Публикуването на имена на обвиняеми при надделяващ обществен интерес вече е законно

Оповестяването на информация не нарушава презумпцията за невиновност, а само съобщава за предприетите от прокуратурата действия, посочват от комисията за защита на личните данни в становище до Главния прокурор.

Снимка: пресцентър прокуратура

„Публикуването на лични данни на обвиняеми лица в досъдебното производство на интернет страниците на прокуратурите, както и предоставянето им на медиите за журналистически цели е законосъобразно, когато има законово задължение или е налице надделяващ обществен интерес. В случаите, когато с оглед на общественополезната цел е невъзможно или нецелесъобразно информацията да бъде публикувана в анонимизиран или псевдонимизиран вид, тогава посочването на името, длъжността или местоработата на обвиняемия биха били достатъчни за постигане на обществена осведоменост, докато публикуването на ЕГН, адрес, връзки с трети лица извън процеса и пр. би било прекомерно“.

Това се казва в становище на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в отговор на поставени въпроси от главния прокурор Сотир Цацаров във връзка с прилагането от 25 май т.г. на Общия регламент за защита на личните данни, цитиран от специализирания правен портал lex.bg.

Главният прокурор е отправил два въпроса към комисията с две подточки, посочват от lex.bg.

Той е попитал дали представлява нарушение на нормативните актове в областта на защитата на личните данни: а) публикуването на лични данни на участници в досъдебното производство (обвиняеми лица, свидетели и др.) на интернет страниците на прокуратурите? б) предоставянето на лични данни на участниците в досъдебното производство за журналистически цели? Ако да, в кои случаи? Как се съотнася обработването в тези случаи с презумпцията за невиновност?

А второто му питане  е, ако не съществува пречка да бъдат предоставени лични данни, има ли ограничение и какъв е техният обем (съвкупност) така, че да бъдат защитени правата на гражданите?

От КЗЛД най-напред са направили уточнението, че обработването на лични данни от прокуратурата в рамките на досъдебното производство за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления попада в обхвата на Директива (ЕС) 2016/680 и се подчинява на специфичните правила в нея. Но публикуването на прессъобщения и предоставянето на информация на медиите с лични данни на участници в досъдебното производство, попада в обхвата на Общия регламент.

„При това положение, за да е законосъобразно обработването, администраторът, в случая прокуратурата, следва да има самостоятелно правно основание по чл. 6 от Общия регламент, респективно по чл. 9 от регламента, ако се касае за специални категории (чувствителни) лични данни. В тези случаи следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 85 от Общия регламент, по силата на която държавите членки на ЕС имат задължение да съгласуват правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване и информация, включително обработването за журналистически цели. Въпросните права са равнопоставени и следователно при тяхното упражняване и защита следва да се търси правилен, разумен и пропорционален баланс“, са посочили от комисията.

Тя е обяснила, че не само прокуратурата, но и всички органи на съдебната власт, с оглед законово определената им компетентност, не обработват лични данни за журналистически цели, съответно спрямо тях не важат особените правила, приложими за медиите.

Независимо от горното, публикуването на информация от досъдебните производства, включително лични данни, в определени случаи би могло да се разглежда като необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес по смисъла на чл. 6, параграф 1, б. “д“ от Общия регламент, уточняват още от КЗЛД.

Комисията е допълнила, че общественият интерес би могъл да бъде обоснован от различни фактори, които следва да бъдат преценявани от прокуратурата във всеки отделен случай.

Изложени са следните аргументи: „На първо място, принципът на публичност, прозрачност и отчетност на съдебната власт обезпечава обществения контрол върху органите на съдебната система с цел постигане на справедливост, законност и независимост, както и за засилване на общественото доверие в институциите. Прокуратурата, като част от съдебната система, също е обект на обществен контрол, една от формите на който е публикуването на сведения за дейността й. В допълнение към общата статистическа информация, в отделни случаи общественият интерес по смисъла на чл. 6, параграф 1, б. “д“ от Общия регламент може да надделее над интереса на индивида, в резултат на което е допустимо и оправдано да се предоставят и лични данни, които обаче следва да са пропорционални на целта. Обществен интерес би могъл да е налице и на плоскостта на генералната превенция, като публикуването на данни за обвиняеми лица би могло да се разглежда като инструмент за постигане на възпитателен ефект за обществото като цяло“.

В подобни хипотези прокуратурата трябва всеки път да извършва преценка дали общественополезната цел, за която се публикува информацията на интернет страницата й или в медиите, не може да бъде постигната чрез прилагане на подхода, разписан в чл. 64 от Закона за съдебната власт, а именно по начин, който не позволява идентифицирането на физическите лица, упоменати в тях (напр. замяна на имената с инициали и т.н.), са изтъкнали от комисията.

И обясняват, че ако с оглед въпросните общественополезни цели е невъзможно или нецелесъобразно информацията да бъде публикувана със скриване на личните данни, тогава посочването на името, длъжността или местоработата на обвиняемия биха били достатъчни за постигане на обществена осведоменост, докато публикуването на ЕГН, адрес, връзки с трети лица извън процеса и пр. би било прекомерно.

Освен това прокуратурата трябва да предприеме и конкретни мерки, за да не допусне погрешно идентифициране на друго лице при евентуално съвпадение на имената, уточнили от КЗЛД. За тази цел биха могли да се използват допълнителни признаци, включително псевдоними, възраст, населено място и други, стига допълнителната информация да не е прекалена.

Нещо повече, според комисията, по силата на чл. 204 от НПК, органите на досъдебното производство би трябвало широко да използват съдействието на обществеността за разкриване на престъпленията и изясняване на обстоятелствата по делото. Когато това е обосновано и пропорционално на обществената опасност на дееца или на престъпното деяние, прокуратурата би могла да се обърне за съдействие към гражданите и чрез своята интернет страница и медиите, включително чрез публикуване на лични данни – снимки, имена, адрес или други данни за лицето, пишат от комисията.

От КЗЛД са посочили още една хипотеза, при която общественият интерес за информираност би могъл да надделее над защитата на личните данни: когато в наказателния процес участва човек, който заема висша публична длъжност по смисъла на закона за борба с корупцията, както и такъв, който, поради естеството на своята дейност, има влияние върху обществото.

Тук от КЗЛД са цитирали две решения на Конституционния съд – №7 от 4 юни 1996 г. и №4 от 26 март 2012 г., в които се казва, че „държавната власт като цяло, както и политическите фигури и държавните служители могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво, по-високо от това, на което са подложени частните лица. (. . .) Поначало защитата на личните данни на тези лица е много по-занижена е сравнение със защитата на останалите граждани“.

Не на последно място от комисията са коментирали и отношението между защитата на личните данни и прецумпцията за невиновност: „Съгласно чл. 16 от НПК, обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. От разпоредбата става ясно, че единствено съдът може да определи дадено лице за виновно или невиновно. Прокуратурата е страна в процеса, която повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер. В този смисъл КЗЛД счита, че публикуването на информация от прокуратурата, когато това е оправдано от обществения интерес, не нарушава презумпцията за невиновност, а само дава информация за предприетите от прокуратурата действия по разкриване и разследване на престъпни деяния“, са посочили от комисията и са дали следната препоръка – ако даден човек бъде оправдан или делото срещу него прекратено, тогава да се помисли дали информацията за повдигнатото обвинение не трябва да бъде „свалена“ от сайта на прокуратурата.

От КЗЛД са посочили още, че по отношение на свидетели, вещи лица и др. не е налице надделяващ обществен интерес и техните данни не би следвало да се съобщават.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам