящи се на избиването на мечки, нападащи други хора, докато сами изтребват комари, хапещи ги тях – без да им мине за миг на ум, че от гледна точка на природата разлика между мечка и комар няма – човек избива едното, а пази другото единствено поради егоистично лицемерие.
44-годишният Красимир Стефанов живее в аксаковското село Орешак. Той е гид, специализирал се в
приключенски туризъм, в пътувания до труднодостъпни културно-исторически и природни обекти (Еxplore BG). Води хора до скалите на Рояк, местността Тъпаните, Петрич кале и т.н. Той е „Човекът с джипа“ в нашия разказ. Убива комари, избягва мечките. Обаче е бил обект на крайности, на екстремизъм при дискусиите във форумите. Получавал е обвинения, че вреди на природата. Боли го. Поради несправедливостта, а и глупостта на обвинителите в крайна сметка, реши да повдигне цялата тази тема през нас.
„Постоянно се говори на едро. Някакви хора, живеейки в свой си свят, в свои облаци, без да отчитат нюансите, подробностите, сложността на живота, сипят обвинения към другите. Не само са далеч от истината, но и не искат да чуят другия човек, заклеймяват. Губи се чувството за общност, за съвместен живот, за смисъл“, казва Красимир. И за да станат нещата още по-сложни, дава примера с домашната котка – знаят ли хората, че домашната котка,
този всеобщ любимец на еко екстремисти
и всякакви други уж взискателни към себе си човеци, избива други животни не само да яде, ами и за удоволствие (птици, насекоми…); поради което в редица страници са наложени рестрикции срещу отглеждане на котки? Нещата, наистина, не са прости.
А има ли хора с джипове, които вредят на гората, природата? Да, естествено. Това са тия, които газят реки, унищожават корита; с бясна скорост изравят коренища, унищожават пътища – заради единия дрифт, удоволствието. При тях джипът е цел, самоцел. При такива като Красимир – средство за работа, за екология, общност. Обаче може ли да заклеймиш и офроудърите като злодеи? Кой, мислите, гаси горските пожари? Кой търси изгубените в планината деца? Кой има техниката, а и уменията да прави тези неща? Те – никой друг.
Сложен е наистина животът, крайностите и клеймата са глупост,
нюансите са важни.
В гората до Орешак Красимир е забелязвал опънато между дърветата стоманено въже. Някой, много ядосан на бесните офроудъри, е искал да им попречи, да се спъват, падат. Красимир е много против този тип офроуд, но винаги маха въжетата. Защото може да убият.
Всеки нормален и умен човек може да си направи извод по темата кое е доброто, лошото, кой, как, доколко.
Тази статия е създадена от „Обществен център за околна среда и устойчиво развитие“ (ОЦОСУР) в рамките на проекта за подкрепа на независими регионални медии на Сдружение с несторанска цел „Про веритас“. Мненията, споделени в него са на ОЦОСУР и не непременно са споделени от „Про веритас“.