След инцидента с момиче, което загина в катастрофа, заради свободно движещи се коне по пътното платно, от Българската агенция по безопасност на храните(БАБХ) „спешно“ решиха да се справят с проблема. Така се започнаха едни срещи по общини, на които просто „се набелязаха мерки“.
Според официална информация от сайта на БАБХ срещите по общини всъщност са заседания на общинските епизоотични комисии, чиято цел е „да се предотврати свободното движение на животни по пътищата на страната“.
Как на практика ще се случи това?
На 29 януари т.г. в Община Севлиево се провежда заседание на общинската епизоотична комисия. Въпреки че за проблема със свободно пуснати по пътищата животни е добре да се запознаят стопаните на животни, те не присъстват, медии също не са поканени. Заседанието протича в тесен състав и резултатът от него, според публикация на сайта на институцията, е: „всички участващи се обединиха около необходимостта от тяхно сътрудничество между местната администрация, органите на МВР и БАБХ, за да се минимизират рисковете от инциденти“.
Това чиновническо обобщение на недовелата до нищо среща няма да махне скитащите животни от пътищата, но в БАБХ в Габрово са изпълнили разпоредбата на шефовете от София като са провели заседанието.
Снимка: пресцентър на Община Севлиево
Така се отчита дейност.
В Дряново избират по-широк формат и на общинската епизоотична комисия са поканени кметски наместници и общински съветници. Това не означава, че резултатът от нея е по-различен. „Мина мероприятието, но няма нищо налице“, обобщи общинският съветник Михаил Ганчев преди началото на редовното заседание на Общинския съвет в Дряново, насрочено веднага след това на епизоотичната комисия. „Вмениха вина на кметовете, наместниците и общинските съветници и излязоха от ситуация“, заключи Ганчев.
Проблемът със селскостопански животни и в двете общини не е от вчера.
През 2018 г. „За истината“ разказа как всяка година в горите на Стара планина дървосекачи извозват дървесината от сечищата с жива сила – коне и катъри. Идват за месеци, докато работата по сечището свърши. Пристигат с животните си, около трийсет на група. Когато вечер се приберат от сечището, пускат конете на воля, а те скитат наоколо. Забелязвани са както по пътното платно, така и в хорските дворове.
За този проблем решение тогава не се намери, не се е чуло и в последствие да е решен. Покрай него обаче стана ясно, че за свободното движение на животни отговорност има първо кметът на селото или кметският наместник, а след него общинският.
В Дряново наскоро имаше случай на стадо кози, забелязани свободно да се движат по натоварен път. Общината състави акт за нарушение на стопанина им, но съдът го отмени, като прие, че мъжът не е знаел, че животните му са излязли на пътя, след като вече ги бил прибрал.
В Закона за ветеринарномедицинската дейност са разписани отговорностите на всички, които се занимават с отглеждане и стопанисване на конете.
На практика обаче законът е неприложим.
Според текстовете му общинските съвети са задължени да приемат наредба за отглеждането на селскостопански животни, а кметовете и кметските наместници по места да осъщестяват контрол по спазване на наредбата. На кметовете в селата е задължението и за „недопускане на свободно движение на животни по улиците на населените места“. Това означава, че кметът на селото носи главната отговорност, ако в землището на селото скитат коне, крави, кози или други. Той има задължението да ги прибере и да уведоми съответната областна агенция по безопасност на храните. Тя от своя страна трябва да открие собствениците на животните и да ги санкционира. Ако става въпрос за животни, чийто стопанин е известен, добре. Но невинаги скитащи коне, например, могат да бъдат идентифицирани.
За да стане това те трябва да чипирани. От 2010 г. всяко еднокопитно животно у нас трябва да има чип и ветеринарномедицински паспорт. Въпрос на проверка е колко тази разпоредба се спазва.
И още нещо трудно за постигане – в правомощията на общините е да конфискуват животни, когато законите и наредбите за отглеждането им не са спазени. Как обаче би станало това на практика и къде биха ги прибрали, също е въпрос, на който от БАБХ не дават отговор. Защото според Община Севлиево на зададени през 2018 г. въпроси за прибиране на животните е нужен регламент, но той не може да се въведе с местна наредба, тъй като това е подзаконов нормативен акт. Регулациите трябва да станат със закон и докато това не се случи ще имаме „набелязани мерки за недопускане на инциденти“. С това работата е свършена.
Тази статия е създадена с финансовата подкрепа на Националната фондация за демокрация (NED), посветена на развитието и укрепването на демократичните институции по света.
