Вместо да разсее съмненията, едно лошо проведено обществено обсъждане успя да засили враждебните настроения срещу ветрогенераторите в малкото каолиновско с. Лиси връх, което попада в зоната на бъдещия ветропарк „Ружица“. И ако преди обсъждането имаше местни хора, които подкрепяха “перките“, то след срещата нямаше нито един глас в защита на турбините. Не защото хората не разбират ползите от алтернативните енергоизточници, а защото не получиха обяснения на най-болезнените за тях въпроси и останаха все така притеснени за земите си, за пчелите си и за собственото си здраве.
Ветропарк „Ружица“ включва 50 турбини и 4 подстанции в малките шуменски общини Каолиново и Никола Козлево и ще засегне общо 10 села. Сред засегнатите са и каолиновските села Долина и Лиси връх, където на 26 ноември се проведе среща с местните жители за доклада за оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/. Залата на читалището в с. Долина се оказа тясна за всички присъстващи, тъй като представителите на инвеститора бяха пристигнали в голям състав и освен на „трибуната“, бяха стратегически разположени и сред публиката.
Инвеститор във ветропарк „Ружица“ е едноличното дружество „Ружица Грийн Пауър“, регистрирано на 10.01.2022 г. със седалище и адрес на управление в София. Управител на фирмата е Мая Карова, а действителен собственик е Димитър Енчев, показва справка в Търговския регистър.
Обсъждане, но по правилата на инвеститора
Още в началото на срещата обстановката се нажежи заради „правилата за обсъждане“, които наложи екипът на инвеститора. Беше съобщено, че срещата ще продължи само един час и няма да се отговаря на въпроси след 60-тата минута. Попитани защо претупват срещата и не изслушват местните жители, хората на инвеститора обясниха, че бързат за следващото обсъждане в следващото село, а който има въпроси, можел да си ги зададе писмено в 3-дневен срок.
Водещият на срещата Иван Лозанов съвсем ядоса хората в залата, като изреди с началнически тон и останалите „правила“: всеки, който иска да зададе въпрос, трябва да се запише в списък, хората не трябва да говорят повече от 3 минути, не трябва да говорят извън темата на доклада и не трябва да говорят общи приказки. „Не се допускат общи приказки!“, разпореди строго водещият, а след това с остър тон правеше забележки на хората в залата да мълчат и дори им шъткаше за по-убедително.
Подобно поведение демонстрираха и други от хората на инвеститора, които се бяха разположили сред публиката с явното намерение да пресичат неудобни въпроси. На всякакви горещи въпроси от местните хора, следваха реплики от сорта „вие обърквате понятията“, „вие не разбирате технологията“ или пък „вие не сте никакви специалисти“. Някои от екипа на инвеститора си позволяваха дори открито да ехидничат с реплики като „Много сте се загрижили за пчеличките!“. Момиче от екипа дори реши, че присъстващият на срещата репортер на „За истината“ няма право да задава въпроси. „Не можете да задавате въпроси! Ако искате да зададете въпрос, трябва да се запишете в списъка“, упорстваше представителка на инвеститора, макар че списъкът включваше само жителите на засегнатите села.
Жителите на Лиси връх се опитаха да кажат нещо в началото на срещата, но бяха грубо прекъснати от водещия Лозанов, който заяви, че си има протокол и първо трябва да се чуят експертите на инвеститора. Последва половинчасово преразказване на доклада по ОВОС, като монологът на експертите се протакаше, въпреки че очевидно беше досаден за хората, които чакаха отговор на въпросите си. „Ама вие нарочно протакате презентацията, за да не ни оставите време за въпроси!“, ядосаха се жителите на двете села и след като градусите в залата се повишиха, от екипа на инвеститора все пак дадоха думата на местните жители.
„Защо се слагат перки на плодородна земя?“, попита Ваня Стефанова, която от две години живее в Лиси връх и казва, че селото има прекрасна природа, която сега ще бъде засенчена от 200-метрови перки. В Лиси връх живеят около 50 човека, половината са българи, половината англичани. И никой не иска перките!, беше категорична Стефанова. „Тези пари от Евросъюза се отпускат на хората да си сложат на покрива слънчеви панели за собствени нужди, а тук парите се усвояват от големи фирми за перки и за соларни паркове. Как може на плодородна земя да се слагат?“, повтори възмутено жената, изразявайки общото недоволство на хората. От екипа на инвеститора отхвърлиха въпросите й, защото те нямали връзка с доклада на ОВОС.
Загубата на земя обаче се оказа един от най-сериозните проблеми на местните хора. Иван Иванов от Лиси връх постави въпроса кой ще обезщети собствениците заради загубените земеделски площи и така и не получи конкретен отговор. „Вашата фирма е купила 40 декара земя за ветрогенераторите, но ние имаме там хиляди декари наша земя. За да стигнете до перките, ще минете през нашите земи, ще прекарвате пътища, кабели, ще бетонирате и ще стоите подстанции на нашите земи! Какво да направим, ако не сме съгласни да загубим земята си?“, попита Иванов. Отговориха му също толкова формално, че това е въпрос на подробните устройствени планове в общините и който не е съгласен, може да подава жалби в съответните общини. Възрастният фермер обаче не вярва, че жалбите ще променят нещо: „Аз на много места съм ходил заради земите ни, ама нищо няма да се промени! Има лобита и в ЕС, и в България за тези ветропаркове и ние нищо не можем да направим! Половината депутати са с такива паркове“, коментира мъжът.
Според доклада за ОВОС, заради генераторите безвъзвратно ще бъдат загубени 314 дка земеделски земи в района, а други 200 дка ще бъдат отнети за строителство, монтажни площадки и за подстанции.
Други хора от с. Лиси връх поставиха въпроса за огромните бетонови фундаменти на турбините и кой ще възстанови земята след приключването на проекта. За строителството на всичките 50 генератора ще се използват общо около 210 000 кубика бетон, т.е. около всяка турбина ще се излеят по 4 200 кубика. Фундаментите са масивна подземна стоманенобетонна конструкция, обикновено бетонен цилиндър с диаметър 27 метра и дълбочина около 4 метра, се казва в доклада. Кой ще изкърти и изнесе бетона, попитаха хората в залата. От екипа на инвеститора отговориха, че това ще се решава след 50 години, когато технологиите ще са много напреднали. Не стана ясно обаче чия отговорност ще бъде това, дали на инвеститора или на общините.
Голямо притеснение сред местните хора предизвикват въпросите за шума, вибрациите и инфразвука от ветрогенераторите и какво въздействие ще имат те върху здравето на хората и върху животните. Експертите обясниха, че няма нищо притеснително и подчертаха, че на границата на населените мяста няма измерен опасен фон на инфразвук. Хората обаче не повярваха. Мъж от залата попита каква е дължината на вълната на този инфразвук и какъв е кумулативният ефект върху човешкото здраве. Експертите отговориха, че понеже релефът в района бил силно огънат и имало гористи терени, това поставяло препятствия пред инфразвука и го „гасяло“. Освен това, успокоиха гостите, в новите генератори инфразвукът е с 30 % по-нисък от старите турбини. „При пускането на ветрогенераторите ще има задължителни 72-часови проби, когато ще се направи замерване на шума и на инфразвука. Ако се установи превишение на нормите, ще се вземат мерки“, обещаха хората на инвеститора. Хората в залата отказаха да повярват.
Какво ще стане с пчелите, какво ще се случи с имотите, които влизат в сервитутите, как ще се запази водата в почвата?, бяха други въпроси от местните хора. „За вас важно ли е местните хора да разберат какво ще им се случва през следващите 30 години?“, попита човек от залата. „Разбира се, че е важно“, отговори ръководителката на проекта Мая Карова. „Е, като е важно, защо хората в тези села не знаят за ветрогенераторите, нито пък за обсъжданията?“, продължи мъжът с въпросите си и обясни, че е обикилол всички села в района и местните жители нямали представа за обществените обсъждания. „Ние сме ги разгласили навсякъде, където изисква законът“, отговориха от екипа на инвеститора и посочиха, че съобщението за срещите е публикувано на сайта на община Каолиново. „Ама какъв сайт, като тук няма интернет“, репликираха от залата. „В доклада ви пише, че перките ще се управляват по интернет. Как ще стане това, като тук няма покритие“, попита жена от залата. „Ще изградим хубав интернет“, обещаха веднага инвеститорите.
Продължилото един час обществено обсъждане изобщо не успя да разсее страховете на местните хора и от тази гледна точка беше съвсем неуспешно. В протокола на инвеститорите обаче то е отбелязано като проведено.
А преди срещата пред залата имаше хора, които подкрепяха перките. „Ще имаме безплатен ток!“, заяви убедено мъж от с. Долина. На въпроса кой му е обещал безплатен ток, мъжът обясни, че с ветрогенераторите токът щял да стане по-евтин. Негов съсед пък беше сигурен, че инвеститорите ще оправят домашното му електричество. „Токът вкъщи няма 200 вата, крушките едва светят. Ветропаркът ще оправи цялата мрежа в региона и тези тънки жици също“, убеден е мъжът. След общественото обсъждане хората объркано се питаха дали могат да спрат инвеститорите. „Те са тук от две години със сондите и камионите си, а сега само проформа ни питат дали сме съгласни. Тогава трябваше да ни питат, сега вече е свършена работата“, ядосват се местните жители.
Със своите 50 турбини ветропарк „Ружица“ ще захрани над 300 000 домакинства с електроенергия и ще спести над 600 000 тона въглероден двуокис годишно. Инвестицията ще бъде около 650 милиона евро. Не се очаква замърсяване на въздуха, водите и почвите при изграждането и експлоатацията на ветрогенераторите. Няма да има складиране на опасни химични вещества, не се засягат защитени територии и зони. Очакваните ползи на местно ниво са постъпления в общинските бюджети, поддръжка на селскостопанските пътища, нови работни места, привличане на инвестиции в региона. Всички тези плюсове на ветропарка обаче останаха неразбрани заради лошо проведеното обществено обсъждане в каолиновските села.
Тази статия е създадена с финансовата подкрепа на Националната фондация за демокрация (NED), посветена на развитието и укрепването на демократичните институции по света.