Проект за прахосване на 4 млн. лв., или как коронавирусът се превръща в оправдание

През октомври 2019 г., в разгара на предизборната кампания за местни избори, жителите на Севлиево, Дряново и Сухиндол получиха по една кофа с двайсет биоразградими торбички и листовка с подробни указания какво да правят с тях. Това бе така наречения безплатен стартов пакет, с който населението в две от трите общини бе приобщено към новата система за разделно събиране на био отпадъците. Целта бе гражданите да станат част от процеса на превръщане на боклука от домакинствата им в компост.

Осем месеца по-късно 15 хил. кофи за близо 45 хил. лв. събират прах в мази и килери, проектът е отчетен като приключен, никой в Севлиево, Дряново и Сухиндол не превръща отпадъците в компост и е трудно да се намери обяснение къде отидоха 4 млн. лв.

2 млн. лв. за методика – как да изхвърляме боклука?

Създаването на изцяло нова система за разделно събиране на отпадъците от домакинствата и превръщането им в компост трябваше да стане по проект „Прилагане на децентрализиран модел за управление на био-отпадъците в общините Севлиево, Дряново и Сухиндол“, финансиран по Оперативна програма „Околна среда“. Изпълнението на проекта, представен като пилотен за страната, започна през 2014 г. от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) с бюджет от 4 млн. лв. По това време министър е Станислав Атанасов (ДПС). За една година МОСВ похарчи половината от бюджета – около 2 млн. лв., срещу които беше изработена само методика за изхвърляне на боклука.

Може и с половината пари

За да се избегне, налагането на финансови санкции и корекции от Брюксел, работата трябваше да бъде доведена докрай. Затова през август 2018 г. министър Нено Димов прехвърли довършването й на кметовете на Севлиево, Дряново и Сухиндол. Новият бюджет на проекта вече беше само в размер на 2.2 млн. лв.

Оказа се обаче, че остатъкът в размер на половината от първоначалния бюджет не е пречка проектът да бъде довършен. Така на 6 декември м.г. в единния информационен портал на европейските структурни и инвестиционни фондове бе публикувана информация, че кметовете на Севлиево, Дряново и Сухиндол официално са открили системата за разделно събиране и рециклиране на биоотпадъци в община Севлиево. Справка в системата ИСУН – за управление и наблюдение на средствата от европейския съюз в България, показва, че там е записано следното: „приключен към датата на приключване“.

Кметовете на Сухиндол Пламен Чернев, Дряново – Трифон Панчев и на Севлиево – Иван Иванов (отляво надясно) режат лентата пред площадката за компостиране, с което проектът е обявен за приключен
Снимка: ИСУН 2020

Приключен не означава работещ

Днес никой в трите общини не изхвърля разделно био-отпадъци. Според графика на дейностите, който Община Севлиево предостави на „За истината“, това е трябвало да започне през януари т.г., когато е изтекъл срока за организация и управление на проекта.

Половин година по-късно площадката за компостиране в Севлиево, открита през декември 2019 г., е заключена с висящ на входа катинар и само задължителната табела на входа указва, че там има обект, изграден по европейска програма на стойност 2.2 млн. лв.

При обиколка край оградата в дъното на площадката се виждат резервоар за инфилтрат, бетонна стена и положени тръби, които според документацията по проекта са връзката със съоръжението за подаване на въздух и шахтата с инфилтрат. Има и съоръжения, част от специфичното оборудване за превръщане на зелените отпадъци в компост.

Резервоар за инфилтрат, снимка: „За истината“

Площадката в Севлиево е изградена по силата на договор между Община Севлиево и дружество по задълженията и договорите „Компост 92“, в което влизат севлиевското „Инфрастроежи“ и софийското „Пътстрой 92“. Стойността на договора е малко под 526 хил. лв. с ДДС.

…и една празна кучешка колиба

Днес в дъното на площадката са струпани огромна купчина клони и две камари окосена трева. Не личи да са подготвени за компостиране. Клоните са нахвърляни както са орязани, а за преработката им в компост се изисква да са надробени и разстлани. Същото важи и за тревата, която стоварена на високи няколко метра камари започва да гние.

Купчина струпани клони, очевидно не са подготвени за компостиране
Снимка: „За истината“

В предната част на площадката има офис-фургон, в който поне от пръв поглед никой никога не е работил.

Да не пропуснем празната кучешка колиба до входа. Присъствали на рязането на лентата пред съоръжението споделиха, че там по време на церемонията е бил Рижко, представен като пазачът на инсталацията. Къде е днес Рижко не е тема на публикацията, но това, че го няма, може да означава, че услугите му на пазач не са необходими. Или че там никой не стъпва и грижите за пазача биха били допълнителни усилия.

Един пластмасов контейнер стига

С изключение на един пластмасов контейнер, оборудването за площадката, доставено по договор, сключен след спечелена обществена поръчка, не се вижда. То трябва да съдържа за всяка от площадките в Севлиево, Дряново и Сухиндол по четири контейнера от 120 л и заключваща се дървена кутия за инструменти. Кутията трябва да побира метална количка, четири вили, четири лопати, две пластмасови лейки с вместимост 10 л, покривало с големина 2.50 на 10 м и термометър с обхват на измерване до 150 градуса.

Стойността на тази обществената поръчка за доставка на описаното по-горе оборудване е близо 11 хил. лв. с ДДС, а договорът е изпълнен от севлиевското дружество „Инфрастроежи“. Същото дружество е доставило и монтирало офис контейнера, както и автомат за минерална вода за инсталацията за компостиране. Тази поръчка е за почти 12 хил. лв. Приблизително същата е стойността и на спечелена от „Инфрастроежи“ обществена поръчка за доставка на оборудването за площадката в Дряново. То включва бензинов генератор, потопяема помпа за отпадни води, температурна сонда за измерване температурата на водата, комплект за изпитване качеството на компоста и сонда за измерване на въглеродния диоксит.

Невидимият парк

Предположението, че на мястото отдавна никой не е стъпвал има още едно основание. Край оградата, някога са били засадени фиданки и борчета, половината от които днес вече са изсъхнали.

Тази част от договора за изграждане на площадката за компостиране е изключително любопитна. Тя е наречена „Паркоустройство и благоустрояване“. Според нея пространството около площадката трябва да бъде озеленено с 12 смърча, две обикновени ели, 30 дървета от вида кълбовиден шестил, четири акации, тринайсет дървета от вида кълбовиден ясен, шестнайсет сребърни липи, 150 иглолистни храсти и 194 широколистни храсти от различни видове. Дърветата трябва да са укрепени с по три борови колчета всяко.

Дали заради високата трева е трудно да се преброят 150 иглолистни и 194 широколистни храсти.
Снимка: „За истината“

Във високата трева около площадката обаче няма да откриете описаната по-горе растителност. Възможно е дърветата и близо двеста храсти, чието засаждане в договора с изпълнителя е остойностено на 850 лв., просто да не са оцелели. Вижда се, че част от тях са изсъхнали, други са пречупени. Очевидно 231 борови колчета за урепване, които според количествено-стойностната сметка струват 921 лв., не са свършили работа. Днес те са нахвърляни край дърветата.

921 лв. струват колчетата, които е трябвало да запазят дърветата от пречупване
Снимка: За истината“

Тревата не е само наоколо, в пространството, което според документацията на проекта е „парково“. Бурените са избуяли и вътре, в самата площадка. Дали заради това не се вижда къде са 730 кв.м затревена площ срещу които в количествено-стойностната сметка са изписани 1500 лв., не е ясно.

Прилагане на челния габровски опит

Мястото действително изглежда запуснато и необитаемо. Не така мисли обаче Свилен Радков – управител на Регионалното депо за отпадъци в Севлиево.

От него разбираме, че преди месец то е избрано за оператор на компостиращата инсталация. Публична информация за това не може да бъде открита, няма и обява за откриване на процедура за възлагане на операторската дейност, което поставя въпроса по какъв ред е станало възлагането.

От Радков научаваме също, че нахвърляните клони са там, защото се преработват в компост. И че не е вярно, че инсталацията не работи, напротив, в момента там се прави компост. Какви отпадъци се преработват обаче, след като населението не събира биоразградим боклук, както е по проекта?

А как трябваше да изглежда всичко?

Изцяло новата организация за изхвърлянето на биологичните отпадъци от домакинствата, заведенията за хранене и магазините предвижда събран в специални съдове, биоразградимият боклук да се изхвърля в пригодени за целта контейнери които на определено време да се извозват до съоръженията за компостиране.

За целта гражданите получиха кухненски контейнери и разградими торбички. В тях те трябваше да изхвърлт само годните за рециклиране отпадъци – хранителни, зелени, хартия и картон. На определен период от време събраното се изхвърля в поставени на различни точки в градовете контейнери. Те от своя страна се изсипват на мястото за компостиране.

За да заработи тази организация в Севлиево и Дряново са закупени 775 контейнера с вместимост 240 л, 346 контейнера от по 120 литра, почти шест хиляди контейнера с вместимост 26.5 литра, още толкова кухненски контейнери с вентилационни отвори от по 10 литра, други 3000 също кухненски контейнера и 265 пътни контейнера, чиято вместимост е 660 литра. Тази информация беше предоставена на „За истината“ по Закона за достъп до обществена информация. Всичко това струва 418 хил. лв. Още 43 хил. лв. са платени за биоразградимите торбички, които гражданите получиха с контейнерите, или общо 461 хил. лв.

Площадката за компостиране в Севлиево
Снимка: „За истината“

Оправданието COVID-19

Според Свилен Радков този ред за работа няма да бъде спазен, въпреки, че точно той е описан в проекта. Проучване в съседната община Габрово сочело, че хората не ползват контейнерите по предназначение, заради което, за да се запазят здрави съдовете, те няма да се поставят по улиците, а ще се доставят на заведения за хранене. Това не е направено досега, защото заради извънредното положение заведенията били затворени. Последното е вярно, но трудно може да бъде прието като оправдание, тъй като проектът е приключен през декември 2019 г., а извънредното положение у нас бе наложено на 13 март т.г. и продължи до 13 май.

С коронавируса обяснява неработещия проект и неговият ръководител – зам.-кметът в Община Севлиево Невена Тодорова. На въпроси, изпратени от „За истината“, Тодорова обясни следното:

„Процесът по внедряването и прилагането на децентрализиран модел за управление на био-отпадъци в общините Севлиево, Дряново и Сухиндол не се изчерпва с изпълнението и времевия диапазон на проекта, а продължава във времето“.

Изпълнението на проекта се е забавило заради обявеното извънредното положение и усложнената ситуация във връзка с разпространението на COVID 19 в цялата страна. В отговорите си Тодорова обяснява още, че от юли т.г. ще започне поетапното разполагане на съдовете за био-разградими отпадъци и приканва гражданите получили кофи с торбички, да започнат да ги използват, след като бъде доставен съд/контейнер/ в близост до адреса им. Тодорова уверява, че „дейности по преработване на биоразградими отпадъци се извършват на изградената инсталация за компостиране от месец май“.

Защо тогава трябваше да бъдат похарчени 4 млн. лв.?

Очевидно Свилен Радков, шеф на депото в Севлиево, което според него от месец е и оператор на компостиращата инсталация, както и ръководителят на проекта Невена Тодорова, имат различно виждане за това как на практика ще продължи да работи проектът. Както по-горе стана ясно Радков не мисли да разчита на гражданите, Тодорова твърди обратното. А от това разминаване изобщо не става ясно за какво бяха похарчени 4 млн. лв.

Ако Свилен Радков е прав че „на този етап“ гражданите няма да се включват в системата за разделно събиране, излиза, че парите за торбички и малки съдове за отпадъци, които бяха раздавани през октомври миналата година са отишли на вятъра. Пак с него трябва да са отелетели и 193 хил. лв. за информационна кампания сред населението, част от която беше и раздаването на въпросните съдове, торбички, за образователни дипляни и срещи за разяснения как хората ще помогнат за опазването на природата като събират разделно кухненски отпадъци, които по-късно могат да използват във вид на компост.

Всичко това изглежда като грижа за природата. Фактите обаче говорят обратното – финансирането по проекта очевидно е похарчено, само за да изглежда, че ни е грижа.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам