Как местната власт в Стара Загора подведе гражданите и наруши законите

Парк „Аязмото“ по време на реконструкцията му през 2018 г.
Снимка: Венелина Попова

Ако редови гражданин наруши закона и това бъде удостоверено от съответната отговорна институция, той понася санкцията, предвидена за това. Но когато държавата или институциите на централните и местни власти си позволят да престъпят или да заобикалят закона, това остава без последствия.

Това се случва по простата причина, че съответната злоупотребата трябва да бъде първо регистрирана, а след това санкционирана. Но дори и когато медиите направят публична информацията за подобни случаи, реакции няма. Така се случи и след разследване на „За истината“, публикувано на 14 декември 2018 година.

Още преди започването на ремонта на старозагорския парк „Митрополит Методий Кусев“, за който бяха усвоени 7 млн. лева от Оперативната програма „Региони в растеж“, стана ясно, че за изработването на проекта е била обявена

обществената поръчка без План за регулация и застрояване.

Във връзка с Интегрирания план за градско възстановяване и развитие община Стара Загора възложи шест Подробни устройствени плана, единият от тях за Аязмото, както е по-известен паркът на старозагорци. Проектант е столичният архитект Александър Кирев, познат добре в средите на гилдията с прякора Митничаря, заради предишната му професия, както и със скандалния начин, по който придобива диплома от Университета по архитектура, строителство и геодезия.

За първи път Подробният устройствен план на парка е предаден на община Стара Загора на 19 октомври 2013 година, за втори път и окончателен път с протокол – на 03 март 2015 година. На сайта на общината обаче е обявен едва три години по-късно – през март 2018 година. Забавянето архитект Александър Кирев и кметът Живко Тодоров обясниха през 2018 година с дългия период на съгласуването на плана с Националния институт за недвижимо културно наследство, необходимо затова, че старозагорският парк е със статут на паметник на ландшафтното изкуство. Оказа се обаче, че в Националния документален архив на Института

няма данни за постъпване и съгласуване на такъв проект.

Това пише в писмо от 15 май 2018 г. на института до Радка Кусева от Фондация „Митрополит Методий Кусев“ в отговор на въпроса, съгласуван ли е такъв ПУП? Според членове на Регионалната камара на архитектите в Стара Загора решението за възлагането на този план не е извършено на основание на чл.124-а от Закона за устройство на територията, а обемът на предложения План за регулация и застрояване не отговаря на разпоредбите на чл.108(2) от ЗУТ. Най-важният въпрос – по какъв начин е разрешено разработването на инвестиционен проект преди влязъл в сила План за застрояване и досега остава без отговор.

Копие от писмото на Националния институт за недвижимото културно наследство
Илюстрация: „За истината“

Когато темата за изпълнението на проекта за ремонт на Аязмото без ПУП предизвика силен медиен и обществен интерес, кметът на общината Живко Тодоров обяви през март 2018 година, че обществено обсъждане на ПУП за парк „Митрополит Методий Кусев“ ще има през май, когато планът ще бъде представен коригиран, а после и процедиран от общината по ЗУТ. Две години и девет месеца по-късно

ПУП за парк Аязмото все още няма.

От Регионалната дирекция за строителен надзор в Стара Загора не отговориха на въпроса на „За истината“ защо като единствен компетентен орган не спряха строителното разрешение за започване на рехабилитацията на парка, ако то е било издадено от общината неправомерно и в нарушение на разпоредбите на ЗУТ. Отговорът на директорката Пенка Маринова беше: “Щом сме го пуснали, значи така сме преценили!“

За разработването на инвестиционния проект за реконструкция на Аязмото и издаването на съответното строителното разрешение общината и проектантът използват паркоустройствен план от 1972 година. Само че дори и този план отпреди 50 години да има някаква правна тежест към днешна дата, той пак не може да е основание за изпълнението на проекта, защото

около съществуващите обекти в парка няма обособени Урегулирани поземлени имоти (УПИ),

които да дават основания за съответна строителна дейност, твърдят експерти.

Защо отново се връщаме към тази тема, след като реконструкцията на Аязмото е отдавна факт? На първо място, защото проектите за ремонт на Зоопарка за 4,2 млн. лева, както и този за Летния театър, за който общината ще вземе кредит от близо 3 млн. лева от „Фонд за устойчиви градове“, не могат да бъдат реализирани без ПУП на парка, в чийто територия се намират двата обекта. На второ място, защото този план трябваше да реши проблема с незаконните постройки в парка. Според архитект А. Кирев – автор на непроцедирания от общината ПУП „философията на този план е на първо място да бъде регенерирана средата като бъдат премахнати всички незаконни постройки, да бъде развита зелената система, да се запази идентичността и качествата на тази среда и да се определи предназначението на урегулирани поземлени имоти, които имат за цел да запазят обществено значимите публични сгради, които се намират на тази територия“. И кметът Тодоров твърдеше преди три години, че сградите в североизточната част на Аязмото са незаконни и предстои да бъдат премахнати. Пак според него паркът е ощетен като територия. В обществената поръчка за рехабилитацията му е записано, че той е разположен на площ от 3200 декара, а в проекта за ПУП на архитект Кирев са посочени 2800 декара.

Защо има разминаване в данните

за размера на парка и кои обекти в него са незаконни и подлежат на събаряне срещу или без възмездяване?

Отговори на тези важни въпроси трябва да дадат гл. архитект на Стара Загора Виктория Грозева и инж. Ангел Стоманярски – началник на отдел „Контрол по строителството“ в общината. Както и дали е законно ограждането на части от територията на Аязмото, какъвто е случаят с приватизираната бивша партийна резиденция, построена преди десетилетия в историческата част на парка.

Подробният устройствен план на един парк като „Митрополит Методий Кусев“, обявен за недвижим паметник на културата от национално значение, е важен и защото трябва да го защитава от всякакви посегателства и дилетантски промени в облика му, на каквито сме свидетели днес. Управниците на града са отговорни и за най-важното – как се опазва и възстановява екзотичната растителност, която прави от Аязмото уникален парк. Голяма част от нея изчезва и се подменя със стандартна, а суша и болести унищожават и нея. Това постепенно превръща парка в безинтересен за дендролозите и поставя под риск статута му на недвижим паметник на ландшафтното изкуство.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам