„Как е възможно това, защо хората не са ядосани?“ – Дияна отговаря

зала „Арена Шумен“

„Трябва да ти пука и да си ядосан. Добрият журналист трябва да е непрекъснато ядосан. Не можеш да свикваш и да се примиряваш с безобразията.“

Това е философията на Дияна Желязкова – журналист от Шумен, издател на сайта за регионални новини Radian.bg и кореспондент на „За истината“ – независима платформа в подкрепа на критичната и разследваща регионална журналистика, финансирана от Фондация „Америка за България“. Извън София, журналисти като Дияна и колегите ѝ от „За истината“ често са единствените осветляващи работата на властта и държащи политиците отговорни за действията им.

Възмущение от случващото се в България е причината Дияна да остане във все по-непопулярната професия „журналист“ вече тридесет години. Заплащането на журналиста е ниско, а емоционалната цена на това да останеш верен на себе си – висока. Журналистите в България рядко получават признателност, но Дияна не може и да си представи да работи нещо друго. „Който го е страх от мечки, да не ходи в гората“, смее се тя.

Сериозна е обаче, когато казва, че журналистиката носи и много удовлетворение.

Как изглежда то за нея? „Да има реакция, последствия, търсене на отговорност“, казва Дияна. За нея са важни дори скромните победи и малките подобрения, извоювани в резултат от отказа ѝ да си замълчи. Радва я, когато нейни материали накарат общинските служби по озеленяване и поддръжка да си свършат работата или не допуснат млад човек от уязвима група да бъде неправомерно уволнен.

Дияна Желязкова на четвъртата годишна среща на общността на Фондация „Америка за България“

Въпреки че истината понякога тържествува, предизвикателствата често надделяват. В малките градове авторите на критични към властта материали са подложени на различни форми на натиск. Очернящите кампании в жълтите медии и тролските атаки в дигиталното пространство са предпочитани инструменти за сплашване на независими журналисти, но понякога последните са обект и на директни заплахи. Критичните журналисти не само не получават достъп до публично финансиране, но често са избягвани и от честния бизнес. В разговори с потенциални рекламодатели Дияна е свикнала да чува: „Не мога да рекламирам при теб, защото ще ми отрежат главата“.

Езикът е образен, но последствията за бизнеса биха били съвсем реални. Затова, за да поддържа сайта Radian.bg и да плаща хонорари на своите двама колеги, Дияна разчита на неколцина смели компании с национален бизнес и без местни зависимости. Самата тя работи на три места, за да се издържа.

Всичко това е преодолимо според нея. Все по-непоносимо ѝ се струва обаче усещането, че е сама. Приела е, че единствено тя в района на Шумен прави журналистически разследвания на местната корупция, но я гнети фактът, че освен Radian.bg „дори публични факти няма кой да съобщи“. В тази култура на мълчание, единственият начин да се освети местна несправедливост или злоупотреба е да се привлече интереса на национален вестник или телевизия – или, както в случая със зала „Арена Шумен“, на международна медия.

„Поддържана“ тревна площ в центъра на Шумен

Безразличието на хората, било от страх или защото са свикнали със злоупотребите с власт, натъжава Дияна най-много. Изглежда, че никой нехае, че „гордостта и бижуто на Шумен“ им е струвало 14 милиона лева, но покривът му протича веднага след първите дъждове, а щетите по интериора са сериозни. Няма и желаещи да търсят отговорност както от строителя, така и от местната власт.

„Как е възможно това, защо хората не са ядосани?“ не спират да питат колегите на Дияна от немската телевизия ZDF по време на посещението си в Шумен. Втората по големина обществена медия в Германия изпраща разследващ екип на място, след като научава за случая със залата от публикации в „За истината“ и в „Черна книга на правителственото разхищение в България“, ежегодно издавания от фондация „Фридрих Науман“ сборник с истории за неправомерно похарчени средства на българския данъкоплатец.

Според очакванията, нито една местна медия не отразява историята, нито гражданите на Шумен търсят обяснения от властта.

Равнодушието понякога е прекалено дори за борбен оптимист като Дияна. През 2016 г. тя е на път да се откаже от професията, когато на работен семинар случайността я среща с основателя на „За истината“ Спас Спасов. Дияна така и не прави съдбовната крачка.

„Много е важно да видиш, че не си сам“, споделя за срещата си със Спас Дияна.

Дияна и колегите ѝ от „За истината“

Освен че предоставя независима трибуна на разследващи журналисти от страната, „За истината“ организира обучения и осигурява юридическа закрила на съдебно преследвани журналисти. Най-важният принос на платформата обаче е в създаването на общност, на мрежа от съмишленици, борещи се със сходни предизвикателства.

Все по-често употребяван инструмент за сплашване на неудобни журналисти е пълното им пренебрегване. Докато други, лоялни репортери получават информация безпроблемно, Дияна е премахната от списъците за разпространение на информация, а на въпросите ѝ по време на пресконференции просто не отговарят. Затова често ѝ се налага да подава декларации по Закона за достъп до обществена информация.

„По всякакъв начин ми пречат да работя“, казва тя, но не планира да се отказва и смята да се ядосва още дълго. Надеждата ѝ е, че повече граждани ще се присъединят към нейното възмущение и ще я подкрепят в осветляването на истината.

Каузата си заслужава – качеството на живот на нашите общности зависи от това.

Трудно се свети сам – Диана Желязкова, журналистическа платформа „За истината“, Шумен from America for Bulgaria Foundation on Vimeo.

*Текстът е част от съдържанието на бюлетина на Фондация „Америка за България“ за м. юни.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам