Как схемата „аз на тебе, ти на мене“ в академичните среди подкопава авторитета на преподавателите в България

Снимка: Marcela_net / 2 images

Този разказ вероятно би бил по-подходящ за дните около 24 май – деня на българската просвета и наука, но точно заради дълбокото разминаване с науката и просветата, ще ви го представим през февруари. Става дума за личност, която някои журналисти описват не без ирония като „чудо“, а други като „Остап Бендер на българската наука“. Второто определение е на Велиана Христова от вестник „Дума“, която посвещава на героя  няколко сериозни материала в различен период, но от тях не следва нищо. Всъщност идеята на този текст е да покаже слабостите в законите ни, как схемите „аз на тебе, ти на мене“ в академичните среди са една от причините децата ни да търсят истински знания на запад и как има реална опасност титлата „професор“ да не означава нищо. 

Всичко това има събирателен образ и той е на Венелин Терзиев. Господинът е роден през 1970 г в Севлиево, завършил е химия в Бургас и любовта го отвежда в русенското градче Ветово, където си намира работа в Бюрото по труда. Там Терзиев се качва на елеватора в кариерата и стига до поста зам.-изпълнителен директор на Националната служба по заетостта. Вярно, за кратко, защото министър Христина Христова го освобождава със сериозни мотиви за нарушения, но това време от година и нещо е достатъчно, за да създаде необходимите контакти – лични и политически и да започне стремглавото си развитие. Опитва да стане кмет на Русе през 2003 г, но получава едва 800 гласа и няма никакъв шанс пред Елеонора Николова. 

И като не става с политиката, пред химика Венелин Терзиев се откриват хоризонтите на науката. Те доказано са безгранични. Стартът е даден през юли 2014 г от Варненския свободен университет. Тогава Терзиев прави първата си доктурантура. Пет месеца по-късно защитава първата си голяма докторска дисертация и става „доктор на науките“ в Националния военен университет във Велико Търново. След още 11 месеца ректорът на Стопанската академия в Свищов му връчва дипломата за доктор на науките по финанси. За трети път „доктор на науките“ Венелин Терзиев става през януари 2018 г, в Бургаския свободен университет. До тук с докторатите – един малък и три големи в рекордни за света срокове. 

Венелин Терзиев Снимка: Фейсбук

Сега за професорските титли. Докато ръководи предприятието „Скални материали“ в Русе, Терзиев се насочва към преподавателската работа в Русенския университет и през 2015 г е избран за професор в направление „Архитектура, строителство и геодезия“. На следващата година е назначен за професор във Висшето училище по телекомуникации и пощи в направление „Администрация и управление“, а след това във Военния университет в Търново по направление „Национална сигурност“. Няма начин да не прави впечатление това стремглаво усвояване на науката в три различни области, макар основните му знания да са по химия.

Автономията на висшите училища им дава възможност да си назначават когото си искат да преподава каквото преценят и тук идват пропуските в закона.

„Освен към нашия университет той тръгна към други университети, започна да развива други докторски големи дисертации“, спомня си проф. Велизара Пенчева от Русенския университет.

„Проф. Терзиев е един от неособено добрите примери за академично развитие“, отбелязва проф. Миглена Темелкова, ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи. Академичното развитие трябва да бъде планирано във времето, а не стихийно, изтъква тя и допълва, че във всяка една област, не само в науката, „компетентност от Бах до Офенбах не е за предпочитане, не е за уважение“.

Естествено, че тези нечовешки постижения са направили впечатление на Министерството на образованието. През 2019 г комисията, назначена със заповед на самия министър, не си е затворила очите и е констатирала, че „във всеки следващ дисертационен труд на Терзиев процентът автоплагиатство се увеличава“. На това основание е сезирана Комисията по академична етика за проверка относно висока степен на плагиатство и автоплагиатство. Тази комисия обаче явно си е затворила очите. Междувременно Терзиев е освободен от заеманите длъжности на професор както в Националния военен университет в Търново, така и от столичното Висше училище по телекомуникации и пощи. Това не означава, че научните му завоевания секват. Частното псевдонаучно формирование, наречено претенциозно Руска академия по естествознание, го прави член-кореспондент и академик, а последното му отличие е наградата Учен на годината на International Achievements Research Center, Chicago, USA. Човек да си помисли, че е нещо страхотно, но, повярвайте, няма по-лесна регистрация срещу 345 долара. Тоест – срещу някой долар вземаш награда и международно признание. В този чикагски център няма нито един признат учен от Оксфорд, Кембридж, Харвард или Хайделберг – много ясно защо – на тях не им се налага да плащат, за да ги ценят.

Къде работи Терзиев сега? 

Първо е изпълнителен директор на „Реставрации“ ЕАД, което е предприятие на Министерството на културата. Неслучайно явно министър Боил Банов го награди с почетен знак „Златен век“ току през ноември.

Терзиев продължава да преподава във Военната академия в София и в Русенския университет – разстоянието не му е проблем, както и да е главен научен секретар на … Университетската болница „Канев“. Как съчетава позициите, не е ясно, но е интересно, че докато се води в болнични в Русенския университет и отсъства от лекции, се явява на пресконференция на болницата жив, здрав и с добро самочувствие. На тази среща с медиите Терзиев обяви, че лечебницата е сключила договори за сътрудничество с – внимание! Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Къде е връзката? Лесно е. Като шеф на „Реставрация“ в Министерството на културата, явно Терзиев е обещал помощ на пловдивските творци, които имат нужда от ремонт на техни имоти в Стария град, но нямат достатъчно средства и търсят подкрепата на държавата. На принципа „ти на мене, аз на тебе“ лесно се стига до схемата шефът става наш като го включваме в Съвета на настоятелите, пък от там – каквото стане, няма да навреди, само ползи чакаме. И те не закъсняват. Пак през Министерството на културата се финансира научен форум в Русе в средата на септември, в който основните участници са пловдивчани и други приятели на Терзиев от споменатите вече висши училища. Така русенската болница се оказва със скрепена връзка в договор с изкуството на Пловдив. Нямаше да е лошо, ако до румелийската столица имаше поне директен транспорт, но пък за науката и изкуството, знаем, граници няма.

Говори се, че същата схема „аз на тебе, ти на мене“ е била замислена и за бъдещата акредитация на Университетската болница „Канев“ в Русе, но при тези факти едва ли.

А самата русенска държавна болница, която се радва на всяко дарение на материали и техника от спомоществуватели, плаща заплата на Венелин Терзиев. Нещо повече – когато стана дума за назначението му в лечебното заведение, директорът Иванов първо се съгласи и насрочи среща, а малко по-късно пиарката му я отмени. Това е втората болница, с която Терзиев има отношения. Дейността му в първата, Търновската, влезе в разследване на прокуратурата, която също странно замълча за констатираните злоупотреби с обществените поръчки, част от тях с фирмата на Терзиев.

Покровителството над Венелин Терзиев е толкова необяснимо, колкото елементарен е отговорът на въпроса как девалвира висшето образование.

За ориентир в този лабиринт от псевдонаука, помпозност и притворени държавни очи потърсих коментара на доц.Марко Тодоров – министър на образованието в две правителства, ректор и истински учен, който вече не стъпва в български университет.

Като си залепиш 10 титли отпред, ти знаеш, че по дрехите посрещат, по ума изпращат, но докато разберат умът какъв ти е, много време минава. Като си сложиш титлите отпред – шапка долу, голям учен и т.н. Такива стремежи да придобиеш научни звания, степени, да ги сложиш на визитната си картичка – в целия свят ги има“, коментира доц. Тодоров.

Тук нещата опират до това колко е халтава държавата и какви са правилата за присъждане на тези неща“, допълва той. „И понеже у нас това е абсолютно халтаво, всеки, който иска да се изпъчи с две гърди напред пред другите, го прави и номерът минава.“

Това явление в науката е за мен Остап Бендер в науката. И не са единични случаи. Лошото е, че никакви спирачки няма. Само държавата може да ги спре“, категоричен е доц. Тодоров. По думите му има отрицателна обществена нагласа към тези неща, хората мърморят, но когато могат да се облагодетелстват от тези отрицателни процеси, го правят с най-голямо удоволствие.

Къде е самият Терзиев в този материал? В София, както той самият обясни, отговаряйки от стационарния си служебен телефон в Русе. Или не – по страниците на услужливи вестници.

Поканен за разговор, посветен на научната му кариера Терзиев отказа интервю и заяви, че няма да коментира.

В образованието ли да вярва човек, в културата ли, в здравеопазването ли, щом хора като Венелин Терзиев издигат творческия им и научен потенциал!

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам