Снимка: „За истината“
Село Янтра е първото, през което се минава пътя от Севлиево към Дряново. Отдалеч впечатлява с наскоро ремонтираната си църква, която трудно съжителства със сградите наоколо.
Многонационално е село Янтра. „Имаме англичани, германци, поляци, една украинка, една арабка от Сирия, една израелка и една филипинка“, разказва Марияна Стойчева.
Срещам я в селския магазин, който е едновременно местната кръчма и местното кафене. Тук е мястото, където идва всеки от селото, когато иска да се разприказва с някого. И собственичката му е сладкодумна.
В село Янтра е бащината й стогодишна къща, която преди двайсет години стегнали с мъжа й. Принудила се да дойде, след като я съкратили от работата в Габрово, а нова не могла да намери. Прибрала се в село и така до днес.
„Къщата направихме с всички удобства, нищо не ми липсва“, споделя жената, която все по-рядко отива до Дряново или Габрово, защото „не ми се ходи вече в града“.
Купили с мъжа й помещение в центъра на селото, направили магазин и заведение, в които Марияна продължава да работи, въпреки, че е пенсионерка.
Селото изглежда пусто. Единственото живо същество по площада е куче, което мързеливо се е изтегнало на есенното слънце. Когато вижда външни хора приближава махайки с опашка, сякаш провери дали всичко е наред.
Снимка: „За истината“
Не толкова дружелюбни са сградите край селския площад. До една са стари, фасадите олющени, вратите „облечени“ в паяжини, а ключалките им ръждясали.
„Невинаги е така. Днес просто е бавен ден“, казва Марияна. Вижда, че това определение ме изненадва и уточнява – пуст един, без хора, празен. Но ако дойдете в петък, ще видите колко хора излизат. Идват, сядат, пият кафе, говорят.
Снимка: „За истината“
Подемаме разговор за живота в селото. Споделя, че безводието най-силно мъчи хората. Вода в с. Янтра получават от севлиевския довеждащ водопровод. Това е т.нар. източен водопровод, по който идва вода и в най-безводните села в севлиевска община. Загубите по този водопровод преди да започнат ремонтите по него, достигат 80%. Все още не са подменени тръбите по цялата му дължина, но дори и това да стане, всички данни сочат, че засушаванията ще стават все по-сериозни и няма да има какво да потече по ремонтирания водопровод.
Снимка: „За истината“
Затова в Севлиево поискаха държавата да направи стъпки за възстановяване на хидровъзел „Бяла“, но за целта най-напред проектът за язовира трябва да претърпи промени. Препроектирането се налага заради необходимостта водоемът да се направи за по-малкото хора ,които ще ползват водата му. Първоначално е бил проектиран за две области – великотърновска и габровска, но във Велико Търново си имат язовир и хората, които ще ползват вода от евентуален язовир „Бяла“ ще са много по-малко.
Ние сме си решили проблема с водата. Имаме сонда, извадили сме подземна вода и сме едни от първите в с. Янтра, разказва Марияна. В момента в селото по нейни думи има около 40 сонди и успели да извадят вода, нямат проблеми. Но не всички са имали късмет и търпят всяко лято неудобствата на водните режими.
Казва, че на 5 километра от селото има друго, Скалско, което ползва вода от язовир „Йовковци“, но защо в Янтра са „вързани“ към севлиевския водопровод, не знае.
Когато питам за гордостта на селото, завърта глава към селската църква. Тя е на метри от магазина на Марияна и отдалеч се вижда, че е наскоро ремонтирана.
Храмът носи името на Свети Николай, наскоро е възстановен и реставриран. „Попът ни е млад и много добър, идва от Габрово, но само ако го повикаме за помен или опело или на голям празник“. Иначе има жена, която отваря църквата за празник, но без служба. Който иска запалва си свещичка.
Това лято в църквата на с. Янтра имало четири венчавки. Не са на местни хора, двойки от Габрово и една от София просто харесали църквата и избрали да се венчаят в нея, без да имат нищо общо със селото. И кръщене имало през лятото. Тези събития наляли свежи емоции и местните продължават да говорят за тях.
Снимка: „за истината“
Кметът грижи ли се за селото, питам домакинята. „Нямаме кмет. Кметски наместник е, но не стои в село постоянно. Идва в понеделник, сряда и петък, през другите дни е в с. Скалско, където също е кметски наместник“.
Ще гласувате ли?, подпитвам. Така разбирам, че секцията в с. Янтра е закрита преди предишните парламентарни избори през юни т.г. Избирателите били малко, затова вече трябвало да ходят до най-близкото село Скалско. То е на 5 километра и в него гласуват избирателите от още шест дряновски села.
Не че няма хора за една секция, но адресните им регистрации не са тук. Сега ако тръгнете, няма да намерите празна къща. Само че онези, които имат настоящ адрес в селото, са много малко. И тези, които имат, ако не подадат заявление за гласуване по настоящ адрес, трябва да гласуват там, където им е постоянния. Така ни закриха секцията и сега идва бусче от Общината в Дряново, което вози хората до Скалско.
А хората искат ли да гласуват?
Преди да закрият секцията имало 40 избиратели, от тях 35 гласували. Като закрили секцията обаче, интересът намалял. Не знае колко от съселяните й ще отидат до Скалско за да гласуват този път. Тя лично ще гласува в Габрово, където е постоянният й адрес.
Снимка: „За истината“
„Не им се гласува много на хората. Някак им изстинаха партиите. И тук като дойдат, все по-малко говорят за политика. По-рано се караха, спореха, защитаваха си партиите и политиците. Това отмина. Обезвериха се хората. Тук политик не е стъпвал не знам откога. Кандидатите ги гледаме на плакатите, а те нас дали знаят, че ни има“, пита жената.
На тръгване искам да я снимам. Отказва. Не се съгласява дори, когато я моля. Скромна жена е Марияна, сладкодумна и мъдра. Избрала е спокойствието на бавния ден в село Янтра пред бързането на делниците в Габрово и не съжалява за избора си.
А в село Янтра изобщо не е скучно, ако се съди по многонационалните му жители. Нищо, че „За истината“ не успя да срещне нито един. Два дни преди поредните парламентарни избори нищо в селото не подсказва за тях, освен плакатите на кандидатите за депутати, които ако реши човек да брои, ще са повече от жителите на селото.
Тази статия е създадена с финансовата подкрепа на Националната фондация за демокрация (NED), посветена на развитието и укрепването на демократичните институции по света.
