BG | EN

Как България да премине по-лесно през турбуленциите

Илюстративна снимка: parliament.bg

Каквато и коалиция да управлява в бъдеще, в нея не бива да се допускат компромиси с най-важните приоритети на България. Само така страната ще премине през задаващите се трудности. Какво може да се направи?, отговаря Даниел Смилов в анализ за „Дойче веле„.

На 2 април българите ще поставят своеобразен рекорд – пети поредни парламентарни избори в рамките на две години. Неспособността на парламентите да излъчат стабилно мнозинство води до авариен режим на управление на страната – служебни президентски правителства действат в рамките на парламентарно зададена обща правна рамка, в която се внасят инцидентни промени без обща политическа идея за посока на развитие. Кампанията за предстоящите избори ще се определя от следните фактори:

Защо не искат да управляват?

Тези избори не бяха нито неизбежни, нито необходими: В отиващото си НС имаше мнозинство, способно да управлява – т.нар. “хартиена коалиция” (ГЕРБ, БСП и ДПС) плюс БВ. Управлението му вероятно щеше да е лошо, но по-добро от “служебното” безвремие. На “лидерска среща” преди седмица дори тези четири партии почти се разбраха да управляват след новите избори – въпросът е защо не управляват сега, когато имат солидно мнозинство в парламента? Единственият що-годе логичен отговор на този въпрос е, че тези партии и най-вече ГЕРБ поставиха тяснопартийни сметки над необходимостта от парламентарно избрано правителство – с идея да вземат евентуално няколко места повече, те тласнаха страната в нова фаза на парламентарната криза;

Президентът Радев и неговата проруска политика

Президентът Радев води все по-открита проруска политика: изказване на Румен Радев, че даването на оръжие за Украйна е “да гасим пожара с бензин”, стана водещо в руската преса и дори бе коментирано (в ироничен план) от президентите на Полша и Чехия – Дуда и Земан. Милош Земан дори призова в контекста на предизборни кампании да не се вземат насериозно “някои жалки и необмислени изявления”. Всичко това се случва, когато САЩ и Европа заявяват сериозна военна подкрепа за Украйна с най-съвременни танкове и други оръжия.

Липсата на синхрон между българския президент и западните ни съюзници не може да се обясни само с настроенията на българите – всъщност Радев е основна причина за тези настроения, защото и той, и служебните му правителства ги раздухват. Дори комунистът Земан започва да изглежда заклет европеец на фона на българския президент. Като добавим и афинитета на Радев към запазване на енергийните връзки с Русия, картината, която се получава, повдига въпроси за общата геополитическа ориентация на страната, която той си представя;

Неприятни изненади за БСП

БСП става все повече “Възраждане” като реторика и е все по-готова за партньорство с ГЕРБ на практика: Изглежда, че ръководството на БСП наистина смята, че могат да говорят едно, а да правят всъщност друго. Вярно е, че тази тяхна позиция в правителството “Петков” позволи на България да подпомогне Украйна в труден момент. Но такова лицемерие не може да се превърне в официална партийна линия без загуба на гласове и електорат, които вероятно ще отидат и при “Възраждане”, и при ПП. Доколкото следва тази линия, Корнелия Нинова би трябвало да е подготвена за неприятни електорални изненади, въпреки надеждите ѝ, свързани с хартиената бюлетина;

Странната активност на прокуратурата

Прокуратурата започна активно участие в изборната кампания с казуса “Нексо”: Иван Гешев реши да компенсира тригодишната липса на резултати по казуси като “Божков”, кюлчетата, къщата в Барселона и пр. с политически удобната за него история около “Нексо”. Прокуратурата отново демонстрира, че става ли дума за партии, различни от ГЕРБ и ДПС, тя се впуска с голяма охота и ресурс в разследването, прави напоителни мултимедийни пресконференции и започва да дава интервюта. С “Нексо” нещата не тръгнаха добре за прокуратурата обаче, защото компанията междувременно постигна извънсъдебно споразумение в САЩ, а обвиненията във връзка с терористи се оказаха абсурдни.

Съдът прие единствено аргументите на прокуратурата за евентуални данъчни нарушения в България, но и това предстои да видим как ще се развие. Междувременно посолството на САЩ направи необичайно и много показателно уточнение, че участието на Иван Гешев в молитвената закуска във Вашингтон не е по официална правителствена покана, свързана с някаква съвместна работа между нашата прокуратура и американските власти. Като цяло кампанията на прокуратурата тръгна с много шум и смесени резултати;

Референдумите като метод за саботаж

Антисистемни референдуми: Предизборната кампания ще се повлияе и от два референдума, чиято цел – освен да вдигнат вота за определени партии – е да саботират въвеждането на еврото и да превърнат България в “президентска република”. И по двата референдума КС трябва да се произнесе: единият представлява зле прикрито заобикаляне на забраната да се провеждат референдуми по теми от юрисдикцията на ВНС (каквото е смяната на формата на управление). В крайна сметка конституцията предвижда само един начин за промяна на формата на управление и този начин не е с референдум.

Другото допитване за еврото противоречи на вече поети ангажименти на България да се присъедини към еврозоната, когато е готова за това. Страната очевидно е готова за такъв акт и заиграването с датите във въпроса за референдума не променя принципния ни ангажимент да въведем общата валута. Което – според огромна част от специалистите – е и доброто решение за страната. В ситуация, в която се е натрупало недоволство от управляващите, антисистемните референдуми се надяват да го мобилизират за целите на определени партии;

Обединение за съдържателна политика

ПП и ДБ обмислят явяване с общи листи: Тази идея е добра, доколкото би намалила фрагментацията в НС. Самото обединение би могло да стане и повод за натрупване на електорална енергия около новата формация, която реалистично би могла да е конкурент на ГЕРБ за първото място. Но това обединение трябва да се сключи скоро – съспенсът около него не бива да се превръща в лайтмотив на предизборната кампания на ПП и ДБ, тъй като хората очакват съдържателна политика, а не вътрешно-коалиционни маневри. Много внимателно трябва да се постъпи и с поканите към малки партийки и организации – ако това изобщо е нужно, би било добре да стане след като предизборното обединението на двете коалиции е вече факт;

ГЕРБ и ДПС ще продължат да играят за “реабилитация” на лидерите си

Прочитът на ГЕРБ и ДПС на последните избори е, че тече процес на тяхната “реабилитация” от корупционните щети, които понесоха в периода 2020-2022 г. Скандалите около Борисов и списъкът “Магнитски”, според говорителите на ГЕРБ, са нещо от миналото, което е вече забравено. Затова – според тези говорители – ГЕРБ и ДПС трябва да бъдат допуснати във властта такива каквито са, без да се променят.

Предстоящата кампания ще е тест за тази политическа теза. Проблемът с нея е, че тя е по съдържание несъстоятелна – времето не лекува корупционната репутация. Забравата може да е временна и споменът да се върне във всеки един момент, било чрез напомняне от Марк Рюте, било от американски конгресмен, но най-вече при изостряне на междупартийната надпревара вътре в страната. Затова хора, за които има сериозни съмнения за корупция, не могат по принцип да участват в управлението на развити демокрации, защото са уязвими и правят самото управление нестабилно. В крайна сметка основната причина за невъзможността да се състави устойчиво правителство в България е наличието точно на такива играчи, които имат претенция да управляват. От тази гледна точка, предпоставките за нестабилност остават и в новата кампания;

Инструментализация на темата “Македония”

И в България, и в Северна Македония има политици и общественици, които са заложили кариерата си, за да блокират членството на съседката ни в ЕС. В предизборната кампания има опасност радикалите от двете страни да окупират темата и да наложат своя дискурс по нея. Разбира се, България трябва да се противопостави на всякакви актове на насилие срещу българи в РСМ и да иска справедливо наказание за тях. Но инциденти не бива да стават причина за смяна на стратегията на страната – в крайна сметка радикалите не могат да бъдат оставени да диктуват двустранните отношения чрез побои и други провокативни акции. И двете правителства трябва да демонстрират голяма зрялост, за Как разследването на „Ди Велт“ помага да разберем кой кой е в България да избегнат подобен проблем – предстои да видим дали ще го направят.

Гореизброените фактори ще са водещи в новата кампания. Вече стана ясно, че икономическият апокалипсис, вещан преди миналите избори, няма да се състои. Но страната се люшка като кораб без ясна посока, а това не е най-добрият начин за наваксване на изоставането ни в икономическото развитие спрямо останалите членки на ЕС – вече и спрямо сходни на нас страни, като Румъния.

Какви са изводите

Може ли нещо да се направи, така че България да мине по-лесно през задаващите се нови политически турбуленции? Едно нещо, което би стабилизирало отчасти политиката, е основните партии да поемат предизборен ангажимент, че каквото и да е правителството, те няма да правят компромиси с две неща. Първо, евроатлантическата ориентация на страната, помощта за Украйна, независимостта от руски енергоносители и конструктивната роля на България по отношение на Западните Балкани и най-вече Северна Македония.

Второ, членството на България в еврозоната в най-кратки срокове, когато страната наистина е готова. Имаме шанс да влезем в еврозоната през 2024 г., който не бива да се изпуска. Вярно е, че инфлацията сигурно ще е по-висока от Маастрихтските критерии, но ако се аргументираме добре и енергично, компромис по този въпрос може да бъде постигнат.

Тези две обещания не са призив за “евроатлантическа” коалиция, а гаранция, че каквато и да е коалицията, в нея ще има основни партии, които няма да се отклонят от най-важните приоритети на България и няма да допуснат компромиси с тях.

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “За истината”.

Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки. Не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „За истината“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени анализи

monsterid
Даниел Смилов
Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Той е програмен директор на Центъра за либерални стратегии, София, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет, Будапеща и преподавател по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Кл. Охридски”. Даниел Смилов има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.

Още от автора

Предсрочните избори и кривите сметки на ГЕРБ и ДПС

Тънките сметки в политиката често излизат криви. А някои сметки, дори и да излязат верни, са просто загуба на ценно време. Даниел Смилов обяснява какво ни доведе до шестите предсрочни избори в рамките на три години.

Как истеричният шум около мигрантите замете „пътната карта“

На фона на истеричната шумотевица около мигрантите, които "вилнеели" по улиците на София, някак не остана време за обсъждане на инцидентно намерената "пътна карта" за "Турски поток". А от нея възникват поне три проблема.

Ротация с 200 в настроенията на Борисов – каква е целта?

На 6 март академик Денков подаде оставка, както беше договорено, и тя бе гласувана в парламента. Защо е сърденето, че се намалява времето, в което явно Борисов е планирал да ротира ПП-ДБ на шиш? Даниел Смилов обяснява.

Още анализи

Дълбоко неморално: не искат ЕС, но харесват облагите му

Дълбоко неморално е да приемаш облагите на ЕС, но да искаш да го рушиш отвътре. Именно това искат "Възраждане", Костадинов и неговите кандидати за евродепутати. От Александър Андреев.

Смените в кабинета „Главчев“: кой натисна копчето

Служебната "сглобка" на Главчев се оказа с кратък срок на годност. Защо за външен министър номинират свързан с Румен Радев дипломат и какво налага смяната на земеделския министър Вътев, чиято работа Главчев одобряваше?

Калин Стоянов съди журналисти за 65 хиляди лева. Защо?

Калин Стоянов е завел иск за 65 хиляди лева срещу разследващите журналисти Атанас Чобанов и Димитър Стоянов от BIRD. "Той явно има нежна, раздразнителна и алчна душа", коментира Чобанов пред ДВ.