Как TripAdvisor откри Деветашкото плато

Благодарение на работата, свършена от Ива Таралежкова, Деветашкото плато има активни предприемачи, нови жители и интересни събития

Ива Таралежкова
Снимка: Личен профил във Фейсбук

В Испания туристически обекти са не само чудесата на природата и на човешкия гений, но и местата, които дават на посетителя най-добър изглед към тях – т.нар. „мирадори“ (от испански, „наблюдателници“). Да посетите крепостта Алхамбра в Гранада не е достатъчно, трябва да отидете до иначе невзрачния площад „Сан Николас“ – El Mirador de San Nicolas, за най-удивителната гледка към мавърския шедьовър. Като бонус ще видите крепостта на фона на перманентно заснежените хребети на Сиера Невада. В туристическите гидове

„мирадорите“

често са също толкова популярни, колкото и гледките, които разкриват. 

Именно такъв „мирадор“ оформят Ива Таралежкова и сдружение „Деветашко плато“ на пътя между селата Крушуна и Кърпачево. Мястото е познато на местните като „Завоя“ или „Каньона“ и допреди няколко години е било сметище, но въпреки безславното си минало и неотличителните си названия, отваря запомняща се гледка в три посоки – от панорамата към скалистия каньон на югоизток (вижте горе) ще ви секне дъхът, а ако пресечете пътя, на север, при ясно време, погледът ви ще обгърне немалка част от Дунавската равнина. Късметлиите, които погледнат нагоре в правилния момент, могат да зърнат единствената двойка черни щъркели на Деветашкото плато (и една от малкото в България), както и съседите им – двойка скални орли, които обитават мястото от години.

Обособяването на този естествен мирадор – на туристическите карти е обозначен като

погледно място „Каньона“,

а на място е указан с беседка и чакълени пътеки, е една от многото промени, за които сдружение „Деветашко плато“ допринася. Самото Деветашко плато – което допреди 2006 г. съществува само като понятие в учебниците по география, е разпознаваема дестинация почти изцяло благодарение на дейността на едноименната организация. 

Всичко започва, когато през 2006 г. Ива и колежката ѝ Велислава Чилингирова започват да обикалят деветте села на платото, за да изготвят план за неговото развитие. С изненада установяват, че хора от съседни села и със сходни интереси не се познават. „Наложи се ние да запознаваме ловните дружини“, смее се Ива. Тъй като селата са в три различни общини – Ловеч, Севлиево и Летница, стратегия за съвместното им развитие не съществува. През 2006 г. в цялата местност няма нито една къща за гости, има само една хижа с 12 легла, а трите забележителности – Къкринското ханче, Крушунските водопади и Деветашката пещера, не са особено добре стопанисвани. Ако се съди по броя на продадените билети за водопадите, посетителите на платото дотогава са средно по 15 хил. на година.   

Деветашката пещера
Снимка: Сдружение „Деветашко плато“

Днес над

четвърт милион туристи

След успеха на сдружение „Деветашко плато“, посещават Крушунските водопади и Деветашката пещера (на снимките) годишно. На разположение на решилите да прекарат повече от един ден на Деветашкото плато са 50 къщи за гости и множество традиционни гостилници. През остатъка от престоя им за вниманието им ще си съперничат останките от болярския замък край Крамолин, най-малкото село на платото – Тепава, за чийто кристално чист въздух се говори, че е лечебен, както и връх „Чуката“ край село Брестово – най-високата точка на платото и друг великолепен „мирадор“.

Пещерите, които вече могат да бъдат посетени, са поне една дузина. Сред тях е най-дългата плавателна пещера в България (Бонинската), пещерата с най-незабележимия вход, за която се казва, че крие съкровище (Футьовата), и пещерата с най-причудливата форма (Стълбицата). До пещерата Гарваница пък се провежда ежегодният за платото джаз фестивал през юни. За карта на района и повече информация, посетете сайта на сдружение „Деветашко плато“.

На какво се дължат

осезаемите промени

на Деветашкото плато през последното десетилетие?

Ива е родом от Габрово, но посещава платото за първи път едва през 2000 г. – години, след като е напуснала региона, за да се засели в столицата. Веднъж открила го обаче, тя никога не си тръгва напълно. Велислава живее в Троян. От сътрудничеството им се ражда визията за развитието на региона – обединението на деветте села от платото като туристическа дестинация, но още от самото начало ключово за успеха на начинанието им е активното участие на местната общност. След първоначалните срещи с местни хора, през 2007 г. Ива и Велислава организират „Конференция за бъдещето на Деветашкото плато“, която събира представители на всяко от селата. Предизвикателството, което двете отправят към присъстващите – „Дайте да видим какво може да направим заедно“, е посрещнато с повсеместно въодушевление.

Крушунските водопади
Снимка: Сдружение „Деветашко плато“

Същинската работа идва след това, но основите на сдружение „Деветашко плато“ са поставени. От

местни легенди

Крушунските водопади и спомените на живущите в района се набелязват най-интересните обекти, а техните истории се описват в туристически гидове. Сформират се екипи, които да почистят и облагородят местата – повечето, от които се рушат или служат за бунища. Поставят се указателни табели, обособяват се еко пътеки, автобусни спирки и места за паркиране. Създават се единна туристическа карта, общ културен календар и уеб страница на платото. Проектите се осъществяват с финансиране от европейски и американски фондации, ЕС и трите общини в района. Но както казва Ива, „идеите и познанието идват от хората. Стига да можеш да ги накараш да мечтаят“. Чувства се горда именно защото успяват да отключат мечтите на местните.  

Много от целите, набелязани през 2007 г., вече са постигнати. Факт са

ежегодният джаз фестивал до Горско Сливово,

лятното кино в Къкрина и фолклорният събор в Тепава през септември. Някои от постиженията далеч надхвърлят плановете – къщите за гости са не първоначално предвидените три, а цели 50, а посетителите могат да избират между десетки възможности за културен и кулинарен туризъм, отдих на открито и екстремни спортове. Днес членовете на сдружение „Деветашко плато“ са 140 ­– което го прави едно от най-големите в страната. 

С подкрепата на Фондация „Америка за България“ между 2012 и 2014 се сформират и обучават девет местни екипа за развитие и се финансират проекти във всяко от селата. Пътуваща изложба с фотографии на известни фотографи представят красотата на Деветашкото плато пред света, а от 2014 г. започва провеждането на национално състезание по спортно ориентиране за купата „Деветашко плато“.

Чудесата

и „мирадорите“ на Деветашкото плато привличат все повече чуждестранни туристи. Както споделя туристка в испаноезичния Tripadvisor, „Струва си да се отиде до Ловеч, за да се посети Деветашката пещера. А там те очакват още много открития. Какво преживяване!“ И тя не е единствената, която оценява преживяването с пет звезди.  

След успеха на сдружение „Деветашко плато“,

Ива успешно адаптира и прилага модела в Благоевград, Кърджали и Велики Преслав, където също се създават местни екипи за развитие. През 2018 г. Ива се присъедини към усилията на Фондация „Америка за България“ да насърчи активизирането на местните общности във Враца, Габрово и Разград. Фондацията подкрепи трите града с дарения за развитие на местни проекти за периода 2019 – 2022 на стойност от половин милион лева.

Текстът е част от редакционното съдържание на бюлетина на Фондация „Америка за България“ за месец май 2019 г.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам