Как беше провален конкурсът за директор на Художествената галерия в Казанлък

Снимка: Фейсбук страница

Конкурсната система за избор на ръководни кадри в България отдавна е опорочена. Конкурси се провеждат, но почти винаги се назначава не най-добре представилият се кандидат, а „нашият човек“ – по партийна, роднинска или приятелска връзка. Това е толкова стара и банална практика, че дори и ако предпочетеният кандидат наистина притежава нужните квалификация и качества, това се приема по-скоро като случайност.

През август в Казанлък е проведен конкурс за директор на Общинската художествена галерия. Освен досегашният титуляр Христо Генев, за мястото са кандидатствали още казанлъшката художничка Ваня Запрянова и старозагорският фотограф и живописец Светлозар Недев – и двамата с частни арт галерии. Със своя заповед кметицата на общината Галина Стоянова определя състава на комисията начело със Сребра Касева – началник на кабинета й.    

След събеседването и представянето на концепциите на всеки един от кандидатите, председателката на комисията взела оценъчните карти, обработила резултатите и обявила класирането. Първа се оказала Ваня Запрянова.

Членовете на комисията били учудени, защото според повечето от тях най-добре представилият се кандидат бил Христо Генев, а спечелилата конкурса – най-слабо и неубедително.

Пред „За истината“ Кирил Бинев – член на комисията в качеството му на председател на Федерация „Култура“ към КТ „Подкрепа“ потвърди, че концепцията на Генев за развитието на галерията е била най-добрата, той показал и най-висока компетентност по време на събеседването. Протоколът от проведения конкурс представителката на МС Десислава Дикова – главен експерт в отдела „Музеи, галерии и визуални изкуства“ подписала с особено мнение. Най-вероятно това е накарало Общината да анулира конкурса и да обяви нов с мотива, че в комисията липсва един от задължителните по Закона за културното наследство трима директори на национален или регионален музей. Но се оказва, че това не е единственият пропуск в процедурата по провеждането на конкурса,

защото с министерството на културата не са били съгласувани и правилата за кандидатстване.

Очевидно това не е направено, преди да бъде обявен и вторият конкурс, защото до участие в него се допускат отново филолози, например.

След обявяване на резултатите и анулирането на първия конкурс Христо Генев подава заявление по Закона за достъп до обществена информация до Общината с искане да му бъдат предоставени документите от проведения конкурс.

Последвал

мълчалив отказ,

а според декласираният кандидат достъп бил отказан и на други граждани с мотив, че тази информация не е обществена.

Христо Генев подава жалба до Административния съд и пише открито писмо до кметицата Галина Стоянова. В него той посочва, че трябва „да се сложи край на беззаконието, демагогията, властовия натиск и административен произвол, които деморализират обществото и развращават моралните му ценности“. Досегашният титуляр за длъжността „директор“ на Художествената галерия в Казанлък задава над десет въпроса към госпожа Стоянова, свързани с нарушаването на разпоредби на Закона за културното наследство. Например защо в комисията няма нито един директор на Национален художествен музей, но затова пък са поканени директорите на Националния музей „Васил Левски“ в Карлово, на Регионалния исторически музей във Велико Търново и на Дома за хумора и сатирата в Габрово, както се казва „Нерде Ямбол, нерде Стамбул“? Или защо в комисията с право на глас са включени представители на синдикатите и на Съюза на българските художници – сдружение с нестопанска цел? 

Към тези, меко казано, очевидни несъответствия с изискванията на закона могат да се добавят и други въпроси, които будят недоумения.

Например опитвала ли се е Сребра Касева да влияе върху членовете на комисията с коментари и подхвърлени реплики като

ние в общината предпочитаме да работим с …“

или „Той е необщителен, неразбираем, елитарен…“

Опитахме се да потърсим отговор на тези и други въпроси от Сребра Касево, но тя не отговори на нито едно от телефонните ни обаждания. Не успяхме да се чуем и с Галина Стоянова. Затова пък попитахме директно доктор Момчил Маринов – директор на Историческия музей „Искра“ дали от общината са му предлагали да им съдейства за намиране на кандидати за конкурса. Въпросът беше неочакван, такава беше и реакцията: “С Генев съм в нормални отношения, трябва ли точно на Националния празник да влизаме в такива подробности?“

Националният празник не се оказа пречка за Петя Минекова – директорка на Националното училище по приложни изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“ в Казанлък да разговаря за колегата си Христо Генев, който е възпитаник на училището, а след това и преподавател в него. Казва, че го познава още като студент по изящни изкуства във Велико Търново и има добри впечатления от него.

А за галерията, която той ръководи през последните години, твърди, че е една от най-добрите в страната и е удоволствие човек да остане за кратко в атмосферата й.

Радва се, че Генев защитава всичките си позиции пламенно, а на въпроса предполага ли, че може да има политически съображения за неговото отстраняване (директорът на галерията не е нито член, нито симпатизант на ГЕРБ) отговаря, че убежденията не бива да помагат или да пречат на човек, независимо от позицията, която заема той в обществото.  

Снимка: Художествена галерия – Казанлък

Христо Генев е директор на галерията от 2001 година, когато партия ГЕРБ още не беше създадена и отначало е с безсрочен управленски договор. Сега длъжността е мандатна и

той е готов да се състезава с конкурентите си, но при

ясни правила за конкурса,

които да не се нарушават в нито един от етапите на провеждането му.

Някой би могъл да каже, че 20 години на едно място са много време, през което човек се изчерпва и като възможности, и като идеи. Да, така е, но това може и трябва да прецени единствено комисията, назначена според всички законни изисквания.

Всичко в този случай е познато до болка – инсценировките, търсенето на „правилния“ кандидат, нарушаването на разпоредбите на Закона за културното наследство, отказване на достъп до оценъчните карти и останалите документи на участник в конкурса, нежеланието да се представи гледната точка на общината по казуса пред медията ни и т.н. Ако и вторият конкурс бъде организиран и проведен по същия начин, това само ще докаже, че чиновническата арогантност и самонадеяност са се превърнали в стил и емблема на местата власт.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам