Съд постанови, че чиновническото бездействие може да е „правилно и законосъобразно“

Спорните незавършени къщи, за които не е напълно ясно дали трябва или не да се издаде разрешение за строеж
Снимка: За истината

Два различни съдебни състава с влезли в сила съдебни решения определят действия на главния архитект на Община Габрово, блокирали инвестиция за близо 1 млн. лв. като „правилни и законосъобразни“. Те са квалифицирани като „бездействие“, което не е наказуемо. Казусът е заплетен, заложникът е частната инвестиция, а вероятността да се намери решение, което удовлетворява и двете страни – нищожна.

Как „Предприемач не може да узакони инвестиция за 1 млн. лв. заради бездействие на Община Габрово“ „За истината“ разказа на 14 януари 2022 г. Началото на тази история обаче е по-назад във времето, през 2004 г., когато Община Габрово одобрява и съгласува инвестиционен проект на „Бауимпекс“ ООД за построяването на 18 еднофамилни къщи в частен имот. Проектът предвижда еднофамилни сгради на три реда, по шест във всеки, които ще се строят поетапно, т.е. най-напред шест на първия ред, след това втория и т.н.

След като първите шест ред сгради са завършени и продадени, през 2009 г. инвеститорът започва изпълнение на следващия етап от проекта, т.е. нови шест къщи. Проектът за тях е съгласуван и одобрен на Община Габрово, но главният архитект на Габрово отказва да издаде строително разрешение. Отказът е мотивиран с липсата на съгласие от останалите собственици, т.е. тези, закупили първите шест къщи в същия парцел.

По какви причини Община Габрово отказва документа на предприемача,

„За истината“ попита на 6 декември м.г. Отговор дойде две седмици след публикацията с извинение, че забавянето е заради многото болни служители. От този отговор не става съвсем ясно защо е отказано строително разрешение за одобрен и съгласуван проект. Повече яснота дава приложеното копие от съдебно решение на Административен съд Габрово от февруари 2012 г.

От това решение се разбира, че Община Габрово е изискала от инвеститора нотариално заверено съгласие от съсобствениците на имота, т.е. купувачи на първите шест построени къщи, които са закупили и част от прилежащата земя. Това си искане архитектът позовава на текст от Закона за устройство на територията, който казва, че в съсобствен имот може да се извърши ново строителство въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици (чл. 183, ал. 1 от ЗУТ).

Инвеститорът отрича да има това задължение и се позовава на друг текст от ЗУТ, според който „за издаване на разрешение за нов строеж, съответно за надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот, предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване, не се изисква съгласие от останалите съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота“. (чл. 184, ал. 4 от ЗУТ).

Междувременно Регионалната дирекция „Строителен контрол“ установява, че втория ред къщи, построени до етап груб строеж и вдигнати без разрешение за строеж, са незаконни и съставя акт за принудителното им събаряне.

Спорът се пренася в съда.

Два различни съдебни състава излизат с напълно различни съдебни решения. Според Върховния административен съд „липсата на строително разрешение е детерминирана от бездействието на компетентния за издаването му административен орган в лицето на главния архитект на Общината, което бездействие не може да е основание за квалифицирането на строежа като незаконен, което да предизвика правната последица премахване“. Това решение е от 2011 г. и не подлежи на обжалване.

Отказът на главния архитект на Габрово да издаде строително разрешение „е законен и правилен“, постановява габровският Административен съд през февруари 2012 г. Това решение също не подлежи на обжалване и е влязло в сила.

В отговора до „За истината“ архитект Люция Декова подчертава, че „разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен“ (чл. 147, ал. 7 от ЗУТ). Това обяснение не казва защо строителното разрешително не е било издадено преди да бъдат вдигнати квалифицираните в последствие като незаконни къщи и подлежащи на събаряне със заповед, която както стана ясно е отменена през 2011 г. от Върховния административен съд.

Пред „За истината“ главният архитект на Габрово уточнява, че спорните къщи се явяват втори етап от по-голям инвестиционен проект, за който при първоначалното му одобрение през 2004 г. не е била предвидена етапност, т.е. не е възможно със строителното разрешение, издадено при първоначалното одобрение и съгласуване на проекта, да се строят втори и трети етап от изпълнението му, защото „строителното разрешително от 2004 г. е изчерпало силата си с въвеждането в експлоатация на първите шест къщи“.

Спорен в случая се оказва въпросът одобрен инвестиционен проект води ли след себе си строително разрешение. Според архитекта на Община Габрово „одобряването на инвестиционен проект и издаването на строително разрешение са две отделни процедури, ясно и точно определени със Закона за устройство на територията“.

Чл. 148, ал. 4 от този закон казва: Разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. И още: Разрешението за строеж се издава едновременно с одобряването на инвестиционния проект, когато това е поискано в заявлението.

„Истината е винаги една, независимо кой от каква гледна точка я вижда и как субективно я тълкува“, пише в заключение до „За истината“ арх. Люция Декова.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам