Текстът е променен в 20:03 ч. на 4 октомври.
Проведеният конкурс за Център за експериментално куклено изкуство в Стара Загора предизвика нова вълна на възмущение от организацията му и журирането на представените проекти.
В подробен материал на български и английски език, изпратен до Комисията за защита на конкуренцията(КЗК) и до всички заинтересовани институции, в това число и до международните архитектурни медии, където конкурсът е бил обявен официално, архитект Пенка Георгиева поставя редица въпроси по възлагането, организацията и журирането на обществената поръчка.
Текстът може да видите тук
Анализът беше изпратен и до редакцията на „За истината“, след публикуването на текст по темата.
Като участник в конкурса арх. Георгиева, както и колегите й Красимир Кръстев и Емил Попов, които обжалват през КЗК обществената поръчка, обръщат внимание на факта, че 7 души от 9-членното жури не са поставили проекта на „УНАС студио“ на първо място, а съответно на 33-то, 25-то, 16-то, 7-мо, 3-то и 2-ро. И само двама българи манипулират резултатите като дават на голяма част от проектите единици и нули по повечето критерии и така елиминират голяма част от качествените, очевидно в полза на класираният на първо място проект.
Арх. Георгиева задава и други важни въпроси.
Например, защо такъв значим международен архитектурен конкурс, какъвто в България не е имало в последните четири години, не е обявен официално на сайта на Камарата на архитектите, където му е мястото? Справка за периода 2019 – 2023 г. показва, че последният конкурс е бил за сграда на Карин дом във Варна, спечелен от „УНАС студио“ и организиран от фирмата „Оптимистас“.
Случайно съвпадение ли е, пита арх. Георгиева, че четири години по-късно в конкурс за напълно различен тип сграда, при участието на 98 проекта на български и чужди фирми, първото място е присъдено отново на „УНАС студио“, а организатор е пак „Оптимистас“, без да е ясно по какви критерии е избрана фирмата.
Арх. Георгиева отбелязва и факта, че в подобни конкурси е утвърдена практика председателят на журито да излезе с кратък архитектурен анализ и аргументация на журиращия екип за достойнствата и препоръките, поне на наградените проекти. А в случая са публикувани само някакви математически таблици(едната от тях с 588 цифри), които подреждат участниците: “Това престараване в цифрите създава усещане,
че журито се крие зад някакви неясни математически операции и няма смелост да застане зад решението си и да го защити“.
Класираните на второ и трето място проекти са компромисни и напълно различни от първия и така на практика го бетонират, защото никой няма да се заеме да разглежда останалите 95, коментира арх. Георгиева и посочва, че това са част от проблемите в конкурса, на които фирмата „Оптимистас“ би трябвало да даде отговор.
Анализ на спазването на критериите в заданието от спечелилия първа награда проект на „УНАС студио“,
който съвсем „случайно“ визуално напомня много на Международно признатата за сграда на 2023 г. в раздел Театрални Сгради Chenjiagou “Impression Tai Chi” Theatre в Китай.
При задълбочен преглед на първо-премирания проект, освен драстично неспазване на заданието, могат да се установят редица архитектурни и функционални проблеми, които варират от абсурди до елементарни технически грешки и дори умишлено прикриване на детайли с оглед подвеждане на журито.
Класираният на първо място проект не е издържан в правно и архитектурно отношение и в него не е спазен нито един от петте критерия в заданието, има дори и проблеми в техническо отношение: “Ако студент представи такъв проект на изпит, ще получи двойка“, категорична е авторката на анализа.
В подобен тип театрална сграда особено важна е нейната функционална организираност, а в премирания проект се пресичат основните потоци от артисти, зрители и захранване с декори, костюми и материали, което е недопустимо. При проследяване на трите нива в проекта на UNAS Studio се вижда хаос по отношение това базисно изискване, гарантиращо нормално функциониране на такъв тип сграда.
Напълно неглижирана е и контролираната връзка на артистите със зрителите. Има и куриози – например, за да се види един артист с приятел от публиката преди или след представлението, трябва да направи въртелив обход под земята като слиза и се изкачва от едно ниво на друго.
Осигуряването на бърза и безпрепятствена евакуация на зрителите, едно от най-важните изисквания при подобен тип зали, е подчертано в заданието, което изисква да се запазят евакуационните изходи на съществуващата сграда. В класирания на първо място проект напускащите залата за 200 места зрители се озовават във вътрешния двор, който всъщност е зала на открито за 100 места. И там те са в капан, посочва арх. Георгиева.
Не е спазено основното изискване в заданието основната зала да е с параметри 22/12 метра. Вместо изискуемия минимум от 12 м в едната посока, залата е с ширина 8 м, което в един международен проект би било достатъчно основание за дисквалифициране.
Залата няма да има никаква звукоизолация при 18 см дебелина на външната й стена, изградена от тухли. Детайлен анализ показва, че авторите на проекта са използвали термините топлоизолация, звукоизолация и акустика напълно фриволно, пише в изложението си авторката.
Звукоизолацията на летния театър е също парадокс, тъй като откритата сцена с дълбочина едва 3 м е без масивна преграда със служебния паркинг, който се намира зад нея. Което означава, че при всяка запалване на двигател, представлението трябва да спира.
В проектното предложение на „УНАС студио“ арх. Георгиева е открила и множество невидими за „журито“ функционални проблеми и подвеждащи подробности, които могат да бъдат прочетени в изложението на авторката. В разговора ни тя обърна специално внимание на факта, че по задание възложителят много държи да се запази зелената система, но на практика няма да бъде съхранено нито едно дърво. А в проекта, „изграден лъжа върху лъжа“, едно от дърветата на улицата, които не са заснети, попада точно в средата на входа.
Сред многото въпроси се откроява и този: „Фасадата по другата улица, с двете евакуационни врати, напълно неуместните „жилищни прозорчета“ и фалша от пълното скриване на залата зад частично несъществуващи подови плочи, доближава ли се до критериите на възложителя за съвременна театрална сграда с тектоничен и „неповторим архитектурен образ“?
Архитект Георгиева сподели, че се е явявала на редица конкурси, включително международни, но намира за безпрецедентно подобно надменно и неуважително отношение от страна на възложителя към многобройните участниците от цял свят: „От представените 98 проекта има повече от 10 – от Испания, Естония, Нидерландия, България и др., които освен че са покрили в голяма степен критериите на заданието, притежават професионална дълбочина и оригинални творчески идеи и са били сериозни претенденти за награда. И въпреки високите оценки, които са им дали близо 80% от журито, двама от българите в него са успели да ги елиминират.“
А проектът на „УНАС студио“ е изключително спорен и въпреки, че екипът му е нарушил многократно поставените изисквания на проектното издание, е класиран на първо място. Всичко това налага усещането за опорочаване на обществената поръчка. Затова архитектурната общност очаква произнасянето на КЗК.
