100 млн. евро за придобиването на Нова телевизия бяха осигурени чрез заем от четири банки, но не е известно откъде идват останалите 85 млн. евро
„За истината“ публикува анализ на Емилия Милчева за „Дойче веле“.
Ако
„Нова телевизия“ беше частна кланица, никой нямаше да се интересува
дали нейни служители са напуснали. Или са били „помолени“ да го
направят. Но собствеността на медия е нещо много по-различно. И дори не е
и бизнес на малкия български пазар, където едрите предприемачи се
сдобиват с медии заради влияние в обществото, а не за да печелят от тях.
Машина за влияние
„Нова телевизия“ заедно с „Нетинфо“ е най-голямата медийна група в
България. А това означава огромна машина за влияние. Защото притежаваш
силата да убедиш аудитория от милиони да приеме позицията на телевизията
по една или друга тема за своя собствена. Каналите са много –
телевизионните плюс онлайн компанията „Нетинфо“, включваща сайтовете
Gong.bg, Vesti.bg, DarikNews.bg, АБВ Поща, Vbox7.com, Sinoptik.bg,
Edna.bg, както и части от много търговски сайтове и онлайн магазини като
Grabo.bg и Trendo.bg.
Да припомним, че 70% от акциите на
„Нетинфо“ са собственост на „Нова броудкастинг груп“, а останалите 30%
държат изпълнителният директор на „Нетинфо“ Христо Христов и
собственикът на „Дарик радио“ Радосвет Радев, като от известно време
насам текат преговори собствениците на „Нова телевизия“ да изкупят и
техния дял.
Откакто притежатели на медийната група са българските бизнесмени братя Домусчиеви, зачестиха скандалите с журналисти от „Нова броудкастинг“, тръгнали си не по собствено желание, а заради натиск, принуда или разногласия с новите собственици. Медийната гилдия, ако изобщо има такава, мълчи. Чуват се само отделни гласове.
Засега е известно, че от „Нова
телевизия“ са предложили на трима известни журналисти – Генка Шикерова,
Миролюба Бенатова и Марин Николов, да работят оттук нататък на принципа
на фрийлансърите. Това означава, че те ще предлагат произведените от тях
филми, репортажи и разследвания, а телевизията ще решава дали да ги
пуска или не. Така журналистите губят правото на защита от медията в
случай на съдебно преследване.
Междувременно научихме и за скандала в сайта Gong.bg,
където екипът напусна заради натиск за публикуване на новини „с доста
съмнителни факти и достоверност“, според директора на „Нетинфо“ Христо
Христов.
„Иначе се губи доверие“
Новите
собственици имат право на своя политика, това е частен бизнес – казват
от лагера на онези, които смятат, че собственикът винаги е прав. Не така
обаче стоят нещата, когато става дума за медии, оказали се собственост
на бизнесмени, чиито повече от добри отношения с управляващите са
публично известни.
Аудиторията на „Нова“ е значителна, а за
една медия най-важно е доверието. Отбеляза го един бивш журналист, който
днес е експерт по комуникациите. В предаването на Веселин Дремджиев по
„TV+“ Ясен Гуев каза следното: „Може да не харесваш редакторите на
новините и да ги смениш, но излизаш и казваш защо. Не е лошо да се
обясни и на зрителите, защото иначе се губи доверие. Явно за тях
(собствениците – б.а.) доверието няма толкова голяма стойност, колкото
да контролират някакви неща“. Гуев припомни и неясния произход на
средствата, с които бе закупена медийната група. 100 милиона евро от
цената по сделката бяха осигурени чрез заем от четири банки, но не е
известно откъде идват останалите 85 милиона евро.
Кой говори
Когато
става дума за медии, произходът на капиталите е особено важен.
Гражданското общество има право да знае кой му говори, заяви още през
март Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“. Има и още
нещо – урокът, който обществото научи след скандала с медийната империя
на Мърдок, избухнал заради разкрития за незаконните методи, с които
журналистите от един вече закрит таблоид са събирали информация. „Това е
пряката връзка между културата на директорския борд (на медията – б.а.)
и доверието и качеството на нюзрума“, се казва в изследването
„Собственици на медии и журналистическа етика“ на Центъра за
международна медийна подкрепа.
В България доказателствата за
тази пряка връзка се срещат почти ежедневно. И се виждат както в
качеството на медийната информация, която потребяваме, така и в
последните места в класациите за свобода на медиите. Виждат се и в
мълчанието на журналистите. Резултатът е недоверие – не само в
българските институции, а и в журналистиката като цяло. Което означава,
че независимо дали казват истината или не, неизбежно възниква
подозрението, че говорят лъжи и/или обслужват интересите на
собствениците си. Така в един момент границата между истина и лъжа става
неразличима.
Тежки поражения
Всички, които сме
напускали медии заради несъгласие с политиката или разногласия със
собствениците, знаем, че това е трудно начинание. А свитият медиен пазар
в България допълнително го усложнява. Към списъка можем да прибавим и
всичко това: липсата на финансиране и осигуряване на достатъчно време за
разследвания; недостатъчната правна защита – няма организации на
журналистите, освен СБЖ, които да се заемат с това; ниското заплащане и
съответно ниските осигуровки, с малки изключения в телевизиите. Друга
характеристика на медийния пазар е нежеланието на собствениците да
инвестират в допълнителна квалификация на журналистите. А това
допълнително снижава качеството на информацията и девалвира престижа на
професията.
Накрая да кажем и това: нечистата медийна среда причинява тежки поражения. И то не само върху журналистите и тяхната работа, а и върху аудиторията. Или както би казал един от героите в „Кланица 5“ на Кърт Вонегът: това вече не са хора, а счупени хвърчила.
