Какво да се прави с икономиката по време на пандемия

Снимка на Gerd Altmann от Pixabay

За истината публикува анализ на Красен Станчев от „Икономически живот“.

Какво знаем от историята

Пандемиите се разпространяват залпово, като взрив. Най-леталната от близките сто години е онази от 1918 г., отнела живота на (вероятно) два пъти повече души от смъртта, причинена от първата световна война. Известно е още, че оттогава досега броят на жертвите намалява. Включително дотолкова, че паниките по повод болести като „птичи грип“, „луда крава“ или вследствие на Ебола, приличат на Езоповата приказка за Лъжливото овчарче. Те са донякъде причината, че сегашната пандемия бе посрещната неразумно.

„Правителствата вземат правилни решения, обикновено след като изчерпят всички останали алтернативи“

Уинстън Чърчил
(парафраза на негов афоризъм, изказан по повод правителството на САЩ)

Общото равнище на хигиена и културата на ограничаване („общуване“) на различни приносители на вируси – обикновено бозайници с генна структура, позволяваща пренос на вирус към хора. Например, плъховете са приносителят и на чумата, и на вируса, причинил сегашната пандемия. Някои наблюдатели дори се учудват, че няма международен стандарт за ограничаване на достъпа до такива бозайници.

Пандемиите са много различни от природните бедствия като стопански ефект. От икономическо гледище бедствията и пандемиите са институционални нарушения в основите на съществуването и натрупването на капитал, т.е. на условия за по-добър живот, които са породени от природни или обществени (свързани с дейността и изборите, които правят хората) причини. Закономерностите на възстановяването след природни бедствия и големи промишлени аварии са, че:

•  отделните хора и местните общности се нагаждат много бързо, оживелите не са безпомощни жертви;
•  веднага след първоначалния шок, хората започват да си помагат един на друг;
•  нараства обществената отъждествимост и солидарност;
•  в резултат се разгръщат необикновени усилия за спасяване, помощ и възстановителни и ремонтни работи;
•  изследванията и историческите хроники показват, че въпреки случаите на антиобществени и аморални прояви, обществената порядъчност и взаимопомощ преобладават (тази закономерност е изведена от Питирим Сорокин през 1942 г.).

Повечето от тези неща не се случват при пандемии или се случват с известно забавяне. Проблемите са поне два: а) хората ги е страх от „другите“ и б) на правителствата и политиците е изгодно да следват подход, който може да бъде наречен „всички злини идват от чужбина и чужденците“. И тези реакции са естествени.

Към това отношение сега се добавя и дежурното обвинение към глобализацията. Всъщност международната търговия и общуване са част от естественото нагаждане и подобряване на имунната система на човешкия род.

Паниката от неизвестното е по-характерна при пандемиите и монументалните нещастия по обществени и политически причини (войни, хиперинфлация, класови борби и пр.), отколкото при природни бедствия.

В нашето съвремие смъртта, предизвикана от заразни болести е в пъти по-ниска при всички възрасти в сравнение с непредаваните пряко от човек на човек болести (ако изключим родовата генетика). Например смъртните случаи, причинени от пиянство при възрастните са многократно повече от заразите.

Какво правителството прави неправилно

Правителствените мероприятия постепенно придобиват известна рационалност, ако се съди по публикуваните днес (бел.ред. 15 март 2020г.) намерения. Онези от тях, които според мен следва да останат, са споменати и донякъде обяснени по-долу.

Но първата работа на правителството бе да забрави една от очевидните аксиоми на стопанската политика, по-точно обстоятелството, че икономиката не е тостер, за да се изключва внезапно. Въпреки че посещението на ресторанти и места за бързо хранене се сви почти до нула и обслужващите вземаха предпазни мерки още преди решението за извънредно положение, правителството ги изключи внезапно от днес за днес. Мерките се взимаха, доколкото мога да съдя почти повсеместно. И дори в студентския град на София заведения още в сряда и четвъртък бяха абсолютно празни.

Пак в началото правителството обяви, че ще се „бори със спекулата“ и ще фиксира тавани на цените. Бизнесът отговори с повече от уместна критика, че това е рецепта за създаване на изкуствен недостиг. Но допълни, че трябва да се ограничат количествата стоки, закупувани от отделните потребители. Знаейки от опит какво означава контрол на цените и купонна система, хората отговориха адекватно с презапасяване. „Щабът“ нарече това „паника“ и превключи пресконференциите си в назидателен тембър.

Философската нагласа на „щаба“ първоначално бе, че „всички лоши неща са от чужденците“. Така постъпиха на първо време Италия, САЩ, Унгария и други страни. Правителствата на Израел и Тайван се насочиха към ограничаване на разпространението на заразата на място. тръгнаха по друг път. Китай и Южна Корея след време също тръгнаха по този път. Вероятно всички, включително България, вече правят същото.

Едно от най-съмнителните начинания е обещанието, че правителството (министърът на финансите) заедно „с ББР ще предложи мерки за ликвидна подкрепа за бизнеси, засегнати от мерките за ограничаване на коронавируса“. Едната от причините е имиджа на банката. В миналото тя е използвана нееднократно за съмнителни инициативи и за „спасяване“ на привилегировани стопански деятели. Познавайки отвътре работата на полската и чешко-моравската банки за развитие (те впрочем са и банки за „гаранции“), смятам, че те нямат същите имиджови проблеми като ББР. Основен проблем в схемите й е, че те не третират еднакво стопанските деятели на България. Обещаните мерки следва да са неутрални и да обхващат огромен брой предприятия от различни сектори. За тази година, вече след възникването на епидемията, ръководството на ББР обеща, че ще работи приоритетно по „Зеления план“ на ЕС и в областта на инфраструктурните проекти. Струва ми се очевидно, че най-малкото тези приоритети трябва да отпаднат.

„А ако ББР наистина ще разпределя 500 млн. лева, то трябва да има нов начин на надзираване на нейната политика.“

Една от мерките на правителството е да поеме чрез Агенцията по заетостта 3/5 от запратите на заетите в засегнатите от извънредното положение фирми. Тук са очевидни следните три ефекта. Сумата най-вероятно е огромна, но няма никакъв намек за разчет колко е точно и по какъв критерий може да бъде направен такъв. Създава се бюрокрация, която няма как да работи без допълнителни разходи за себе си и за евентуалните бенефициенти. И най-важното: създава се опашка за помощи, която не може да бъде безстрастно управлявана.

Струпването на генерали в публичната политика не е добра атестация за успех. Само в армията (и то не винаги) заповедта е дълбинната основа на човешките мисли и действия. В общественият живот нещата са по-сложни. В допълнение към това струпване се включи и главният прокурор. Освен с научно-изследователски инициативи в областта на стопанската история на последните 29 години, той вече ще наблюдава и дезинфекцията на количките в търговските вериги, неспазването на карантина и прочее „съвети на щаба“. Сега към неговите ангажименти ще трябва да се добави и работата на бюрокрацията.

Какво все пак следва да се направи

Както обикновено частният сектор предложи по-разумен и често доброволен (а не заповеден) подход към създалото се положение.

Първа инвестиционна банка обяви, че ще въведе „лихвена ваканция“ за всички свои клиенти, независимо от типа кредит те могат да отложат плащанията по тях. Това събуди подозрения, че с това ПИБ ще оправдава необслужени кредити. Не мисля, че такъв замисъл би бил счетоводно осъществим. Очевидно кредиторите по занятие нямат интерес нито клиентите им да загинат, нито да влезнат в процедури на събиране на вземания, които няма как да бъдат финансирани.

Камарата на частните съдебни изпълнители препоръча да се спрат публични продажби на имущество на длъжници и да се замрази описването му, както и налагането на запори на трудови възнаграждения и банкови сметки.

Веднага след като бе обявено извънредното положение, Експертният клуб по икономика и политика (ЕКИП) предложи три пакета мерки срещу рецесия, а КРИБ направи това на втория ден с шестнадесет предложения. Повечето от тях имат смисъл. Но трябва да се прилагат внимателно и да са разположени във времето така, че да не създават допълнителни проблеми, отговаряйки на остротата и стадиите на развитие на пандемията.

Ето един опит политиките да бъдат подредени по този начин.

  1. Очевидно е, че правителствените проекти следва да бъдат не само преоценени, но когато е възможно спрени или отложени за по-добри времена.

Милен Велчев предложи преди извънредното положение увеличаване на бюджетния дефицит и нови държавни, т.е. с парите на данъкоплатците, инвестиции. Не виждам защо трябва да се прави това. По-скоро трябва да се съкратят нерационалните и грандомански проекти.

Това не означава спиране на плащанията за вече свършена работа по държавни и общински поръчки. Такъв случай имаше през 2009 г. и той резултира в 1-1.5% допълнителен спад на БВП и допринесе за нарастване на безработицата. На това обърна внимание Петър Чобанов, също преди извънредното положение.

Не виждам възможност да се спре „Южен поток“. Но това е възможно с АЕЦ „Белене“ и вероятно редица други начинания. Инвестициите в „зелена икономика“ ще трябва да бъдат оставени на сегашното равнище. Те и без друго са едни от вай-високите в Европа, ако се отчетат макроикономическите показатели: като дял от БВП българските граждани и фирми плащат за „зелена“ енергия колкото и тези в Германия, а като дял от сметките за електричество тукашният „зелен“ компонент е колкото италианския.

Идеята на КРИБ за намаляване на компонента „задължения към обществото“ следва да бъде обмислена внимателно, защото в сегашната ситуация може да доведе до допълнителни проблеми. Има други резерви в ценообразуването на електроенергия, които могат да бъдат пакетирани към средата на годината, когато е срокът за предоговаряне на условията на пазара на електроенергия. Напомнянето към „Булгаргаз“, че дължи компенсации за изкуствено високи цени в миналото, е на място. Но може би трудно осъществимо.

  • Изглежда разумно съществено увеличение, например удвояване, на бюджета (бюджетният принос в НЗОК) на здравната система.

Това не са само пари за възнаграждения и консумативи. Важно е да се предвидят средства за проверка на заразяванията на цялото население, започвайки от рисковите групи. При днешните цени на тестовете за COVID-19 и възможни предвиждания за тяхната динамика, за тестовете за всеки гражданин на България сумата няма да превиши 130 млн. лв. Този разход изглежда абсолютно необходим, ако философията на „щаба“ се измени от „карантина“ към установяване на действително заразените. (Мисля, че такава промяна вече е налице.)

  • Най-съществената дългосрочна политика е не просто „данъчна ваканция“, а отмяна на корпоративното подоходно облагане.

Аз предложих такава реформа още през пролетта на 2016 г. Оттогава досега показателите на стопанските развития в България само са се подобрили. В края на 2018 г. Стефан Стоянов от ЕКИП допълни аргументите и добави съществени технически подробности за тази евентуална реформа.

Основната идея тук е че този принос към държавния бюджет е двойно данъчно облагане на потребителите (доколкото фирмите могат да го включат в цените), инвестициите (които създават доход в бъдеще) или на доходите на работещите във фирмата физически лица.

От реформата бюджетът за 2020 г. би претърпял „загуба“ от 2.7 млрд. лв. Но това би било така, ако положението се развива, както е предвидено в закона за бюджета. Това със сигурност няма да се случи. Не е измислен начин да се изяжда доход, който не е произведен. Но авансово плащане на корпоративен данък според българското законодателство представлява точно това. И от КРИБ са напълно в правото си да настояват това плащане да бъде отложено или поне замразено.

Моето предложение е данъкът изобщо да отпадне. Почти половината краткосрочен отрицателен ефект за бюджета ще бъде компенсиран от данъка върху доходите на физическите лица, частично от потреблението (когато то бъде възстановено след пандемията или във времето, когато краят й се вижда).

По този начин икономиката и фирмите започват да планират дългосрочно и се запазват някои конкурентни предимства. Допълнително основание за тази реформа е и обстоятелството, че косвено спадът на световните борси и задаващата се рецесия ще намалят и без друго незначителните чуждестранни преки и портфейлни инвестиции. Единственият недостатък на начинанието е, че България ще загуби статута си на единствената страна в ЕС, в която международните компании изпълняват данъчните си задължения.

  • Ако извънредното положение продължи след май, изглежда наложително въвеждането на данъчна ваканция и за „данъците върху труда“ – вноските към НОИ и НЗОК.

Тази перспектива предполага много други актуализации. Вероятно ще се наложи замразяване на пенсиите за период от поне една година, както и увеличаване на възрастта за пенсиониране, и увеличаване на „тежестта“ на частното осигуряване. Другите относително твърди приходи в държания бюджет не могат да се реформират. Предложенията на КРИБ и ЕКИП за процедурите по ДДС се налага да бъдат подкрепени с конкретни изчисления, когато се изясни динамиката на стопанската активност и ще могат да бъдат въведени след реформите в разходите на НОИ.

  • Много е важно правителството и народните представители да се откажат от недалновидните идеи за регулиране.

Те засягат и утежняват положението именно на отраслите, които най-дълбоко са и ще бъдат засегнати от пандемията. Същата политика трябва да се отстоява и в ЕС. Основните усилия на правителството следва да бъдат по посока на анализа на създалото се положение, актуализация на бюджета и засилване на прозрачността. (Практиката на законодаване и редица нови законопроекти е точно в посока, противоположна на засилването на прозрачността.)

Бюджетът за 2020 г. е с минимални вътрешни резерви. Правителството разчиташе и разчита на фискалния резерв. Но актуализацията (актуализациите) на бюджета следва на се насочат към съкращаване и рационализиране на разходите.

  • Ако извънредното положение продължи и през юни, следва да се предвиди увеличаване на държавния дълг.

Не очаквам дотогава условията на пазара на суверенен дълг и кредитният рейтинг на България да се променят. Предполагам, че дотогава ще бъдат изчерпани ресурсите на банките за отлагане и преструктуриране на вече отпуснатите кредити. Съответно новият дълг, освен за запалване на нови дефицити по текущите разходи, следва да бъде насочен за осигуряване на гаранции, но евентуално необслужените към този момент кредити и осигуряване на ликвидност на банките.

Трудно е без специален анализ днес да се предложи ясен модел на изразходване на този нов дълг. Ако ББР ще се занимава с инфраструктура, възможно е банките да бъдат финансирани по друг канал.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам