На извънредна сесия, свикана от кмета на Стара Загора Живко Тодоров, общинските съветници не подкрепиха предложението на администрацията за изпълнението на проект за реконструкция на „Паметник на загиналите антифашисти – Братска могила“ в парк „Пети октомври“ в града. Вчера, потърсен от „За истината“ той изрази съмнение, че предложението му ще събере мнозинство. Оказа се, че това по-скоро прилича на предварително уговорен мач, за да могат кметът и управляващото мнозинство около ГЕРБ в Общинския съвет да се измъкнаха от скандала, който би предизвикало решението за промяна на облика на паметника. Този извод се налага, защото винаги, когато едно решение е важно за Тодоров, той намира мнозинство сред съветниците, за да го прокара. Сега това не се случи, защото Живко Тодоров не обича шум в системата и иска да бъде харесван от всички, а не да изправи срещу себе си част от гражданите на Стара Загора, които иискат паметника да запази сегашния си вид и биха го бранили от събаряне дори физически.
Идейният проект за реконструкция на монумента е на скулптора-реставратор Никола Стоянов и на неговия екип.
Той предвижда премахването на монолитната гранитна стена с петолъчката, сърпа и чука – комунистически символи, забранени да бъдат поставяни на обществени места от Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен.
Само че в предложението на кмета до общинските съветници липсва подобна аргументация.
Като мотиви за промяната на визията на монумента е посочено, че мястото около него може да се превърне в обществено средище, което да обединява гражданите чрез култура, образование и памет, а обновяването на мемориала би допринесъл за подобряване на естетиката на градската среда!?
Тази аргументация обаче е чиста проба бягане по тъча, защото въпросът да остане или да бъде премахнат този паметник е чисто идеологически, а не естетически. А когато хората на власт се правят „на умрели лисици“, гражданите престават да им имат доверие.
Идейният проект за нова визия на паметника е на скулптора-реставратор Никола Стоянов и неговия екип.
Той е внесен от община Стара Загора за съгласуване в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН с всичките му части и с виза за проектиране. Това се налага от факта, че веднага след падането на тоталитарния режим през 1989 г. монументът получава статут на недвижима културна ценност от местно значение.
По този начин тогавашната все още комунистическа власт в града поставя бариера пред евентуалното му премахване или промяна.
Като минава през всички процедури в НИНКН и Министерството на културата, преписката е върната през май на администрацията с препоръки към нея да бъдат приложени Решение на Общински съвет-Стара Загора за поставяне/преместване/премахване на монументална скулптура, схема по ЗУТ, издадена от Главния архитект и заявление за представяне и защита на проекта пред Министерство на културата, заедно с визуализация и изработен макет. Но отникъде не става ясно защо тази преписка е бавена половин година.
От НИНКН отказаха да предоставят проекта на „За истината“ с мотив, че не е посочена целта, с която го искаме от Института.
А след отговора ни се оказа, че това право има само община Стара Загора.
Заседанието на Общинския съвет – зле режисирана постановка
Свикано набързо, на извънредното заседание на Общинския съвет присъстваха едва 38 от всичките 51 общински съветници.
В него не участваха председателката Ивета Лазарова, кметът Живко Тодоров и зам. кметицата по културата Милена Желева, в чийто ресор беше разглеждания въпрос – единственият в дневния ред на сесията.
Още този факт показва всъщност колко важно за кмета и неговия екип е това предложение. Освен зам. кметът арх. Мартин Паскалев, който трябваше да отговаря по компетентност на въпросите на съветниците, до каквито изобщо не се стигна, неясно защо в заседанието участваха зам. кметът по бюджет и финанси Светослав Колев и зам. кметицата по здравеопазването и социалните дейност Павлина Делчева,
които стояха в залата по-скоро като декор.
Дискусия по същество така и не се състоя. И това беше очаквано. Общински съветници, главно от групата на „Възраждане“, повториха и потретиха позициите си срещу посегателството върху паметника от предишни заседания, на които този въпрос беше обсъждан без резултат. При гласуването предложението на кмета беше отхвърлено. От присъстващите 38 общински съветници, гласуваха 34. Едва десет души подкрепиха предложението на кмета, трима от групата на ПП-ДБ – вносители на първоначалното предложение за премахване или преобразуване на паметника. 17 съветници гласуваха „против“ и 8 „въздържал се“.
Сред въздържалите се са Емил Христов, Антон Тонев, Боян Бабанов и Мария Жекова от групата на ГЕРБ, които с гласовете си бламираха своя кмет.
Преди да внесе проект за промяна на паметника в Министерството на културата, кметът Живко Тодоров трябваше да го предложи за широко обществено обсъждане, а след това да го подложи и на гласуване в Общинския съвет. Само че той започна отзад напред. Защото паметникът изобщо не му влизаше в сметките, когато стартира началото на ремонта на Парк „Пети октомври“, където се издига мемориалът на антифашистите. Това стана ясно от начина, по който отговори на въпрос на „За истината“
ще остане ли този паметник в центъра на Стара Загора, която още през 2023 г. заяви намерението си да кандидатства за европейска столица на културата?
Тогава Живко Тодоров заяви, че това не е работа на администрацията, а на общинския съвет. Но очевидно не очакваше тази тема да бъде поставена публично от „За истината“ и от ПП-ДБ в Общинския съвет. И вместо да действа както изисква законът, той представи проектът на администрацията си като предхождащо предложението на опозицията.
За да се стигне до…задънена улица с днешното му отхвърляне в зала.
Очевидно е, че тази тема няма как да бъде погребана и забравена. Тя ще продължи да разделя обществото в Стара Загора и тепърва ще нажежава страстите. Затова грешките – волни и неволни трябва да бъдат поправени.
На първо място трябва да се намерят документи или други свидетелства, че под комунистическия мемориал има костница. В своето разследване „За истината“ не откри такива доказателства в архивите, оказа се, че и в Регионалния исторически музей няма такива документи или сведения. По-логичната версия е, че там няма препогребани кости на убити антифашисти.
Защото тези, които са станали жертва по време на т.нар. „бял терор“ са погребани в общи гробове. И второ, защото убитите между 1941 и 1944 г. не са могли да бъдат препогребани без заповед за ексхумация от властите, подари простата причина, че процесът на окончателно разложение на тленните останки едва ли е бил завършен.
На второ място трябва да се поиска преразглеждане на статута на паметника като недвижима културна ценност от местно значение и да се прецени има ли основания той да остане такъв.
На трето място трябва да се организира тази широка обществена дискусия с участието на всички заинтересовани институции, историци, документалисти, урбанисти, архитекти, журналисти, неправителствени организации и граждани.
И едва тогава да се вземе окончателното решение, което няма да разделя обществото и да търси реванш на територията на историята, а ще хвърли мост между хората с различен произход, убеждения, минало и морални ценности.
