„За истината“ препубликува анализ на Веселин Стойнев от „Дойче Веле“.
Безпардонно глупавите действия на Би Ти Ви и последвалите ги не по-малко глупави оправдания на ръководството за отстраняването на Цънцарова повдигат тежки съмнения за целите, които медията преследва. Какви може да са те?
Отстраняването на Мария Цънцарова от сутрешния блок на Би Ти Ви и напускането на водещи журналисти в медията, загубили свободата си, уви, не е прецедент. През годините неведнъж се случваше същото – при други собственици и други началници. Новото е праволинейната безпардонност, на която дори вече не ѝ пука, че е твърде глупава.
Намерението за отстраняването на Цънцарова е от отдавна, знаят го всички в телевизията и в гилдията. Но при новата обществено-политическа ситуация в страната след протестите и оставката на правителството, свалянето ѝ от ефир, ако не отменено, можеше поне да бъде отложено. Всеки разумен управленец в частна медия, дори да е много зависим, би убедил онези, от които много зависи, в нуждата от тихо и поне временно отстъпление. Защото иначе ще се случи това, което се и случи – протести срещу телевизията и уронване на нейния престиж, което вероятно ще доведе и до смаляване на аудиторията. А това значи и загуба на пазарен дял и рекламни приходи.
Глупаво решение, глупаво оправдание
Решението на Би Ти Ви беше толкова глупаво, че чуждестранните ѝ мениджъри дори си позволиха да изпаднат в елементарно противоречие в публичното си обяснение по случая. Мария Цънцарова многократно била нарушавала стандартите за безпристрастност на медията, но въпреки това искали да ѝ предложат да води друго предаване в праймтайма. От което следва, че или тези стандарти ги нарушава и ръководството, щом може да предложи на „рецидивист“ да продължи да води предаване в най-гледаното време. От което веднага се появява съмнението, че изобщо не става дума за нарушаване на журналистически стандарти, а за нещо съвсем друго. И това „друго“ остава единствено да е максимата „нищо лично, просто бизнес, мадам“, който бизнес обаче явно няма нищо общо с журналистиката.
Защото и бизнесът си има стандарти. Нормалният бизнес работи по законови правила и мерила за професионализъм, а медийният разчита и на обществено доверие. Доверието на публиката е капитал, надхвърлящ дори огромните бизнес инвестиции в медията. Ако една национална телевизия освен развлечение има национален лиценз да предлага и информация и публицистика, стандартите за качество на първо място предпоставят журналистическата свобода, включваща независимост дори от комерсиалния интерес на медията.
Причините вероятно са отвъд обичайните бизнес интереси
Но с реакцията на ръководството на компанията се хвърля тежка сянка на съмнение и върху легитимността на комерсиалния ѝ интерес. Защото той не би си позволил да застраши капитала на доверието, което има пряко отношение към гледаемостта и продажбата на реклами. И никога не би допуснал публични скандали с уволнения, солидарни напускания, протести на гилдията пред сградата на телевизията и остри критики към нея в останалите медии и в социалните мрежи. Следователно е твърде възможно да става дума за по-голям бизнес интерес, който далеч надхвърля интереса с продажбата на реклами.
Дали той е свързан с други икономически дейности на собственика или дори с условия изобщо да придобие медията – това е тежко съмнение, обосновано по антилогиката на гореспоменатия нормален бизнес интерес. И неговата валидност дори е независима от свидетелства на журналисти отвътре, работили преди и сега в медията, от изказвания на политици от парламентарната трибуна или от журналистически изследвания и разследвания в други медии.
И Би Ти Ви като Пеевски
Когато този друг интерес, надскачащ чисто комерсиалния медиен интерес, прескача нормалните бизнес стандарти и бизнес логика, е логично да се допусне, че той разчита на политическа протекция или политическа зависимост за постигане на своите други цели. Безпардонно глупавите сами по себе си действия и последвалите ги не по-малко глупави оправдания на ръководството на медията навеждат разсъдъка тъкмо в тази посока.
Поведението на валяк в тази голяма частна медия е същото като на лидера на „ДПС-Ново начало“ Делян Пеевски. С безпардонна наглост той започна открито да манифестира нелегитимната си власт и така запали фитила на протестите, довели до падането на правителството. Властта на задкулисието по принцип е най-защитена на тъмно, а когато демонстративно излезе да се налага и на светло, вече започва да претендира за тоталност, рискувайки обаче челен сблъсък с гнева на онези, които досега само са скърцали със зъби от безсилие срещу нея.
Безпардонното поведение на ръководството на Би Ти Ви по случая „Цънцарова“ не е изолирано явление, а черешката на низ от предхождащи събития и развития, изоморфни на същата тотална претенция за нелегитимно налагане на интерес. Пред нея отново няма спирачки, дори от елементарно приличие.
Но както и в случая с фитила на Пеевски, изпратил ни на предсрочни избори, Би Ти Ви вместо да изгори Мария Цънцарова, запали фитил, след който ще свети. Последствията за медията е твърде възможно да са аналогични на тези за държавата след пълните площади от началото на месеца. И на медийния терен може да се открие хоризонт за освобождение.
Защото безпардонният задкулисен апетит в крайна сметка е самоунищожителен като всяка булимия. И мнозина вече могат ведро да кажат: Нищо лично, но все пак – благодарим ти, Пеевски, благодарим ти, Би Ти Ви!
