„За истината“ препубликува анализ на Еми Барух от „Дойче Веле“.
Какво ли би казал Кристиан Таков днес, гледайки как Пеевски пазарува власт и влияние? Къде са будителите, къде са бунтарите? Онези, които най-последователно се бореха срещу модела „Пеевски“, останаха сами сред свои.
„Спасението на този човешки свят не се крие никъде другаде, освен в човешкото сърце, в човешката способност да размишлява, в човешката кротост и човешката отговорност.“
Това са думи на Вацлав Хавел – дисидентът, политикът, затворникът на комунистическия режим, защитникът на човешките права, президентът.
По идея на Софийски дискусионен форум едно символично сърце вече ще осветява малкия площад в центъра на София, който носи името на Хавел. Хавел, мислителят и писателят. Хавел, дисидентът и драматургът. Хавел, будителят. Човекът, който написа: „Чувствам, че заспалата добронамереност у хората трябва да се раздвижи. Хората трябва да чуят, че има смисъл да се държат прилично или да помагат на другите, да поставят общите интереси над своите, да спазват елементарните правила на човешкото съжителство.“
Будителите – сами сред свои
По един не по-малко въздействащ начин и с едно също толкова мощно внушение Кристиан Таков – един от най-красивите умове на съвремието – ни казваше същото: „България се събужда ужасно бавно, търка очи, обръща се отново на другата страна, вика: „Хайде да си поспя още малко“, но вече е ясно, че слънцето е изгряло. И че ще се става.“
И на името на Кристиан Таков има малък площад в София – в квартала, който помни неговите стъпки.
Това са малки топоси с табелки, които носят имената на големи личности. На двама мислители и мисионери на нашето време. На хора, които със своите думи, със своя пример, със своите послания, с живота си показаха на всички нас онези нелеки пътеки, по които да се движим.
Будители…
Питам се какво ли би казал днес Кристиан Таков, за да събуди дремещата общност на българите, която не отива да гласува, която мърмори, затваря очи и се примирява, когато пред нея лъжат, крадат, мамят, безчинстват. Когато ѝ се присмиват. Когато персонажи със самочувствието на „велики“ апелират за „възраждане“ с „меч“ в ръка.
Какво би казал днес Кристиан Таков, който крачеше заедно с всички нас на протестите срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, гледайки как същият този Пеевски пазарува влияние и власт – още по-нагло, по-грабливо, по-безскрупулно.
Къде са будителите?
Приключилите седми поред избори са банална илюстрация на всичко това.
А къде са будителите, бунтарите? Тези, които най-последователно се бореха срещу модела „Пеевски“, останаха сами сред свои.
„Много е страшна самотата на борещия се за правдини, лишен от подкрепата на тези, за чието благо се жертва. Не го оставяйте“, беше написал Кристиан Таков. Оставиха го. Но това е една друга история.
Днес се събуждаме отново същите. С погнуса заради „още от същото“, с трудно преодолим конфликт между собствените ни идентичности. С тъга за безвреме напусналите ни будители. Търкаме очи, обръщаме се на другата страна и продължаваме… да сънуваме.
