През 2020 година започва нов програмен период за финансиране на проекти от Европейския съюз. Това, което е известно до момента е, че процедурите ще са доста по-сложни, ще се изисква много повече подготовка и доста по-висок процент самоучастие от страна на местните администрации.
Някои от малките общини в страната заявяват, че са готови, други – че бъдещето изглежда отчайващо. Въпрос на гледна точка, но и на административен капацитет.
Официалното предложение за размера и структурата на европейския бюджет за следващите седем години ще бъде представено на 2 май т.г. От представителството на Европейската комисия в София предупреждават, че всякакви коментари и прогнози преди тази дата могат да имат единствено спекулативен характер.
Песимистите
Симеоновград е община с бюджет от 6 млн. лв. за 2017 година. От тях държавна субсидия е около 5 млн. лв., а собствените приходи – 1.9 млн. лв.. За капиталови разходи в бюджета са предвидени малко над 236 хил. лв. В същото време населението на общината е едва около 10 хил. души.
За последните 7 години по различни програми на Европейския съюз в Симеоновград са инвестирани около 14 млн. лв. за ремонт на улици и пътища. Санирани бяха жилищни блокове, ремонтиран беше мост над р. Марица. Но града има голям и нерешен проблем с питейната вода. За справянето с него са необходими над 10 млн. лв. за пречиствателна станция и нови тръбопроводи. След създаването на областната ВиК асоциация, до Симеоновград едва ли ще стигнат пари за ремонт на тази инфраструктура, коментират от общинската администрация. Необходими са и пари за ремонти на общинската собственост в града и околните села.
Ниската ефективност от привличането на европейско финансиране, слабата координация и лошото планиране са другите тежки проблеми на малките общини. В Симеоновград почти всички новоасфалтирани улици бяха разкопани заради аварии по водопреносната мрежа. Явно някой не беше съобразил, че тя е стара и трябва да бъде подменена преди началото на пътните ремонти. На твърде много места извършената работа е некачествена, а това води до основателните въпроси кой и как харчи парите на европейските данъкоплатци. Отсечка на магистрала „Марица“ от Харманли до Свиленград например бе ремонтирана три пъти за три години и въпреки това отново е осеяната с дупки.
Източник от Общинската администрация в Симеоновград призна през „За истината“, че не е наясно с бъдещото финансиране. Това е и причината да пожелае анонимност. „Не знам, може би смятат, че след 2020 г. всичко ще е наред в държавата, казва той. В много населени места при нас има празни къщи, няма работа за хората, какво да им вземеш, за да попълниш бюджета? Както е тръгнало, няма да има финансиране не само за капиталови разходи, но и за административни дейности“.
Оптимистите
На друго мнение е Мария Костадинова, заместник- кмет на Свиленград. Бюджетът на общината за миналата година е 18 млн. лв. При население от около 25 хил. души, местните приходи в Свиленград са около 5.5 млн. лв. и са относително постоянни като обем през последните години. За капиталови разходи в местни дейности държавата е отпуснала едва около 663 хил. лв. Усвоените средства по програми на Европейския съюз в общината надвишават многократно бюджета й – над 100 млн. лв. за последните 7 години. С тях бе изграден водния цикъл на общината, ремонтирани бяха улици, купено беше оборудване и беше направен ремонт на болницата. Пак с европейски средства беше изграден мост над Марица, коритото на реката беше почистено.
„Оперативни програми ще продължат да съществуват, но средствата от тях няма да се дават безвъзмездно, прогнозира Мария Костадинова. Те ще се отпускат за дълъг срок, с ниска лихва. Практиката досега показва, че когато се дават безвъзмездно, ангажимента на общините не е толкова голям. Но когато това става чрез финансови инструменти може да се включи и бизнеса, тогава отговорността е споделена“.
Къде отидоха парите?
Печалната истина е, че в редица малки общини европейското финансиране не повлия чувствително на жизнения стандарт, тъй като не доведе до очакваното увеличение а работните места. Дори напротив – в голяма част от тях обезлюдаването на малките населени места придоби драматични размери.
От ЕК отговарят, че управлението на средствата е споделена отговорност, която трябва да бъде носена и от местните власти.
С европарите трябва да се насърчават новите технологии и иновациите, твърдят икономисти. Но вместо това през последните години усвояването на европейско финансиране се е превърнало в самоцел на общинските администрации. За това оптимизмът е отложен за след 2020 г. когато ще влязат в сила новите правила за разпределян на т.нар. „изравнителни фондове“ в Европейския съюз. За малките общини в България те могат да се окажат жизненоважни.
