Как един безполезен селски язовир глътна огромен държавен ресурс

Това трябва да се види. Един фрапиращ пример на абсолютно безсмислие и напразно пропилени държавни средства. Насред нищото, между безкрайни ниви с кукуруз край шуменското село Царев брод, са заровени близо един милион лева (може би и много повече, б.р.). Тук има малък селски язовир, който по мащаби е по-скоро гьол, а по същество е нещо като селския паткарник – любимо място за местните пернати

Снимка: „Черна книга на правителственото разхищение в България“

Водоемът, до който се стига по черни пътища, е на километри от хора и къщи, никога нищо не е застрашавал и никога за нищо не се е използвал, освен за риболов от местни бизнесмени, които са го взели на концесия през последните години. Язовирчето не служи дори за напояване, затова местните хора и досега се чудят какъв е бил замисълът на създателите му, когато преди 50-ина години направили дига и хванали идващите по дерето води.

След половин век кротко съществуване в ролята на паткарник и рибарник, миналата година селският водоем изведнъж се „събуди“ като стратегически обект. Язовирът, наречен официално „Царев брод 2“, се оказа в прословутия списък на Държавната консолидационна компания (ДКК), на която през 2018 г. правителството на Бойко Борисов предостави 500 млн. лв. от държавния бюджет за укрепване на 416 аварийни язовира.

Три години по-късно

служебният министър на икономиката Кирил Петков с изненада установи, че въпреки отпуснатите огромни средства са завършени само 10 от всичките 416 язовира в списъка на ДКК. На всичко отгоре се оказа, че дори тези 10 язовира са незаконни. „Надявах се да няма язовирна стена без разрешение, но се оказа, че от тези 10 (язовира, б.р.) нито една построена стена няма строително разрешение. Виждаме само заповеди, написани на ръка“, каза министър Петков на брифинг в началото на септември 2021 г. Той изнесе и факти за драстично завишените цени на ремонтите – 5 пъти е завишена цената на транспорта и 2 пъти цената на бетона, посочи Кирил Петков.

Сред „златните“ водоеми на ДКК незнайно по какви критерии попада и селският язовир в Царев брод. И до днес никой в Шумен не може или не иска да каже как този гьол се е озовал в списъка на важните обекти „Има областни комисии, които всяка година проверяват язовирите заедно с представители на „Басейнова дирекция“ и общините. Преди винаги са ме викали на проверките, но от десетина години никой не ме е търсил и не знам дали те са „подали“ язовира на ДКК“, казва кметът на Царев брод Стефан Живков.

Самият той разбрал за ремонта на местния гьол, когато по улиците на селото започнали да преминават тежки машини: „Беше миналата пролет. Обаждат ми се по телефона едни момчета и казват: Добър ден, ние сме от Враца, ще правим ремонт на язовира. Какъв ремонт ще правите, питам, язовирът още не е държавен“. До 2019 г. този и други селски язовири бяха общински, но през 2020 г. община Шумен набързо се отказа от собствеността си върху много водоеми и ги прехвърли на държавата. Веднага след това някои от тях бяха включени в списъка на ДКК за ремонт.

„Все още обаче нямаше предавателен протокол, с който язовирът се предоставя на държавата. Звъня в община Шумен и им казвам: Тук почват да правят ремонт, да не ви сюрпризират с фактура за 800 000 лв.? Защото от работниците чух, че ремонтът ще струва 800 000 лв. Дойдоха веднага представители на общината, говориха с фирмата, после започнаха да източват язовира и да го подготвят за ремонт“ – така кметът на Царев брод описва как община и правителство стартират ремонтите в крачка и спешно разчистват пътя на „златния гьол“.

Стефан Живков, който е на този пост вече седми мандат и трудно може да бъде изненадан от приумиците на „началството“, този път определено е озадачен. „Защо го направиха този ремонт? Язовирчето си беше обикновено рибно стопанство, не е и опасно – по пътя на водата няма никакви населени места, пък и тук няма обем, за да стане наводнение. Има около 44 000 кубика вода, което изобщо не е вода. А изляха една камара бетон насред нищото, да го укрепват, копаха, дълбаха, наблъскаха арматура ф16, сякаш ще правят бомбоубежище. Слагаха мрежи, че даже и маркери за евентуално слягане на стената. Ама това на никого не е нужно“, недоумява кметът на Царев брод.

Той и до днес не знае коя е фирмата изпълнител, нито колко пари са заровени в селския паткарник, въпреки че е писал сигнали до всички институции. Единственото, което стана ясно, е името на фирмата за строителен надзор и инвеститорски контрол. Това е СД „Артострой-Николов, синове и сие“, отговарят от ДКК на въпросите на Живков. Кметът тръгнал по следите на ремонта, когато малко след назначаването на служебното правителство през май 2021 г. строителите изведнъж започнали да си събират техниката и да се готвят да напускат. „Те имаха още много довършителни работи. В северната част на язовира стояха коренищата и дънерите, по дъното имаше неизчистени земни маси, строителни отпадъци и дори стари гуми. Там си и останаха. След назначаването на служебното правителство строителите на пожар си събраха багажа и почнаха да пълнят язовира“, обяснява кметът на Царев брод.

Недовършвният ремонт

и заринатият с пръст и боклуци водоем предизвикаха огромно обществено недоволство и в социалните медии започнаха да се появяват снимки от „златния гьол“. А Стефан Живков започна да праща сигнали, че язовирът е изоставен от строителите, без да са довършили ремонта му. Намеси се и служебният областен управител на Шумен Валентин Александров, който постави въпроса пред държавното предприятие по управление на язовирите. Първоначално оттам обявиха, че язовирът пак ще бъде източен, за да се изчисти дъното, но всичко остана в сферата на обещанията. „Ведната след моя сигнал пристигна управителят на варненското подразделение, обеща, че няма да приеме язовира така, каза, че е разпоредил да го изпуснат, за да се изчисти дъното. Това беше през юни. Но и досега нищо не е направено“, казва кметът на Царев брод.

И обобщава резултата от ремонта: Сега язовирът си е истински гьол, но златен. „Вместо да изчистят язовира, те го затрупаха с пръст и камънаци, и намалиха полезния му обем. След ремонта тук имаше огромни камари пръст, уж щяха да ги извозват, но в бързината, като се чу за проверките, явно всичката пръст я набутаха обратно в язовира и сега водата при преливника е до колене. А беше 2 метра дълбоко“, ядосва се кметът на Царев брод. А на въпроса за какво може да се ползва „златният гьол“, маха с ръка: за нищо, за рибовъдство.

Междувременно, само 4 месеца след ремонта, бетонът по каналите е започнал да се цепи, показват местните
хора. Този бетон е излят върху пръстта и при първия дъжд ще тръгне надолу, коментират жителите на селото.

А колко точно струва

на държавата и на данокоплатците „златният гьол“, и до днес е въпрос без отговор. Не можа да ни отговори и областният управител на Шумен Валентин Александров. „От държавното предприятие за язовирите ми казаха да търся информация от ДКК, оттам пък не ми отговориха“, казва Александров, когото попитахме за цената на язовирчето край Царев брод.

Вече близо месец такава информация не дават и от Министерството на икономиката. Въпреки многократно зададените устно и писмено въпроси към пресслужбата на МИ, до този момент няма получени отговори.

Скандалът около язовирите избухна, когато в началото на юни служебният министър на икономиката Кирил Петков направи проверка на язовир „Пазар дере“ край Ловеч и установи, че държавата е похарчила над 2,3 милиона лева за ремонт на една „локва“. Оказа се, че ДКК е възложила ремонтите на държавната фирма „Монтажи“, която пък от своя страна е преотдала дейностите на частни подизпълнители без конкурс.

Междувременно през август, след парламентарен контрол, председателят на парламентарната група на ИБГНИ Мая Манолова обяви, че през държавната фирма „Монтажи“ са превъртени над 600 млн. лв. за фирми, близки до правителството на ГЕРБ. Освен предоставените от държавата 500 млн. лв. за ремонт на аварийни язовири, ББР също е отпуснала на ДКК заем от 130 млн. лв. „От осигурените общо 630 млн. лв. са извършени ремонти на стойност 104 милиона. Парите обаче са преведени авансово. Последните ремонти са възложени една седмица преди изборите на 4 април“, заяви пред медиите Манолова, която поиска изслушване на служебния министър Кирил Петков по темата.

От отговора на Петков стана ясно, че има 6–7 фирми, за които не са провеждани обществени поръчки или търг, а цените, по които ДКК е платила на „Монтажи“, са в пъти по-високи от пазарните. Около 200 млн. лв. пари на данъкоплатците са надплатени за тези дейности, коментира министър Петков.

Той съобщи, че до момента са завършени 10 язовира. Други 18 са с приключили ремонти, но документацията им още се довършва – сред тях е и този в Царев брод.

Общо 33 са язовирите в страната, които имат нужда от спешен ремонт, но сред тях не е нито един от 10-те завършени, посочи служебният министър.

През септември той обяви, че смята да уволни и последния член на борда от ДКК, който е бил част от тези решения. „Освен уволненията, ще търсим и отговорност от ръководството на ДКК, защото това е недопустимо“, категоричен бе икономическият министър и посочи, че 200 млн. лева са отишли в джобовете на някого, а язовирите са построени на поне три пъти по-високи цени, без документи и без гаранция за качеството им.

Върховната Касационна прокуратура се самосезира по изнесените данни от Министерството на икономиката.

Източници:
9 юли, доклад на Междуведомствената работна група (МРГ) за прозрачност и контрол, назначена от министъра на икономиката Кирил Петков, МИ, сайт.
13 август, парламентарен контрол, изявление на Мая Манолова.
9 септември, пресконференция на Кирил Петков и Виолета Комитова, МРРБ, сайт


ЗА КАКВО ХАРЧАТ ПАРИТЕ ВИ
Изграждането, укрепването и поддръжката на язовири звучи като нещо, за което може би е легитимно грижа да поеме държавата.

В България обаче творческите търсения на пладнешки разбойници, завладели държавата, са превърнали реалността в диалектическо отрицание на понятието за „грижа“. Отрицанието лесно се забелязва както на най-високо стратегическо ниво със схемите на Държавната консолидационна компания, която с половин милиард лева на дори само на хартия е оправила 10 и донякъде оправила още 18 язовира, така и на най-ниско местно ниво като случая с паткарника недалеч от Царев брод. Единственият светъл лъч в цялата история е искрената загриженост на селския кмет за случващото се през главата му. ДКК „ремонтира“ с аргумент за безопасност язовирче, което не е, никога не е било и никога няма да бъде опасно за никого. И не ремонтира други, при които евентуални опасности могат да се окажат трагична реалност. За половин милиард. Българската държава е лош стопанин на българските язовири.

 Георги Ганев

Този текст е част от редакционното съдържание на „Черна книга на правителственото разхищение в България“ за 2021 г., издавана от Фондация за свободата „Фридрих Науман“. Негов автор е Диана Желязкова

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам