BG | EN

Как в едно празно селско читалище потъват 30 хил. лв. годишно за заплата на кметската съпруга

Никой не влезе в сградата на читалището в с. Изгрев освен секретарката му, която е съпруга на кмета.
Снимка: Дияна Желязкова

Той вече шести мандат е селски кмет в Лудогорието, а жена му през цялото време получава заплата от селското читалище. Според местната общинска администрация обаче, в този казус няма нито формален, нито морален конфликт на интереси.

От 2003 г. Ерджан Мюстеджеб е неизменно кмет на с. Изгрев в община Венец. Заедно с него съпругата му Халисе Али е несменяем и добре платен секретар на селското читалище „Пробуда 1930“.  

Администрацията във Венец, която трябва да контролира дейността на местните читалища, доколкото те получават и държавна, и общинска субсидия, смята, че в конкретния случай всичко е наред, защото двамата съпрузи имат различни работодатели – единият се избирал пряко, а другият бил назначаван от читалищното настоятелство. Самото настоятелство пък включва пенсионери и безработни хора от селото, и повече от 20 години назначава на заплата точно жената на кмета.

Изгрев е сред най-големите села в община Венец, която основателно се смята за една от крепостите на ДПС – на последните местни избори останалите политически сили дори не си направиха труда да издигнат кандидати за общински кмет и претендентката на ДПС Нехрибан Ахмедова беше единственият участник в предрешената битка за местната власт. Пак от ДПС е и кметът на с. Изгрев, и това обяснява подкрепата, която той получава от общинската власт. Общината не само че не намира нищо нередно в семейното управление в Изгрев, но и смята пустеещото читалище за „много активно“.

А фактите показват точно обратното – достолепното селско читалище, създадено преди близо 100 години от местната общност, за да бъде средище на култура и просвета, днес е превърнато в почти „куха“ организация без дейности. На практика, почти единствената функция на това читалище е да осигурява заплата за жената на кмета. Това показват данните за приходите и разходите на читалището за 2023 г., и скромният списък от дейности, който се изчерпва с два банкета годишно и с една разна и студена библиотека.

Празно, студено и сиво

По сигнал на хора от Изгрев, които се оплакват от неработещото и непрекъснато затворено читалище, екип на „За истината“ направи проверка на място. В 9.20 ч. в работен ден, в читалището няма никой, въпреки че обявеното работно време е от 8 ч.  Голямата двуетажна сграда в центъра на селото е празна, а читалищната библиотека на втория етаж, която изглежда единственото обитаемо място, е заключена.

Делничен ден, 9,20 ч. Всички врати са заключени.
Снимка: Дияна Желязкова

Самото читалище също е обковано в решетки и сиво място, в което няма дори детски рисунки по стените. Липсват афиши за културни събития и срещи, няма обяви за кръжоци, занимания, състезания. Само голи стени и огромна празна зала на първия етаж посрещат някой, който се е объркал да влезе в сградата.

„Ами то така си стои празно, нищо не се прави там“, казва мъж от селото, когото срещаме на площада. Питаме го защо никой не ходи в читалището, няма ли интерес към такива дейности. „Аа, искат хората, особено децата искат да правят нещо, ама няма кой да го организира, няма никой в това читалище“, обяснява мъжът. 

Две работещи жени от селото са откровено гневни заради пустеещото читалище.

„Изгрев е голямо село, имаме хора, имаме и деца, и не може читалището да стои все празно и заключено“, възмущава се една от тях. И се оплаква, че читалищната секретарка стои непрекъснато в кметството при мъжа си, а местните хора не могат да си вземат дори една книга от библиотеката. „Синът ми има нужда от допълнителни уроци и искахме да вземем нещо от библиотеката, но тя все е заключена. А дори случайно да уцелиш секретарката, вътре е ужасен студ, не се палят печки и няма как да седнеш да четеш там“, възмущава се втората жена.

Читалището в с. Изгрев
Снимка: Дияна Желязкова

Библиотеката наистина е студена и явно от дни не е отоплявана, показа проверката на „За истината“. Десетина минути след пристигането на журналистически екип в селото, секретарката на читалището Халисе Али се появи и отключи библиотеката, в която няма нито един работещ отоплителен уред. На въпрос какво се прави в читалището, Али започва да се хвали, че работи по програмата „Българските библиотеки“, по която почти всички селски читалища получават книги. Тя обаче не може да отговори на въпроса кои книги са най-търсени в селото и какво искат да четат местните хора. „Всеки си има вкус“, обяснява неясно читалищната секретарка и допълва, че „гледа да зарежда предимно детска литература.“

Халисе Али казва, че работи в читалището повече от 20 години и е единствената щатна служителка на това културно-просветно средище. След толкова дълъг стаж в читалището, Али трябва да е неговата жива история, но се оказва, че знае малко за организацията, от която получава заплата над две десетилетия.

На въпрос за създаването на читалището и за неговите основатели, Али посочва имената на учредителите Ахмед Илязов и Ембие Насуфов. Помолена да разкаже за тези хора, щатната секретарка казва, че не знае нищо повече нито за тях, нито за историята на читалището. Този факт сам по себе си е красноречив, но незнанието не пречи на Али да е сред най-добре платените читалищни секретари в община Венец. Още преди години тя получаваше много по-висока заплата от останалите си колеги, казват общински съветници.

Никаква културна дейност   

Попитана какви други дейности, освен заемането на книги, предлага читалището, Али се чуди какво да отговори. На въпроса дали има някакви самодейни състави и групи – певчески, танцови, театрални, младежки формации, творчески кръжоци, каквито има в почти всички читалища, Али отговаря лаконично, че няма никакви групи и занимания.

„Навремето имахме една танцова група, но вече не мога да ги събера, защото искат пари, за да участват“, казва Халисе Али и няколко пъти повтаря: „Никой нищо не иска да прави в читалището, искат да им се плаща, за да участват в някаква дейност!“

Тя обаче е убедена, че читалището развива „активна“ дейност, като организира два пъти годишно банкети за местни жени. „Винаги празнуваме Осми март и Нова година, това е дейност!“, категорично обявява читалищната секретарка. Всъщност, „дейността“ се изчерпва с едно съобщение, залепено на кметството, което информира, че за Осми март е организиран банкет в ресторант и желаещите трябва да платят куверт от 50 лв.

„Дейност“ от годишната програма срещу 50 лв куверт.
Снимка: Дияна Желязкова

Попитана за празната зала на първия етаж, Али обяснява: „Това е концертната зала, но миналата година изобщо не е използвана“. „Повече правим дейности с учителката в основното училище и гледам да снабдявам с литература за младите“, казва тя. Когато я питаме защо други селски читалища в Шуменско се „пръскат по шевовете“ от организирани самодейци, събития, гостувания и младежки дейности, Али се ядосва: „Ами аз не мога да се сравнявам с шуменските читалища, това е селско читалище!“. И пак повтаря, че в с. Изгрев хората не искали да се занимават с читалищни дейности.

„Това изобщо не е вярно“, категорична е Неджля Яхя, жителка на елото, която се е върнала преди няколко години, за да живее там. Самата тя е работила като художник, дизайнер, водела е детски кръжоци, затова предложила и на секретарката и на кмета на Изгрев да направи кръжок по рисуване в читалището.

„Бяха ме повикали да украся училището и докато рисувах, при мен дойдоха много деца и проявиха искрен интерес. Попитах ги дали искат да ги науча, и те с радост се съгласиха. Тези деца са будни, искат и те да научат нещо, да имат хубави неща. Затова предложих да водя кръжок по рисуване в читалището поне един път седмично, но ми отказаха. В това читалище можем да правим много неща, да направим групи по приложни изкуства за децата, или кръжоци по история, да се празнуват различни празници. Не е вярно, че няма желаещи! Ето, аз съм доброволец да направя кръжок по изкуства, и децата искат да рисуват, да се занимават с нещо, да пеят, да танцуват! Искаме нещата да се раздвижат, но никой нищо не прави!“, казва Неджля Яхя.

Без дейност, но със заплати и командировки

Читалището в с. Изгрев може и да не развива почти никаква дейност, но разполага с пари. То има 93 дка собствени земеделски земи, получени като дарение през годините от местни хора. Сега тези земи се дават под аренда и според Халисе Али, носят 5-6 хил. лв. годишна рента. Освен това читалището получава наем от мобилен оператор за монтирана на сградата антена. Основните постъпления обаче идват от субсидии от държавата и от община Венец. Миналата година, според официалния отчет, читалището е имало приходи от близо 36 хил. лв.

Разходите за годината пак са около 30 хил. лв. На въпроса за какво са похарчени тези пари, след като не се развиват почти никакви дейности, Халисе Али отговаря: „За заплати, за издръжка на сградата, отопление, осветление“… 

Читалището официално се ръководи от 52 жители на селото, регистрирани като членове на културно-просветната организация. Председател на читалището е Ружди Реджеб, собственик на хранителен магазин в селото, а в настоятелството има още шестима души, повечето пенсионери и безработни. Именно настоятелството назначава читалищния секретар и по правило взема всички решения, включително за изразходването на бюджета.

Хората от селото не могат да повярват, че миналата година читалището е получило 36 хил. лв. и е похарчило още 30 хил. лв.

Ама това са много пари, къде са вложени!, недоумяват местни жители – в това читалище даже едни обикновени пердета няма“. Те се възмущават, че читалището няма никаква функция и парите се харчат само за заплатата на секретарката, пък тя дори не стои там, а „в кметството при мъжа си“. Бивши членове на читалището пък казват, че никой не е обявявал събрания на сатоятелството, не е правил отчети. „Никой не казва за какво се харчат парите!“, твърдят хора от селото.

Общинската администрация във Венец също не казва как се харчат парите в селското читалище?

Кметицата на община Венец Нехрибан Ахмедова, на която зададохме въпроси за читалището в Изгрев, също не казва какви средства и за какво са похарчени миналата година. В отговора от общината се изброяват видовете разходи, без да се посочи нито една конкретна цифра. От този отговор става ясно, че парите на читалището са похарчени за „заплати по трудови правоотношения; осигуровки от работодател; командировки; материали; вода, горива, ел. енергия; културно – просветна дейност; абонамент; библиотечна дейност; такси и комисионни; външни услуги; други разходи“.

На въпрос няма ли конфликт на интереси в случая, когато платената читалищна секретарка е съпруга на кмета на същото село, от община Венец отговарят: „Читалищният секретар се назначава от председателя на читалищното настоятелството. Докато кметът на населеното място е изборна длъжност. Кметът не се явява работодател на секретаря на читалището. Тоест кметството и читалището не са свързани нито като функция, нито като финансиране“.

Попитана каква оценка дава за читалището, в което липсват дейности и което работи само като библиотека, когато изобщо работи, Нехрибан Ахмедова отговаря, че читалището в Изгрев има „годишна програма“ и „реализира множество дейности“, след което изброява:

„1. Подаден и  одобрен проект по програма  „Българските библиотеки“ към МК;

2. Празнуване на ромската нова година с деца от основното училище;

3. Украсяване на дърво с мартенички пред кметството;

4. Посрещане на Баба Марта с детската градина;

5. Празнуване на 8 март жената с жени от селото;

6. Предаване на капачки за кампанията „Капачки за бъдеще”;

7. Боядисване на яйца за Великден;

8. Полагане на венец пред паметника на загиналите войници и отбелязване на Архангелова задушница с ДГ „Снежанка”, ОУ „П.Р. Славейков”- с. Изгрев и Община Венец;

9. Посрещане на Дядо Коледа в детската градина;

10. посрещане на новата 2024 г. с жени от селото;

11. Участие в изложение на местните традиции и обичаи в с. Ясенково.

В община Венец явно има сериозно неразбиране за същността и дейността на българските читалища като културно-просветни средища, щом администрацията смята, че рутинните тържества в детската градина са читалищни дейности. Или пък че предаването на капачки е някаква много важна читалищна работа, която трябва да се отчита в „годишна програма“.  Смешно звучи и специалното отчитане на няколко мартенички, закачени на дърво пред кметството. Изобщо, цялата „годишна програма на читалищната дейност в Изгрев“ звучи несериозно. Което е тъжно и жалко, защото в селото има достатъчно хора, за да се организират смислени, интересни и полезни събития за тях.

В с. Изгрев официално са регистрирани над 1000 жители, но постоянно живеещите са около 800. В селото има основно училище и детска градина, т. е. това е едно живо село с млади хора и няма никакви оправдания за пустеещото читалище. Остава впечатлението, че на читалищата се гледа като на работно място за „наши хора“ и междувременно, като организатори на банкети два пъти годишно.    

Във връзка с подобни неработещи читалища заместник-председателят на парламентарната комисия по образование Елисавета Белобрадова каза при последното си посещение в Шумен, че в комисията има много сигнали за такива „кухи организации“

„Непрекъснато хората ни питат дали не трябва да се промени законът, за да заработят тези читалища в полза на хората. Не е проблемът да сменяме закона постоянно, проблемът е в контрола на средно ниво! Трябва да има контрол върху качеството на читалищата, контрол върху това дали вършат работа за гражданите, или само за себе си“, каза Белобрадова. А в случаите, когато контролиращите отказват да контролират, трябва да се намеси местната общност„.

Дейността на народните читалища се регламентира по специален закон, който им дава самостоятелност при избора на ръководства и изразходването на бюджета, макар че голяма част от приходите им идват от държавна и общинска субсидия, т.е. от публични средства, които подлежат на контрол и отчет. Затова все по-често се чуват гласове за промяна на закона за читалищата.

С. Изгрев за последен път влезе в новините в края на октомври 2023 г., когато местните хора организираха протести срещу избора на Ерджан Мюстеджан за кмет и поискаха касиране на изборите заради нарушения. Като основание за това жителите на Изгрев посочиха, че подвижната избирателна секция не е обходила всички, които са подали заявление за гласуват с мобилна секция. Освен това местните хора заявиха, че над 100 души от Турция, които имат адресни регистрации в селото, са пристигнали организирано, за да участват в първия тур на изборите.

В Административния съд в Шумен беше образувано дело против решението на Общинска избирателна комисия във Венец. Жалбата беше подадена от кандидата за кмет на с. Изгрев, Тунчер Фикрет, номиниран от ГЕРБ. На първия тур той загуби изборите със 193 гласа срещу 236 за победителя Мюстеджеб. Административният съд в Шумен отхвърли жалбата и потвърди избора на Ержан Мюстеджеб за кмет на селото.

След появата на журналистически екип на „За истината“ в Изгрев, в читалището изненадващо беше организиран турнир по тенис на маса.


Този текст е създаден в рамките на проекта „Разкриване на злоупотреби в местното самоуправление в периферните и селските общини на Североизточна България“ на сдружение „Про веритас“, финансиран от German Marshall Fund.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени: Още за новините

monsterid
Дияна Желязковаhttp://www.radian.bg
Диана Желязкова Собственик и главен редактор на информационния сайт Radian.bg. Работи като журналист от 1987 г. Ръководила е екип на регионалния вестник „Шуменска заря“, била е кореспондент на БТА. Диана има опит като директор на местната „Телевизия Шумен“, като автор и водещ на телевизионни предавания и като кореспондент на национални телевизионни канали. Тя е носител на многобройни журналистически отличия.

Още от автора

„Какво лошо има?“ – 1 млн. лв. за саниране на кметство с осем стаи в Мадара срещу 670 хил. за осеметажен блок в Шумен

Възможно ли е енергийното обновяване на двуетажна сграда с десетина стаи да струва повече от санирането на многоетажен жилищен блок с над 80 апартамента? Риторичен въпрос, както показва практиката от шуменското село Мадара.

Община Венец пусна експресна поръчка за близо 160 000 лв. чрез събиране на оферти

Поръчката е за реконструкция на ул. „Добруджа“ в село Страхилица - едно от най-малките населени места в района.

Водопроводът към Шумен се пръсна в р. Камчия, градът остава без вода поне до утре (Видео)

Шуменци настояват за търсене на отговорност на ръководството на ВиК – Шумен заради непрекъснатите аварии, които тормозят жителите на областния град и скъпата цена на водата.

Още за новините

Падна последната пречка пред тунела под Шипка – не е „заплаха за естествените екосистеми“

Съдът отмени окончателно решението на Министерския съвет, с което е приет Плана за управление на природен парк "Българка". Това означава, че последната пречка пред строителството на тунела под Шипка падна и сега на ход е държавата.

Общински съветници от ГЕРБ в Стара Загора лобират в полза на бивш офицер от ДС и подсъдим по делото „Масларова“

ъпреки забраната в Закона за устройство на територията общинският съвет в Стара Загора одобри проект за изменение на Общия устройствен план на община Стара Загора в частта му за имот със статут на озеленена територия за публично ползване в устройствена зона за вилно селище.

Побити камъни – история в сегашно време за каменна гора, потънала в отпадъци

Отбиваме вдясно от магистралата за София, само на 15-ина минути с кола от Варна. Движим се по черен път. От едната страна се нижат микросметище след микросметище. Ясно личат следи от багер, явно разчиствал купищата боклук. От другата е кално трасе, представляващо писта за мотокрос. Стигаме до малка полянка с черни кръгове изгоряла трева и почти изпепелен ствол на дърво.