
“За истината” публикува анализ на “Digital Forensic Research Lab” – глобална платформа за откриване и анализ на дезинформация.
Pogled.info като входна точка за прокремълски наративи. Въпреки действащите санкции на Европейския съюз срещу руски държавни и прокремълски медии, тяхното съдържание продължава да достига до българската аудитория. Един от основните канали за това е сайтът pogled.info – българска онлайн медия, която систематично препубликува материали от санкционирани руски източници, като едновременно с това ги монетизира чрез глобални дигитални платформи.
Разследване на база публични данни и анализ на съдържанието показва, че pogled.Info функционира като посредник, който „препакетира“ забранено съдържание и го легитимира в рамките на европейското информационно пространство.
Десетки хиляди материали от санкционирани източници
В архива на сайта се съдържат десетки хиляди статии, произхождащи от медии и организации, включени в санкционните списъци на ЕС. Сред тях са RT, Sputnik, RIA, Strategic Culture Foundation, Tsargrad, Eurasia Daily и други структури, свързвани с руската държавна пропагандна машина.
Съгласно Регламент на Съвета (ЕС) 2022/350, разпространението и препубликуването на съдържание от тези субекти е забранено на територията на ЕС. Въпреки това Pogled.Info продължава да го прави, без ясно обозначение на произхода или санкционния статус на първоизточниците.
Собственост и политически връзки
Сайтът се управлява от компанията „Еврокариери ЕООД“, регистрирана през 2008 г., а собственик и главен редактор е Румен Петков. Според данни на Центъра за изследване на демокрацията, Петков е бивш член на БСП и кандидат за народен представител от коалиция „Левицата!“ на последните парламентарни избори през 2023 и 2024 г.
Тези политически връзки поставят допълнителни въпроси за влиянието на подобни медии върху обществените и електоралните нагласи, особено в контекста на хибридни заплахи и информационни операции.
Монетизация чрез Google и YouTube
Въпреки спорния характер на съдържанието, pogled.info генерира приходи чрез:
- Google AdSense и Google Tag Manager на уебсайта;
- монетизиран YouTube канал (@pogledinfochannel) с 157 000 абонати и над 72 млн. гледания.
Сред редовните гости в YouTube съдържанието е Яков Кедми – известен прокремълски говорител, който е под санкции на ЕС от 2023 г.
Втори канал – @aktualenpogled използва AI-генерирани изображения и синтезиран глас, за да превръща текстове от санкционирани медии във видео съдържание – техника, която значително увеличава обхвата и заобикаля стандартните механизми за модерация.
Мащаб на влияние
По данни на Similarweb за декември 2025 г. сайтът отчита около 3,5 милиона месечни посещения, като до 500 000 от тях идват от органично търсене в Google. По този показател pogled.info изпреварва утвърдени международни медии с български редакции като Euronews Bulgaria и RFE/RL Bulgaria.
Присъствието в Facebook също е значително – страница с над 100 000 последователи и активна публична група, използвани за разпространение на съдържанието.
Антиевропейски и антиукраински наративи
Анализът на публикациите показва ясно засилване на антиукраински, антиевропейски и антинатовски опорни точки, особено около ключови политически и военни събития. Pogled.Info често представя тези позиции като „алтернативен анализ“, без да разкрива връзката им със санкционирани източници.
Особено тревожен е фактът, че академични кадри от факултети по национална сигурност и политически науки в България са сред редовните автори и споделят съдържание през платформата, което допринася за неговата легитимация.
Заобикаляне на санкциите чрез трети страни
Експертите определят този модел като класически пример за заобикаляне на санкции чрез посредници – съдържанието формално не се публикува от санкциониран субект, но фактически достига до европейската аудитория без съществени промени.
Какво следва
Докладът, на който стъпва това разследване, препоръчва:
- демонетизация на сайта и YouTube каналите;
- де-платформиране на pogled.info;
- активна проверка от страна на Google и Meta за съответствие с техните политики;
- ангажиране на националните регулатори и европейските институции.
Случаят повдига фундаментален въпрос: доколко ефективни са санкциите на ЕС, ако тяхното съдържание може да се върне в публичното пространство през „местни“ медийни канали – легално, доходоносно и с масов обхват.










