„За истината“ препубликува анализ на Емилия Милчева от „Дойче Веле“.
За България проблемът е огромен. Някой трябва да плаща за фалшивата заетост и заплатите на миньорите от Маришкия басейн и това пак ще са данъкоплатците. А популизмът на политиците може да породи взрив от недоволство.
Българските политици погребват живи миньорите и енергетиците от Маришкия басейн – оставят ги като затрупаните при земетресение, доколкото могат да дишат под отломките на срутващата се въглищна индустрия. А тя постепенно загива заради скъпия ток, който произвежда, при това без осигурена алтернатива за заетите в нея, които бяха лъгани от кресливи политици, че ще работят и получават високите си заплати чак до 2038 година.
Изстъпленията, с които ще бъде запомнен финалът на 50-ия парламент преди старта на предизборната кампания, потвърдиха онова, което тези хора бездруго знаят – четвърта година политиците не са в състояние да произведат ефективни решения, свързани със Зеления преход. Преди броени дни едни политически сили се опитаха да вкарат в последния работен ден решения, които не се осмелиха да приемат до момента – и го направиха страхливо и безшумно. Други тутакси се възползваха, за да вдигнат предизборно гюрултия – популистите не пропускат да се представят за спасители.
Фарсът приключи, проблемът остана
В крайна сметка се получи фарс, а проблемът как ще получават заплати миньорите до края на годината – а и след това, не беше разрешен. Това означава, че отново ще разчитат на публични средства – заеми от бюджета и от Българския енергиен холдинг (БЕХ). Близо 8000 души работят в държавните “Мини Марица Изток” (6000 души) и ТЕЦ “Марица Изток 2” (около 2300 души). Няма нотификация от Европейската комисия (EК) за гласуваните от парламента през април т.г. 250 милиона лева годишно от държавния бюджет за срок от 4 години за рекултивация на мините. Популисткият ход беше одобрен без държавните мини да са представили данни колко декара нарушени терени са рекултивирали до момента и дали са спазили задължението си да правят годишни вноски за тази цел, тъй като са концесионери на находища за въглища до 2040 година. А концесията е за територия от близо 474 хиляди декара и с опция за удължаване с 15 години.
Доклад на “Мини Марица Изток” ЕАД за плащания по концесията за 2022 г., рекордна за добива на въглища и ток, показва, че вноските са за близо 16 милиона лева. “За периода 01.01. – 31.12.2022 г. са платени концесионни вноски към Министерството на енергетиката в размер на 15 758 хил. лева”, пише в документа.
Ако в последния си работен депутатите бяха гласували графика в Пътната карта за климатична неутралност – за поетапно извеждане на въглищни мощности до 2038 г. и въвеждане на “зелени”, в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) щяха да бъдат заделени 500 милиона лева за рекултивация. Но тези пари нямаше да бъдат дадени на “Мини Марица Изток”, а на специално създадено за целта дружество, което ще финансира дейностите, извършвани от дружеството за възстановяване на терените и така ще оказва и контрол
Еврокомисията настоява за такъв график повече от година, а Пътната карта е сред ключовите реформи, за да получи България втория транш по ПВУ от 653 млн. евро. Този път графикът не стигна до пленарна зала, след като 5 месеца по-рано депутатите изобщо го отхвърлиха за разглеждане. Единствена в ЕС България има само едно плащане по ПВУ – от общо четири, и единствена не е представила глава REPower EU от Плана, по която са предвидени 480 млн. евро.
Заеми – за заплати и осигуровки
Но някой трябва да плаща за фалшивата заетост и заплати на миньорите и, разбира се, това са данъкоплатците. А големият страх на политиците от протести и социално напрежение ги притиска да отпускат милионите. “Мини Марица Изток” получават кредити, за да плащат възнаграждения и осигуровки.
През юни дружеството получи кредитна линия от 100 милиона лева и още 50 милиона заем от Банка ДСК, гарантиран от Българския енергиен холдинг (БЕХ). Сега държавните мини искат нови 100 милиона лева, за да платят заплати и задължения към бюджета – и е почти сигурно, че ще ги получат. Кабинетът на Димитър Главчев послушно ще ги осигури, в противен случай техническият фалит ще стане реален и освен с “честността на изборите”, ще му се наложи да се справя и с гнева на миньорите.
За България проблемът е огромен. Блокиран е Зеленият преход и възможността икономиката и енергетиката да се модернизират чрез нови зелени технологии и инвестиции във възобновяеми енергийни източници. Да се разчита на въглищната индустрия означава да се плащат и по-високи разходи за въглеродни емисии, тъй като цената на квотите за емисии в ЕС нараства. (Според Годишния доклад за дейността на ТЕЦ “Марица Изток 2” за 2023 г. разходите за емисии са 49,86% от оперативните разходи, които са близо 1,365 млрд. лева.) Резултатът е скъпа енергия и неконкурентоспособна индустрия. Забавянето спира и финансирането на проекти в трите въглищни региона – Стара Загора, Перник и Кюстендил, от Фонда за справедлив преход, на обща стойност 1,2 млрд. евро. За тази година бе предвидена една трета от тази сума.
Популизмът и дезинформацията, разпространявани от определени партии, освен че саботират ангажиментите на България за декарбонизация, могат да предизвикат взрив на гражданско недоволство. Това ще се случи, когато миньорите и енергетиците проумеят, че обещанията за работа до 2038 г. няма как да бъдат изпълнени. А липсата на подготовка за прехода само ще увеличи безработицата и ще задълбочи социалното неравенство.
Сривът е неизбежен
За 2024 г. загубата на “Мини Марица Изток” ще надхвърли 200 милиона лева, след като само за първите 5 месеца доближава сто милиона, добивът на въглища е спаднал с 60%, а задълженията на дружеството растат – по данни, огласени в парламента от служебния министър на енергетиката Владимир Малинов. За 2023 г. отчетената загуба е 137,4 милиона лева.
А ТЕЦ “Марица Изток 2” регистрира незначителна печалба от 64,2 милиона лева преди облагане с данъци. В годишния доклад за 2023 г. дружеството отчита спад на оперативните приходи с 64,29% спрямо 2022 г. До 1,431 млрд. лева. “От началото на 2023 г. започна да се наблюдава ясно изразена тенденция за намаление на борсовите цени на търгуваната електрическа енергия в страната и региона в съчетание с високи цени на квотите за емисии на парникови газове, което силно ограничава възможностите на „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД да реализира производството си на цени, които да покриват пълните разходи и да осигуряват нормална норма на възвръщаемост”, се посочва в документа.
Така че въпросът как ще се плащат заплатите на миньорите и енергетиците виси, при това доста заплашително. Заедно с въпросите докога ще се плащат, как ще бъдат компенсирани хората при напускане, откъде държавата ще вземе необходимите средства – и как да се извършат реформите, необходими за плащанията по ПВУ, а всъщност за климатичните цели и трансформация на икономиката. Парламентаристите способни ли да са намерят отговорите – или ще гледаме плоската комедия “Спасители на Мариците”.
