Тази година с регламент на Европейския съюз квотата за калкан за България и Румъния е увеличена с 32 %. От бранша се зарадваха на новината, защото подобна промяна не беше правена от десет години насам. По този начин досегашната квота от 43 тона риба се увеличи на 57 тона. Калканът е една от най-скъпите риби на пазара като цената й варира от 20 лв до 33 лв. за килограм. Уловът на калкан е примамлив, защото най-често рибата се изнася за чужбина.
Към момента квотата се разпределя на база историческите и икономическите данни на корабите, както и техният екологичен подход. Точно 80 % от нея е за двете национално признати рибарски сдружения – „БГ Фиш“ и „Черноморски изгрев”. Останалите 20 % Агенцията разпределя на други риболовни кораби. Така калканът се превърна в ябълката на раздора за рибарите сдруженията и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.
От Асоциацията „БГ Фиш“ публкуваха възражения. Оказва се, че техните предложения за пореден път не са взети под внимание, въпреки че са направени в регламентирания срок от ИАРА. Според тях критериите трябва да задоволяват
интересите на всички групи рибари,
които се занимават с улова на тази риба. Директорът на Асоциацията Йордан Господинов обясни, че предложението към ИАРА е да се раздели квотата на три равни части.
Според Асоциация е справедливо 33,3 % от цялата квота да се даде по равно на корабите кандидатстващи и отговарящи на критериите за допустимост; 33,3% да се разпредели на база бруто тонажа на корабите; останалите 33,3 % да са на база историческите данни на корабите през последните пет години.
„Зная колко са корабите, които се занимават с улов на калкан, тъй като те са одобрени от Брюксел, каза Йордан Господинов. Относно второто предложение той обясни, че една малка лодка няма риболовните възможности на един голям кораб. „Впоследствие излезе проект на заповед. От ИАРА обясниха, че няма време да се преработва заповедта и сега я пускат. Според българското законодателство има един месец, докато проектът на заповедта е на страницата на ИАРА, всички да дадат своите
предложения за промени и възражения”,
поясни директорът на „БГ Фиш“. Той уточни, че в този едномесечен период Асоциацията отново е внесла предложенията си за промени и възраженията си по публикувания текст.
Директорът на ИАРА Галин Николов обясни, че са направени срещи с бранша. „Имахме много дебати относно предложението на „БГ Фиш“. Аз съм си казал моите доводи, като си мисля, че сме постигнали консенсус. Тяхното предложение беше да раздаваме квотата на база бруто тонаж. Само по себе си се разбира, че ние няма как да защитим това пред Европейската комисия”, поясни Николов. Той допълни, че тази година квотата на „БГ Фиш“ е увеличена с около 8 %, но не посочи с колко е завишена тази на другото сдружение.
Йордан Господинов посочи, че предложенията на „БГ Фиш“ са базирани на неща, които през годините създават напрежение сред рибарите. Става дума за
преимуществено присъждане на по-голяма квота
за калкан на едни и същи кораби. „Посочихме кораби, на които по една или друга причина им е отнета квотата като искахме да има диалог. Разбира се, такъв диалог не се случи. Искахме писмено обяснение за определени кораби, защото в годините им се губи квотата. Преминават от едно сдружение в друго. На корабите, които членуват в нашето сдружение средно се пада по 500 кг. на кораб. На другото сдружение им се пада по над 700 кг. средно, което означава, че всеки кораб при тях е по-добър. Как така се е получило, че при тях квотата се увеличава? Ние не искаме да взимаме тяхната квота”, обясни Господинов. Според него е нормално след като през тази година се увеличи квотата за България, да се присъди на „БГ Фиш“ по-голямо количество калкан, за да не се получава голяма разлика в количеството спрямо другото сдружение. „Ясно е, че целенасочено и тенденциозно
квотата се дава на едни и същи кораби”,
каза той.
Историческите данни на корабите е другият неясен елемент в разпределянето на квотата за калкан. Те показват информация за това какъв улов и колко килограма риба е имал определен кораб през годините. Галин Николов поясни, че смисълът на историческите данни е да покаже, че рибарите са зависими от този вид риболов. „Например ако аз съм нов риболовец, взел съм си кораб от вчера и искам да ловя калкан, трябва по някакъв начин на докажа, че този вид риболов ще е основополагащ за мен и аз ще съм зависим от него в по-голямата част от риболовната си дейност”, поясни той. Николов допълни, че чрез този критерий е защитен интересът на държавата, тъй като са платени и повече данъци. „На база исторически данни Асоциацията „Черноморски изгрев” има по-голям брой кораби, които получават квота и съответно по-голям брой килограми риба, която имат право да уловят. Няма никаква зависимост по отношение на това на кое сдружение даваме повече. Всичко е направено
напълно прозрачно.
Всички са присъствали на тези срещи, всички знаят кое сдружение колко ще получи”, обясни директорът на ИАРА.
Оказва се, че ако един кораб се премести от едно сдружение в друго, неговата квота не се запазва, въпреки че историческите данни на самият кораб не са се променили. Галин Николов уточни, че причината е, че самите сдруженията сами разпределят общата им квотата на отделните кораби, които членуват в тях.
„БГ Фиш“ отправиха и няколко въпроса към ИАРА. Те питат защо не са присъдени историческите данни на 5 кораба, които са сменили сдружението си, както и защо за 3 кораба липсват тези данни.
Вчера ИАРА публикува на страницата си съобщение относно изготвянето на дългосрочни и прозрачни правила за разпределението на квотата за улов на калкан, които да се прилагат от 2019 г. „ИАРА ще започне процес по обсъждане на критерии за допустимост и за оценка на подадените заявления за участие в усвояването на ресурса, както и условията за разпределение на квотата за калкан”, пише в съобщението. Работните срещи с хората от бранша ще се проведат през април.
