Може ли гражданското недоволство да спаси защитна гора в нарочен за строителство терен

Тази събота – за трети пореден път, варненци ще се съберат на протест в защита на гората. Участниците стават все повече.

изсечената борова гора
Снимка: скрийншот от видеорепортаж на Георги Кръстев, публикуван в страницата на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР).

За трета поредна събота, на 27 февруари т.г. варненци се събират на протест срещу изсичането на гората в местността Коджа Тепе. Красиво място, с морска панорама и чист въздух. Зона, до която активното строителство в района досега не беше стигнало. Горски масив, създаден преди десетилетия, за да предпазва града при природни бедствия.

Началото

Всичко започва на 20-и август 1951 г., когато във Варна пада най-проливният дъжд в историята на измерванията у нас. Небето сякаш се разцепило за 9 часа и половина. Стресирал се дори самопишещият дъждомер в метеорологичната станция във Варна. Не успял да регистрира изцяло и правилно пороя. Това пише в архивите за историята на един от най-опустошителните порои във Варна. След него държавата започва залесяването на Франгенското плато над Варна. Така се създава екосистема, която укрепва свлачищния терен, разказват варненци. В момента, обаче, гората,  създадена за предпазване от силни ветрове, дъждове, ерозия е на път да изчезне след като преди няколко години статутът й е сменен.

Тази истина излезе наяве съвсем наскоро след като на 5 декември 2020г. хората, живеещи в селищно образование Горна Трака виждат как започва изсичане на гората. При него в края на миналата година са унищожени 4 дка 60-годишни борови масиви.

Местните жители са категорични, че е извършена

измама с категорията на гората.

След надигналото се обществено недоволство, от Изпълнителната агенция по горите потвърждават, че имотите в района са залесени по „технически проект за борба с ерозията, за ограничаване на ерозионните процеси“. От Агенцията поясняват, обаче, че имотите, върху които попада гората в местността Коджа тепе, са частни и са реституирани по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Тогава те остават част от горските територии, но с приемането на общия устройствен план (ОУП) на Варна от 2012 г. са предвидени за урбанизиране като курортна зона за комплекси в зелена среда.

Как се стига дотук?

Според информация в Имотния регистър, цитирана от „Дневник“, от 2006г. до 2008г. едно дружество с еднолична собственост – „Франсис Трейд“ изкупува общо 18 имота с обща площ около 35 декара. Те се намират в местностите Коджа тепе и Ясарлък, Акчелар и Добрева чешма край Варна. Общото между всички тези имоти е, че са горски територии, но се намират на границата с регулацията на селищното образувание „Траката“. Собственик на дружеството е Самир Франсис – бивш охранител на Тодор Живков заедно с премиера Борисов, а по-късно и негов бизнеспартньор.

С изменения в кадастъра на Варна през 2008 г., според местните хора, се променя статута на гората от „защитна гора по технически проект за борба с ерозията и свлачищата“ в „ друг вид дървопроизводителна“.

По-късно, през 2012 г. Общинският съвет във Варна приема Общия устройствен план на града, в който 57 дка от „охранителната гора“ в района на „Коджа тепе“ са включени в урбанизирана зона за ниско застрояване, което прави възможно изработването на подробни устройствени планове за територията на гората, а от там и за промяна на предназначението й. Въпреки че според правилата за прилагане на общия устройствен план, защитните горски пояси, каквито са и горите, засадени по проекти за борба с ерозията, трябва да бъдат „зони за защита от урбанизация“, пише по темата „Свободна Европа“. Т.е. гората трябва да е защитена от изсичане и там не трябва да се строи.

Все пак, това, че в Общия устройствен план тези терени са предвидени за урбанизиране, не е достатъчно условие гората да се изсече и на мястото ѝ да се строи. За целта е нужен подробен устройствен план (ПУП), какъвто има приет за част от имотите.

На 20 април 2016г.

Общинският съвет в града одобрява Подробен устройствен план

за имотите на „Франсис трейд“ в гората на Коджа тепе, както и за всички останали в някогашната „охранителна гора“. Най-големият от тях е този на дружеството „Алфа1 секюритис“. Фирмата е е еднолична собственост на Светлана Караджова. Дружеството е регистрирано с 50 хил. лв. уставен капитал в средата на май 2019 г. а основният предмет на дейността му е покупко-продажба на недвижими имоти, инвестиционна дейност, както и строителство на жилищни и промишлени обекти с цел продажба.

През юни 2018 г., кметът на Варна Иван Портних предлага на Общинския съвет да прекрати съсобствеността на общината в един от имотите на „Франсис трейд“ като идеалните части да бъдат продадени на дружеството. Така то придобива цялата територия.

А две години по-късно, през август 2020 г. министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева издава заповед за промяна предназначението на горската територия в територията за застрояване и регулация. Тогава инвеститорът – „Алфа1 секюритис“ , подава уведомление до Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) във Варна за изграждане на 8 броя еднофамилни сгради.

В представената от инвеститора информация за преценяване необходимостта от оценка въздействието върху околната среда няма и дума за изсичането на 4 дка борова гора. Напротив, в документа било описано, че не се засягат горски райони, а „най-близката гориста местност е на около 1,3 км“, разкриват от ОЦОСУР.

На база на предоставената информация на 6 октомври 2020 г. директорът на РИОСВ – Варна подписва решение „да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение“. В обявлението на сайта на община Варна от септември също няма информация за изсичане на дървета. Записано е, че не се предвижда изграждане на нова инфраструктура или промени в съществуващата.

За същия имот в края на 2020 г. е издадено позволително за сеч „от лицензиран лесовъд на частна практика“, посочва Изпълнителната агенция по горите. Според агенцията, са били налични всички изисквани от закона документи.

„След промяна на предназначението на имот в урбанизирана територия, собственикът е в пълното си право да разполага и да се разпорежда с дървесината в имота“, обясняват от институцията.

А сега накъде?

Според директора на Регионална дирекция по горите във Варна Тодор Гичев, цитиран от „Дневник“, след изработването на Подробен устройствен пан за района и смяната на статута на гората, механизъм по който тя да бъде спасена няма. 

Според юристи, цитирани от регионалното издание moreto.net в момента единствено гражданският натиск може да спре разрешителното за строеж. Още повече, че преди получаването му инвеститорът трябва да съгласува с РИОСВ – Варна проекта си за заустване на отпадъчни води съгласно Закона за водите. В случай, че се установи несъответствие с одобреното решение, ще се прецени необходимостта от провеждане на нови процедури по екологичното законодателство, заявяват от екоинспекцията си в отговор на сигнала на гражданите.

Кадър от протеста по улиците на варненския квартал „Виница“ на 20 февруари т.г.

Междувременно протестите в защита на изчезващата гора над Варна не спират. Те започнаха малко плахо и несигурно на 13 февруари. Тогава на мястото на изсечената гора се събраха десетки граждани. Само седмица по-късно протестиращите станаха стотици и затвориха пътища.

За следващата събота – 27 февруари, във Варна е обявен нов протест с настояване за незабавно спиране на сечта; ревизиране на ОУП, възстановяване на горския пояс и връщане статута на защитната гора без право на промяна.

Ще успее ли гражданското недоволство да промени изглеждащата като предрешена съдба на гората, предстои да видим.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам