На ски край морето? Във Вълчи дол е възможно!

Във Вълчи дол няма вълци. Хората са едва 1800. Родени тук са скулпторът Георги Чапкънов – Чапа, и Петков Сираков, първият български световен шампион в свободната борба, баща на Наско Сираков. Героят на Апостол Карамитев в „Специалист по всичко“ е разпределен да работи във Вълчи дол. Роденият десетина километра по на север Ивайло Петров (Продан Петров Кючуков) пише без връзка с Вълчи дол „Хайка за вълци“.

За мнозина това е всичко, с което може да бъде свързан Вълчи дол (ако въобще търсите , с какво да го свържете). Но градчето притежава нещо наистина любопитно – ски писта, на хвърлей място от морето, в съседство с равна Добруджа. И без да е паднала нито една снежинка. 

Как? Ами така – на хълм над Вълчи дол.

има три оръдия за сняг, машина за фрезоването му, влек, осветление. И стотици хора, които вече се спускат. (Видео – в края на текста).

Още по-любопитна е самата история на създаване и съхранение на пистата. В нея има много ентусиазъм, обич към хората, препредаване между поколенията, гражданска активност, управленска последователност – без мисъл за печалбарство. „Защо, защо ви е ски писта във Вълчи дол? – Ами така; защото е хубаво“, звучи тази лудост.

Началото

Положено е малко след старта на демократичните промени. Местни хора обичат планината, ходят в нея да карат ски. Водят и групи деца. Ту на Узана в Габрово, ту на Чумерна в Елена… Един ден приятелите от Елена казват, че старият техен редуктор (влек) е ненужен. „Бе вие що не го вземете и си направите ски писта?“, питат. Втора покана не е нужна. „Пенков, медицинско лице, деятелят Арсов, кметът Василев се заеха“, разказва днес 80-годишният учител по физкултура Аспарух Стоянов. И той е в групата, учил е децата на ски. На 14 февруари (Трифон Зарезан, разбира се) 1998 г. пистата е открита.

Историята на две дървени джамии край Варна, които чакат да бъдат открити

Избран за място е Кошу баир – ветровита височина над градчето, в която снегът се задържа месец и половина – два. В гората там има и хижа, ресторантче. Вълчидолското физкултурно дружество поддържа пистата, взема лев-два за вход – колкото да покрива разходите. Идват хора от Варна, Русе, Шумен, Добрич… Местните младежи се забавляват, децата се учат на спорт.

Трудностите

Да се поддържа писта далеч от планината е трудно, още повече сто процента общинска, в малка община. Климатът се променя, постепенно в годините нататък спира да вали сняг. Но нашите хора не се отказват. Няколко пъти пистата затваря, за да я отворят отново. Пробва се с европроекти, други финансирания… – на приливи и отливи. Винаги когато е отворена, пистата се пълни с хора. Като не работи –  чакат да отвори. Така в крайна сметка се решава, че писта наистина трябва да я има. И то както е замислена – със социална цел, без да гони печалби – за да радва хората. През 2018 г. започва голям ремонт с големи планове.

През това време кметовете се сменят, общинските съветници – също, хора умират, други се раждат, но целта на всички е една – пистата да я има. Купена е земя, за да бъде удължена. Купени са влекът, оръдията, другите съоръжения. През 2023 г. е въведена в експлоатация. И грейва отново на 13 януари 2024 г. – за радост на около 400 души, посетили я още първия ден – разбрали чрез малко реклама в социалните мрежи и от уста на уста.

Историята на шишенца парфюм, разменени за книги (Видео)

А през всичките тези години, независимо, че пистата е отваряла-затваряла, доайенът Аспарух Стоянов е обучил на ски над 500 деца. В градче, в което нищо няма и запада, деца се учат на спорт и здраве.

В сегашно и в бъдеще време

„Ремонтът е поет изцяло от общината – общо 600 хил. лв., залагани всяка година в капиталовата програма. Целта ни е хората да има къде да се забавляват, атракция. Цената за входа, която ще сложим, ще бъде пресметната така, че просто да покрива разходите. Към момента частно партньорство не се планира“, заявява сегашният кмет Калоян Цветков.

Както се подразбира, известно време удоволствието е безплатно.

Дългата 250 метра писта нито е завършена, нито съвършена. Липсва гардероб, ските трябва да ги носиш. Предстои отваряне на чайна, евентуално и на хижата (изоставена е преди години). Нататък ще се мисли за огради, информационни табели… Детският улей към момента е по-скоро естествена пътека, отколкото нещо специално. Но пък снегът си е сняг, наклонът – перфектен. Осветлението позволява нощно каране. Пътят с автомобил от Варна е 40 минути, от Добрич – 30, от Шумен – 80. И в крайна сметка това е едно прекрасно за жителите и гостите на Североизточна България съоръжение – подходящо за еднодневно зимно удоволствие, без пътувания и непосилни разходи в скъпарските курорти.

Дали все пак?

Би било нечестно да се премълчи, че бъдещето е свързано с големи рискове. Основният – ще може ли да

работи пистата нормално дълго време; изкуственият сняг също се нуждае от ниски температури, за да се задържи.Илиян Илиев от варненската  неправителствена организация „Обществен център за околна среда и устойчиво развитие“ казва: „Според тенденциите за глобално затопляне, за все по-кратки зими, както и според необходимостта от минус 4 градуса, за да работят оръдията за сняг, инвестицията е авантюристична. Прогнозируемият сезон от два месеца може да се намали в следващите години до две седмици. Средномесечната стойност на температурите за Вълчи дол за януари тази година прогнозно е минус 1 градуса. Може да се окаже, че парите са отишли на вятъра, въпреки ентусиазма на жителите“.

В деня на новото откриване – 13 януари, температурата във Вълчи дол бе около споменатата от Илиев – минус 1. Но на самия Кошу баир бе кучи студ. Надеждата на хората във Вълчи дол е, че навремето създаделите на пистата не са се подвели за хълма. „Пожелавам им дълги години зимни сезони!“, искрено добавя Илиев. Всеки пожелава природата да е благосклонна, защото за спорт и развлечения на открито това е най-важното.

Смисълът

Влакът от Добрич за Варна спира. От него слизат три момчета със сноубордове. Гара Вълчи дол е близо, след малко вече карат. Весела компания е поседнала на мезе и вино. Членовете на друга не са се виждали години, шумно се прегръщат. Огън хвърля топлина, след малко къкрещ съд ще съблазнява. Леко припряно и както си му е редът – нервно, майки засилват шейните на питомците си. Непослушните се обръщат в снега. Пак както си му е редът, следват наставления – към татковците – да не се разсейват, ами придържат шейната.

Историята Ерик Бъд, който дойде от Детройт да учи децата в Монтана

Момче и момиче се целуват върху ските. Пречат малко на останалите, но те им се усмихват. Това е смисълът. Какъв друг да е?

Тази статия е създадена от „Обществен център за околна среда и устойчиво развитие“ (ОЦОСУР) в рамките на проекта за подкрепа на независими регионални медии на Сдружение с несторанска цел „Про веритас“. Мненията, споделени в него са на ОЦОСУР и не непременно са споделени от „Про веритас“.